Колко съзнателни са растенията? Това е основният въпрос в изключителната нова книга на Даниел Шамовитц – „Какво знае растението“. Даниел е директор на центъра за растителни бионауки в Университета на Тел Авив. Според него растенията могат да виждат, подушват и да усещат, дори може да се каже, че растенията имат памет. Означава ли това обаче, че растенията могат да мислят или че можем да говорим за растителна неврология? Шамовитц отговаря на тези и други вълнуващи въпроси в интервю за редактора на изданието „Mind Matters“, Гарет Кук.

Как се събуди интересът ви в точно тази област?

Интересът ми към сходството между човешките и растителните сетива започна, когато бях още млад сътрудник в университетската лаборатория на Йейл (Yele University). Бях започнал да изследвам как растенията усещат светлината, за да регулират развитието си. От десетилетия вече се знаеше, че цветята използват светлината не само за фотосинтеза, но и като сигнал, който променя начина им на растеж. По време на изследванията установихме, че растенията съдържат уникална група гени, които им позволяват да разбират кога са на тъмно и кога са на светло.

Даниел Шамовитц – „Какво знае растението“

Как смяташ, че хората трябва да променят разбирането си за растенията?

Хората трябва да осъзнаят, че растенията са сложни организми, които имат богат на усещания живот. За много хора растенията не са по-различни от камъните например. Гледаме на тях повече като на неживи предмети, а това съвсем не е така. Трябва да разберем, че биологията на растенията произхожда от ограниченията, които кореновата им система налага. Тоест, растенията са „приковани“ на едно място. Те не могат да избягат при опасност или да намерят по-благоприятни условия – растенията са длъжни да се приспособяват, за да оцелеят. Именно това е причината те да развият невероятно сложен и чувствителен механизъм за справяне с постоянно променящата се среда около тях. Механизъм, който им позволява да „видят“ храната си, да „подушат“ опасността или да усетят промените във времето. Само защото не се движат съвсем не означава, че светът им не е динамичен, напротив…

Казвате, че растенията имат способност да помирисват?

Разбира се! Нека да разясня какво се има предвид като казваме „помирисват“! Когато хората и животните подушват нещо, ние всъщност усещаме летливите химикали, които са разтворени във въздуха и след това реагираме по някакъв начин на тази миризма. Същото се случва и при растенията. Най-лесният пример би бил да наблюдаваме какво се случва, когато сложим здрав плод в близост до гниещ. Вероятно сте забелязали, че в такива ситуации здравият плод почва да загнива също и то много по-бързо отколкото ако се намираше редом до други здрави плодове.

Това е така, защото изгнилият плод изпуска определен хормон, етилен, във въздуха, който бива подушен от плодовете в близост до него, дори и да не са в торба, това се случва и в природата. Друг пример за „обоняние“ при растенията е паразитното растение „кукувича прежда“, което не може да фотосинтезира и заради това се нуждае от други растения, от които да се храни. Начинът, по който „кукувичата прежда“ намира жертвата си е чрез обонянието си. Това растение има способността да „помирисва“ едва доловими количества химикали изпускани във въздуха от съседни растения. Освен това „кукувичата прежда“ е и претенциозна – тя подбира растението, което да нападне според аромата му. Например домата мирише доста по-вкусно за „кукувичата прежда“ от житото и именно за това е предпочитан хранител.

А могат ли да чуват?

До момента няма стабилни доказателства за това. От еволюционна гледна точка е безсмислено за едно растение да може да чува. Замислете се за какво служи слухът при нас и при животните – предимно за предаване на информация, както и за предупреждение за идваща опасност. Растенията използват други начини на, за да комуникират помежду си. Дори и да можеха да чуят приближаващата опасност те не могат да избягат или да се скрият. Въпреки това съвсем скорошни изследвания в тази насока сочат, че растенията може би реагират на звук. Не толкова на музика, както е популярно да се твърди в момента, а по-скоро на определени вибрации. Ще ми бъде интересно да следя развитието на тези проучвания, които, както казах, все още са съвсем в началото си.

Как растенията комуникират помежду си?

Чрез сигнали, които изпращат! Например кленовите дървета, когато са нападнати от буболечки, изпускат определен феромон, който се възприема от останалите дървета. Благодарение на това те започват да отделят специални защитни химикали, които отблъскват нападателите. Не е ясно обаче, дали нападнатото първо дърво започва да изпуска тези феромони, за да предпази останалите дървета или за да защити своите собствени клони, които още не са атакувани.

Друг пример за комуникация при растенията е резултатът от едно скорошно изследване, при което растенията предават сигнали едно на друго през кореновата си система. В случая, „информаторът“ е бил подложен на стресова ситуация, оставен на суша за дълго време. Растението предупреждава съседните растения, да се „подготвят“ за оскъдно количество вода. Знаем, че сигналът е минал през кореновата система, защото ефектът не се е получил при растения в саксии намиращи се едно до друго.

Растенията имат ли памет?

Растенията определено имат няколко различни типа памет, също като хората. Имат краткосрочна памет, имунна памет и дори памет предавана през поколенията им. За някой хора това може да е трудно смилаем концепт. Ако погледнете на паметта като процеси на кодиране, съхранение и възпроизвеждане на информация, то тогава със сигурност можем да твърдим, че растенията могат да помнят! Например „мухоловката“ се затваря, когато поне две от пипалцата й бъдат докоснати от мушица. „Мухоловката“ запомня кога едно от пипалцата й е докоснато и пази този спомен за около 20 секунди. Ако през това време докоснете още едно, тя ще се затвори. Някои растения пък, които са били изложени на стресови ситуации, раждат поколения, които са по-устойчиви на тези същите ситуации.

Бихте ли казали, че растенията могат да „мислят“?

Не! Но това разбира се си е лично мое мнение. За мен мисленето и обработването на информация са два различни процеса. Мисля, че съзнателното мислене е процес, който изисква напреднала мозъчна функция. Такава според мен не съществува при растенията, най-малкото защото нямат мозък. Поради същата причина те не усещат и болка, след като усещането за болка се формира в мозъка.

Виждате ли някаква аналогия между това, което правят растенията и това, което прави човешкият мозък? Може ли да говорим за растителна неврология, само че без неврони?

Не съм сигурен, че термин като „растителна неврология“ е подходящ. Растенията нямат неврони, въпреки това те намират други начини за предаване на информация за клетъчното, физичното или дори състоянието на околната среда. Например кореновия растеж зависи от хормонален сигнал произведен на върха на филизите и след това бива транспортиран до корените. Листата пък изпращат сигнали до пъпките кога да започнат да цъфтят.

Така погледнато може да се направи аналогия с човешкия мозък, може да се каже, че цялото растение се държи като мозък. Въпреки че нямат неврони, те произвеждат и биват афектирани от невроактивни химикали. Например рецепторът за глутамат е неврорецептор в човешкия мозък, необходим за образуване на паметта, както и за научаването на нови неща. Както казах, растенията нямат неврони. Но имат рецептори за глутамат и което е още по-интересно – същите вещества, които потискат рецепторите за глутамат при хората, също така оказват влияние и на растенията.

Още Дарвин е имал хипотеза, че краищата на корените при растенията действат като „коренов мозък“. Те действат както мозъкът при по-нисшите животни, тоест може да приемат усещания и да насочват движения. Много модерни изследователски групи все още се занимават с това изследване. Ще бъде интересно да разберем до какви открития ще доведе!

Източници:

www.huffingtonpost.com

www.scientificamerican.com