Целият свят разбра за жестоките обвинения, хвърлени върху съпруга на Плат, Тед Хюз, че я е малтретирал и искал смъртта ѝ. Сформираха се множество мнения на нейни и негови почитатели – едни наричат Силвия луда, други наричат Тед престъпник, но ми се струва, че въпросите кой – кого и защо, не са най-съществени в цялата история. Все пак и двамата отдавна не са на този свят и не можем да ги попитаме.

Скандалното в новината е не фактът, че авторката е жертва на насилие. Отношенията между двамата никога не са били розови и това не е изненадващо, тъй като Силвия още преди връзката си с Тед е знаела, че той обича жените, че е индивидуалист и няма да се затвори в семейното гнездо, а винаги ще търси път към обществото. Тя от своя страна е страшно ревнива, непрекъснато се съмнява в мъжа си и му вдига скандали с повод и без повод.

Без съмнение, признанието на Плат пред психиатъра ѝ Рут Барнхаус е ужасно и съвсем не оневинява Тед, както и не можем да изключим факта, че поетесата твърде много се е вълнувала от въпроса за смъртта и самоубийството като форма на бягство от жестокия свят. Тя дори е внасяла елемент на изкуство в смъртта – „Да умираш е изкуство, като всичко друго – владея го до съвършенство“. Но защо обществото се занимава с този проблем сега, дълго след тяхната смърт? Трябва ли да търсим вина у някого за личните им отношения?

Въпросът, който никой не си задава е: Защо тези писма излизат публично, след като са завещани на колежа „Смит“ (където Плат е учила), след смъртта на психиатъра ѝ, и то на впечатляващата цена от 875 хиляди долара? Може би някой се опитва да направи бизнес от смъртта на поетесата?… А не е ли практика, използването на лична кореспонденция за формиране на общественото мнение, относно ярки личности, оставили следа?

Секретарят на Наполеон например продава личната кореспонденция на императора, след неговата смърт, а после се пропива и деградира. Интересното е, че тези писма не са писани от Наполеон, а са диктувани. Същото е и със спомените му от остров Св. Елена, диктувани на Лас Касес, които пораждат противоречиви мисли. Всеизвестно е, че Наполеон е имал 11 двойника, които е използвал при един или друг случай, т.е. техните спомени биха се доближавали като исторически факт до тези на императора.

Малко по-различен е случаят с писмата на папа Йоан Павел II. Те са разкрити пред Би Би Си, незнайно от кого и как. Още по-странно е, че този, който е продал кореспонденцията на папата (Странно как е намерил достъп до нея, като се има предвид изключителната секретност, царяща във Ватикана?), е представил стотици писма, които обаче са писани само като отговор. И логично следва въпросът: Къде са писмата на полякинята Тименецка, на които Йоан Павел отговаря? Защото данните сочат, че тя първа праща писмо до папата и дава повод за кореспонденцията. Появява се и въпросът, дали все пак тези писма не са чернова, която не той е изпратил? И не се ли прави всичко това, за да се очерни католическата църква и нейната огромна световна власт? Правят се коментари за наместника на Бога на земята, което принизява папата, а не изкачва при него жълтите коментатори. Странен е фактът, че тези писма са се появили в полски музей.

В пресата непрестанно попадат писма, неразкрити факти за живота на тази или онази известна личност. Повече от 10 години след смъртта на рок певеца Кърт Кобейн, нещо все изскача от архивите и предизвиква нова сензация. Очевидно някой има полза от това да прави бизнес чрез паметта на артисти, писатели и т.н., защото феновете не са спрели да харесват идолите си. Така и случаят с писмата на Силвия Плат звучи като успешен опит за скандал, който да доведе до големи приходи за определени хора, седящи в сянка, хранещи се с подобни новини.

Но това, което би трябвало да ценим у артистите е тяхното творчество. Те са станали известни с произведенията си, с таланта си и именно с това би трябвало да се занимаваме и да помним Силвия Плат, а не с клюките около смъртта и брака ѝ.

#още

Екатерина Ненчева – между поезията и живота „Ненчева е не само един даровит поет. За нас тя е ...
Владимир Василев и изкуството да казваш истината Днес има двама много големи специалисти по българс...
Разказ за „Трънски разкази“ на Петър Делчев Десет години след първото издание на цикъла „Трънс...
Как да научим детето да обича книгите? Четенето е завладяващо и полезно занимание. Предиз...
Роман за две жени, двама мъже, куче и „Пражката пролет“ Роман за две жени, двама мъже, куче и техните живо...
„Непоправимите оптимисти се самоубиват, нали?“ Една любов отвъд живота Един от най-дълбоките мислители на XX век пише сле...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This