Както всеки във всяко поприще от живота си започва отнякъде. Започнатото понякога се изтрива от лицето на Земята или остава за бъдещите започващи, като вдъхновение. Затова решихме да представим с кои филми започват едни от най-добрите режисьори на европейското кино.
Майкъл Хенеке (Michael Heneke) – „Седмият континент“, 1989 г.
Макар и известен с негативния, пропит с насилие, провокативен начин на режисиране, но също така засягащ и някои сериозни въпроси на съвременното общество, Майкъл Хенеке прави дебютния си филм и получава номинация от 62-те филмови награди за най-добър чуждоезичен филм с квота от Австрия, макар и не приет.
Филмът „Седмият континент“ е по истинска история на австрийско семейство, което е решено да се самоубие. По необясними причини Георг, съпругата му Анна и малката им дъщеря Ева се самоубиват, след като са решили да се преместят в Австралия и да избягат от скучното ежедневие. Преди смъртта си Георг написва с кръв по стената имената, мястото и датата на тяхната смърт. Но тук впечатленията на публиката според Хенеке не е антихуманното и отвратително деяние като детеубийството, а унищожаването на огромна сума пари и разрушаването на незначителен аквариум с рибки. Филмът за първи път излиза на екран само шесет месеца след падането на берлинската стена – символ на обединение и равенство.
Федерико Фелини (Federico Fellini) – „Белият Шейх“, 1952 г.
„Белият шейх“ е първият самостоятелен филм на Фелини. След като успява да публикува първата си статия за влиятелното хумористично списание „Марк Аурелио“ и да получи постоянна работа с рубриката си „Ще слушате ли каквото имам да ви кажа?“, Федерико Фелини успява да създаде контакти и приятелства с някои от най-забележителните артисти в Италия. Написва множество скечове и пиеси за радиото и успява да издаде книжка, наречена „Моят приятел Паскуалино“, която описва абсурдните приключения на автора.
„Белият Шейх“ е романтична комедия, разказваща за млада двойка, която пристига в Рим за медения си месец. Уанда (съпругата) е обсебена от „Белият Шейх“ – герой от популярен сапунен сериал. Когато вижда, че снимките се провеждат в града, се опитва да достигне до героя, като оставя буржоазният си съпруг в комичните ситуации да прикрива нейната липса от роднините, които пък очакват да посетят заедно Папата. Същият сюжет е заимстван и от Уди Алан във филма „Рим с Любов“.
Алфред Хичкок (Alfred Hitchcock) – „Градината на удоволствията“ 1925 г.
Сър Алфред Хичкок е бил един от най-влиятелните кинорежисьори в Англия. Неговият стил, да навлиза дълбоко в психотрилъра анализирайки психологическото поведение на героите, е похват, който Хичкок следва и в нямото кино и в ранното озвучено кино. Често филмите му имат и сексуален подтекст и са изпълнени с насилие и убийства. Поради специфичния си стил той е наречен „Краля на ужаса“.
„Градината на удоволствията“ е британско-германски ням филм от 1925 г., режисиран от Алфред Хичкок. Сценарият е на Елиът Станард, по едноименния роман на Оливър Сандис. Филмът разказва за любовните игри на героите, изневери и убийства подчертаващи стилът на Хичкок. За филма „Лондон дейли експрес“ пише: Филмът е на много висока ниво. На някои места е страхотен, а на други зрителят просто си казва „Това е перфектно.“
Емир Костурица – „Невестите пристигат“, 1979 г.
Емир Костурица, наричан още балканския гений, е режисьорът на 21 век. Отличен с множество награди и оставил филми като „Черна котка бял котарак“, „Баща в командировка“, „Спомняш ли си Доли Бел“.
Първият професионален филм на Емир Костурица е „Невестите пристигат“, който обаче е забранен от югославската цензура. Филмът разказва една нелицеприятна история за живота в глухата планинска провинция, в която героите оставят неприкрита следа на сексуални табута.
Педро Алмадовар – „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“, 1980 г.
Педро Алмадовар е един от най-титулуваните режисьори в Испания. За работата си е награждаван с много от най-престижните филмови отличия като „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“, „Златна палма“ в Кан.
Неговият първи дългометражен филм е „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“. Филмът разказва за живота в Мадрид. Наркотици, сексуално насилие, женски мазохизъм, мъст и сбивания, е само част от пънк обществото, което иска да ни покаже Алмадовар.
Чарли Чаплин – „Прекъснатия роман на Тили“ („Tillie’s Punctured Romance“), 1914 г.
Чарли Чаплин е един от най-известните и талантливи личности в света. Неговата дарба като актьор в нямото и новото кино в началото на 20 в., е дала на света един от най-запомнящите се образи – скитника Чарли. Британският актьор, режисьор, композитор и сценарист, е един от най-титулуваните хора на планетата.
Неговият първи филм е „Прекъснатият роман на Тили“. С този филм 33 годишният Чаплин и неговата партньорка във филма Мари Дреслер, стават огромни филмови звезди. Чаплин играе измамник, който говори на наивно момиче да вземат всички спестявания на баща и. Но неочаквано Тили е изоставена от Чарли, като е принудена да започне работа в местния ресторант, докато той флиртува със старата си изгора Мейбъл Норманд. Един ден Тили научава за смъртта на чичо си, и наследява 3 милиона долара. Чарли забравя за любовта си към Мейбъл, и предлага на Тили брак. Историята нататък се развива, много динамично с екшън сцени и философски завършек.
Никита Михалков – „Свой сред чужди, чужд сред свои“, 1974 г.
Никита Михалков е виден руски режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Международно признат Михалков е носител на множество европейски награди, орден за заслуги пред отечеството и президент на Московския международен кинофестивал.
Филмът „Свой сред чужди и чужд сред свои“ е първият самостоятелен филм на Михалков. Създаден е по повестта на Едуард Волдорски и Никита Михалков. Филмът разказва за времето на гражданската война в Русия. За да успеят да купят жито от световната лига на нациите, съветската власт взима от неголям губернски град злато, което трябва да се пренесе от брониран вагон. Задачата е зададена на Егор Шилов. Малко по-късно е открит труп в квартирата на Шилов, който е обезобразен напълно. Всички смятат, че е той, а след това председателя на губернския комитет в града решава златото да бъде изпратено тайно без брониран вагон и с минимална охрана. Планът не успява и златото е откраднато. Шилов се появява след три дни и твърди, че нищо не помни. Никой не му вярва и е осъден на смърт. Шилов успява да избяга, но не за свободата си, а да открие истината. Истината, кой е виновникът за изчезналото злато Шилов ще докаже… по време на филма.
