Света гора – център на средновековната българска просвета

Златният век на българската писменост от времето на Симеон Велики намира достойното си продължение при управлението на сина му, цар Петър Български. И при двамата процъфтяват средищата на Преславската книжовна школа – княжеският манастир при с. Равна, Провадийско, манастирът при с. Крепча, Търговищко, откъдето е най-старият датиран кирилски надпис в света, скалният манастир при с. Мурфатлар, северна Добруджа и манастирът при Караач теке край Варна. Книжовниците от тези манастири правят така, че кирилицата да стане официална азбука първо в България, а чак след това да се разпространи в останалия православен славяноезичен свят.

След смъртта на цар Петър следват тежки моменти за българската държавност. Цар Самуил връща спомена за българската воинска доблест, обаче времето на българските монаси – книжовници и всеславянски просветители – сякаш е безвъзвратно отминало. Следва византийското владичество (1018 – 1185 г.), което е на път съвсем да обезличи собствено българската християнска култура. След освобождението на България, когато на власт са Асеневци, книжовността ни остава твърде далеч от великолепните образци на златния век. Изглежда българските книжовници много трудно преодоляват шока от гръцкото превъзходство, целящо налагане водещата позиция на гръцкия език в България.

Целият XIII век е характеризиран единствено от анонимни български творби. Българската литература се маргинализира. Личностите на българските писатели и книжовници остават неизвестни за нас. Книжовността вече има само спомагателна роля за народностното развитие. Като светъл, все по-далечен спомен остават имената и художественото майсторство на Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма, Йоан Екзарх, Климент Охридски и Петър Черноризец, разнесли славата на България из целия християнски свят.

В тези трудни моменти на помощ на българската просвета идва Света гора – светилникът на православието. Манастирите на това място започват съществувание през втората половина на X век. Полуостров Атон получава името Света гора, заради скалистия си релеф – „гора“ значи планина на старобългарски, т.е. Света гора е разбирана в средновековието като „Светата планина“. Френският пътешественик Пол Люка, лекар по професия, описва впечатленията си от Света гора през 1706 г. „Не всички тези манастири са строени от гърци. Четири от тях признават българите за техни основатели и са населени само с български монаси.“

Най-важният български манастир на Света гора е Зограф. Той е български от създаването си през X век до наши дни. Манастирът добива огромно значение за развитието на българската култура от XIII в., най-вече след създаването на литературната творба „Разказ за зографските мъченици“. Това българско книжовно произведение предава историческото събитие от 1275 г., когато латинците – кръстоносци опустошават Зографския манастир.

Византийският император Михаил VIII Палеолог има идеята да обедини православието с католицизма. Монасите на Света гора не са съгласни, затова са нападнати от кръстоносците, а Зографският манастир е опожарен. В пожара загиват двадесет и пет души, сред които двадесет и трима духовни лица и две светски. Нападението на латинците е описано като дело на сатаната, който „ненавижда доброто“. Латинците са олицетворение на злото, а монасите са борци за правата вяра.

„Желтият безиргян“ заповядва да не се изнасят книгите от манастирите: „Немой никой книги да износи!“ Той изпраща писмо до стария игумен Славе от Света гора:

„Много здраве, стар егумен Славе,
да ми дадеш чиста Света гора,
ако сакаш, с пари че я купим,
ако нечеш, зорла че я земем.“

На помощ на Света гора се отзовава народният закрилник Крали Марко. Преди да отиде на бой, на прощаване с майка си, той казва, че ако успее да защити свещената земя – ще остави траен спомен, а ако загине – ще загине за народната вяра. Крали Марко успява да надвие с хитрост „желтия безиргян“ и да спаси Света гора.

Необходими се няколко думи и за конкретни български книжовници, прекарали живота си на Света гора. През първата половина на XIV в. най-голям авторитет сред българите там има старецът Йоан. Той живее и работи във Великата лавра (манастира „Св. Атанасий“). Йоан превежда „от гръцки на нашия български език“ десетки богослужебни книги. Той има своите приемници и почитатели. „Всички монаси и миряни, които бяха подражатели на този (Йоан) с трудолюбие духовно се украсиха като светлообразни църковни чада. Заради това вечна памет на стареца Йоан, втория творец.“ Българинът Йоан е сравняван с Йоан Дамаскин, затова е наричан „втори творец“. Съратник на Йоан и негов подражател е старецът Йосиф, който също превежда „от гръцки език на наш, български.“ Сред преводачите от онова време е добре да се спомене и Закхей Философ, който е наречен „загорянин“ и превежда „от гръцки на български“.