снимка: photocorpus

Роберт Леви – еднакво познат, както в поетичните, така и в хипарските среди. Допринесъл е много, ако не и фундаментално, за развитието и на двете. Откакто се помня, винаги е бил знакова фигура в културния живот на столицата. Поет, редактор, сценарист, той е от хората, които никога не се уморяват да търсят и създават голямото изкуство, противопоставяйки се на шаблона и на общия вкус. Автор е на стихосбирките „Един от върха на иглата“ и „Вавилон“ – съдържащи изключително силна и стойностна поезия, която никога не омръзва на читателя, колкото и пъти да бъде четена.

 

Последната му книга „Дромомахия“ излезе през януари 2018 г. Оттогава с него се случиха доста неща – напускане на страната, започване на нов живот и нова работа в Германия, нови текстове, нови перспективи. Днес, две години по-късно, разговарям с него по повод новата му стихосбирка, която, надявам се, съвсем скоро ще излезе на българския книжен пазар.

Как влияе на писането ви климатът в Германия?

 

Зависи какво ме питате. Ако е буквално – никак. Не климатът определя дали се чувстваш добре някъде. Ако въпросът е по-скоро метафоричен, то тогава ми влияе положително.

 

Предстои ви издаване на нова книга. Доколкото разбрах, издателство „Лексикон“ работи по нея. Кога планирате премиерата?

 

От един момент нататък, всичко е извън автора и в ръцете на издателството. Нямам планове.

 

„Дромомахия“ беше един своеобразен дневник на живота ви в последните 20-тина години, а може би и повече. Предстоящата книга съдържа изцяло нови текстове. Има ли „съкровища“, които още не сте издали и сега смятате да включите?

 

Ако трябва да съм честен „Дромомахия“ е книга, която се пише от първата половина на 80-те години на миналия век. И в новата има няколко стихотворения от този период.

Колко важна е ролята на редактора? Как бихте погледнали на книга, публикувана без редактор?

 

Без редактор? За нищо на света не бих си направил този експеримент. Когато си избирам редактор, избирам хора, за които знам, че притежават изключителен вкус, усет за словото и не са склонни да се съобразяват с егото на автора. В резултат моите редактори са изключителни български поети (повтарям, сам си ги избрах) – Марин Бодаков на „Дромомахия“ и Кристин Димитрова на бъдещата книга.

 

Дълго време правехте уникалните по рода си поредици „Поети в кадър“ и „Поетични понеделници в Delta Blues bar“, чрез които давахте възможност да блеснат най-добрите български поети. Сега „Понеделниците“ вървят, но без своя създател. Липсват ли ви? Не възнамерявате ли да възобновите „Поети в кадър“ под някаква друга форма?

 

„Поети в кадър“ въобще не би могъл да съществува без мен. За сметка на това много добре върви без мен другият ми проект – „Поетични понеделници в Delta Blues bar“. В момента го води много добър поет – Христо Мухтанов. Той е с усет за канене на добри автори и с високо чувство на отговорност, към този станал популярен формат. Единствената разлика, която виждам между него и мен, е, че той е по-склонен да дава път на по-млади и по-непознати творци, докато аз повече наблягах на утвърдени имена. Не съм сигурен, но май неговият подход е по-добър. За да възобновя някой от форматите си, трябва да се откажа от нещо, което в момента градя! Не друг формат – живота си отначало! Не, няма да възобновявам „Поети в кадър“!

 

Казват, че отстрани се вижда по-добре. Как изглежда съвременната българска поезия, погледната отвъд границите на страната?

 

Изглежда точно такава, каквато я виждах и преди да замина – на високо европейско ниво. Ако някой в България има или умишлено насажда ниско самочувствие, това е негов проблем. Не знам защо сме склонни да омаловажаваме постиженията си! Може би защото и „надутите балони“ в литературата са по-видими отблизо, отколкото отдалеч?!

#бюлетин

#поезията днес

В почти всяко интервю с български поет, което чета, се задават едни и същи въпроси: Кое в крайна сметка е добро писане? Каква е разликата между популярността в социалните мрежи и истинския писателски успех? Накъде върви българската поезия?

Всеки интервюиран поет се съгласява, че популярността във Фейсбук не е гаранция за талант и че има твърде много „писачи“, търсещи бърза и лесна „слава“, колкото и субективно да е това понятие. Излиза, че нито един от тях не е сред бездарните или обратното, че всички са такива. Вие на какво мнение сте?

 

Общо-взето, считам, че Фейсбук не е добра платформа за поезия. В никакъв случай не казвам, че публикуването онлайн не бива да става. Просто съм против използването на социалните мрежи. Във Фейсбук поезия следва да се публикува, когато има събитие (например премиера). Иначе резултатът е Августин – огромна популярност за абсолютно кухи, поезиоподобно подредени думи. Фейсбук е царството на посредствеността.

 

Къде намирате вдъхновение или къде то ви намира?

 

И преди съм казвал, че поетът пише тогава, когато Господ диктува. А кога и къде той ще избере да ти зашепне в ухото, си е негова Божа работа.

Обикновено младите поети биват запитвани кои поети са ги оформили. Вас, като опитен поет, ще попитам: Кои поети оформихте с вашите съвети и с вашето писане?

 

Никого! Избягвам да давам съвети, защото поезията е нещо много лично. Освен това, за да оформя някого, трябва самият аз да съм на изключително ниво. Не се имам за такъв. Единственото, на което научих някого, беше, че „преподадох“ на един от най-талантливите ни поети как да подреди една стихосбирка още преди да е стигнала до редактора.

 

Какво да очакваме от новата книга и Роберт Леви?

 

Очаквайте да е типичният Роберт Леви. И нищо повече.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This