Списание БЪЛГАРКА

Софийска градска художествена галерия представя ретроспективна изложба Райко Алексиев, която може да посетите от 18-ти юни до 14-ти юли 2019 г.

Райко Алексиев е емблематична фигура за българското културно наследство. Подписва се с псевдонима Фра Дяволо и придобива голяма популярност със своите карикатури, фейлетони и статии. Занимавайки се именно с подобна провокативна дейност, и то в бурни исторически времена, изкуството му неминуемо се сблъсква с политиката и води до гибелта му през 1944 г.

Роден през 1893 г. Райко Алексиев рисува от дете. Едва 19-годишен вече е редактор и основен карикатурист на хумористичното списание „Людокос“.

През годините работи в различни издания като сп. „Смях“, сп. „Аз знам всичко“ и др. До края на Първата световна война вече издава сборниците „Душеспасителна книжица“ и „Щурец“, а негови карикатури се поместват на страниците на водещи списания у нас като „Българан“ и „Барабан“. Прави и немалко самостоятелни изложби.

#изкуство

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Анелия Чалъкова | изкуство, ново, събития

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е...

#бюлетин

През 1925 г. режисира и играе главната роля в комедийния филм „Коварната принцеса Турандот“, работи по документалната лента „България в картини“, съилюстратор и съставител е на читанки за I-во, II-ро и III-то отделение. Работи и във вестник „Зора“, където е и първата публикация на „Хумористична история на българския народ“.

Неговата разнопосочна обществена дейност се разгръща и до работа като председател на Съюза на дружествата на художниците. Отделя време и средства за подпомагане членовете на съюза, работи в полза на преследвани художници, открива галерията на ул. „Раковски“ 125, която сега носи неговото име.

В личен план Райко Алексиев се жени за актрисата Весела Грънчарова през 1939 г., от която има трима сина.

Неговата твърде активна и провокативна професия, разнопосочните му занимания и безспорно талантът му се оказват неудобни за новата власт след 9-ти септември 1944 г. Той бива арестуван като „враг на народа“, заради (но не само) карикатурите си на Сталин, заедно с Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов – негови колеги карикатуристи.

Насилието, упражнявано върху него близо месец, води и до трагичната му гибел. Преди ареста му близките му го молят да напусне страната, но той отказва с думите:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.“

През април 1945 г. е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от Народния съд, по известното Дело № 6. По делото са подсъдими над 100 писатели, художници, журналисти, някои вече убити. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги от страх или водени от алчност, но не и по съвест. Книгите му са забранени в комунистическа България. След падането на режима през 1990 г. Райко Алексиев е реабилитиран.

Личността на Райко Алексиев е значима не само в културно измерение, но и в социално-политическата историческа реалност на XX век. До творчестото му можем да се докоснем благодарение на изложбата на Софийска градска художествена галерия от 18-ти юни до 14-ти юли.

още за четене