С появяването си през 1972 год. „Последно танго в Париж“ незабавно всява смут и среща остри реакции от страна на обществеността. Филмът е смятан за порнографски и може би с основание, на фона на нравите, които киното е познавало по онова време.

 

Днес гледащият навярно не би се шокирал, но тъй като говорим за 70-те години, цензурата е била безпощадна. На някои места са го прожектирали с орязани сцени, а на други е бил изцяло забранен. Дори е образувано наказателно производство заради неприличното му съдържание. А интересът на публиката е бил толкова голям, че хората от другите европейски държави са пътували до Париж само за да гледат филма. По-късно „Последно танго в Париж“ се превръща в една от вечните класики на киното и бива оценен като върхово постижение в кариерата на своя създател Бернардо Бертолучи.

 

Историята разказва за връзката между американец на средна възраст (Марлон Брандо) и млада французойка (Мария Шнайдер), които се срещат в апартамент в Париж и там започва тяхната порочна афера. Апартаментът, като анонимно пространство, притаено в жлъчния смут на града, където се разкриват интимни тайни на човешката душа, е чест мотив и в други филми на Бертолучи. Той е символ на вътрешното измерение на човека в опозиция с външната среда. Там героите се освобождават от контекста на социума, очистват се от влиянието на културата, която дерзае да шлифова личността, и остават волни в израза на своята първична същност. В апартамента няма мебели, няма и нищо вторично.

 

Чрез езика на метафората филмът прави разбор на отношенията между мъжа и жената, загатва за психологическите механизми, които дават импулс на привличането. Възрастта на героите не е случайно избрана. В много от диалозите момичето говори от позицията на своята младост – неопитна, често подвластна на всеобщото мнение гледна точка, а мъжът оборва всеки неин аргумент. Неговата загадъчност и опитност пробуждат сетивата й и кулминират в неистов копнеж. За разлика от годеника й, който я отегчава с вперения си в нея поглед. Тази идея е изразена по великолепен алегоричен начин. При всяка тяхна среща, годеникът й носи камера. Той снима филм за Джейни (Мария Шнайдер) и обективът му е вечно прикован към лицето й.

Увлечението по непознатото е подсилено и от опозицията Европа – Америка. Джейни е французойка, а Пол е американец – „закостенялата“ Европа и „модерната“ Америка. Тук срещаме въпрос, актуален и в Набоковата „Лолита“: Дали „старата“ Европа развращава „младата“ Америка или обратното? Но за разлика от „Лолита“, в „Последно танго в Париж“ възрастта на персонажите е обърната. Европейката е млада, а американецът е зрял. Накрая и двете истории завършват с убийство от страст.

В много от сцените Джейни е гола, а Пол е облечен. Това още повече ни навежда на усещането, че те не са равнопоставени. Голотата означава уязвимост и разкриване, докато облечеността е неприкосновеност и следователно контрол. Наблюдаваме типична взаимовръзка между доминиращ и подчинен, която не би станала тъй очевидна без прословутата сцена с маслото и изнасилването. В нея Пол многократно кара Джейни да му подаде маслото, а тя отказва, докато накрая се съгласява, макар и гневна, и навярно се гневи не на Пол, а на себе си, задето не може да му противостои. Тук най-ясно проличава чудовищната власт, която той има над Джейни и заради която тя накрая го убива.

#бюлетин

#кино

Очаквайте първият български филм на ужасите – „На прага“

Очаквайте първият български филм на ужасите – „На прага“

По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към изоставена хижа в Люлин планина, за която се говори, че е обитавана от...

Можем ли при това положение да кажем, че „Последно танго в Париж“ е предвестник на онази книга и после филм „50 нюанса сиво“, където темата за доминацията в интимността е централна? Сходства има, но разликата е, че „Тангото“ се ражда във време, когато темата още не е излязла от сянката на табуто и следователно не е затворена в рамките на някаква култура. Така филмът успява да говори за двойката доминиращ-подчинен изцяло от психологическо гледище.

 

Докато „50 нюанса сиво“, като типично изделие на поп културата, работи с една стандартизирана категория, наречена БДСМ (психосексуална субкултура, основана на еротичен обмен на власт и различни сексуални отношения), с която се случва именно онова, което става с всяко масово нещо – превръща се в продукт, слага му се етикет и въобще става общодостъпно и лесноразбираемо, като набляга на определени външни символи повече, отколкото на дълбинната си същност. По този начин „50 нюанса сиво“ третира БДСМ културата като отклонение от нормата, което е присъщо за отбран кръг от хора. За да стане предпочитано от повече люде, то трябва да се превърне в мода, да се опрости и да има своята конкретна визуализация.

От своя страна „Последно танго в Париж“ представя зависимостта от партньора като общочовешка черта, един вид наша природа, която не е изолирана, а напротив преплита се с останалите аспекти на същността ни и намира мястото си сред широк спектър от поведенчески модели, формиращи палитрата от изяви на Аз-а. После Бертолучи проследява развоя на тази зависимост до нейното израждане в сексуална агресия и истинска патология.

 

Темата за доминацията и унижението излиза и извън екрана. Мария Шнайдер споделя, че сцената с маслото не е била по сценарий и тя наистина се е почувствала изнасилена както от Марлон Брандо, така и от Бернардо Бертолучи. Макар сексът да не е бил истински, тя е изживяла действителен ужас и унижение, които са й оставили травма за цял живот. Случката с Мария Шнайдер още по-отявлено от самия филм поставя етичния въпрос за границата между перверзията и насилието.

 

Натурализмът в „Последно танго в Париж“ е изразен не само чрез сюжета, но присъства и в естетиката на филма. Бернардо Бертолучи се вдъхновява от картините на Франсис Бейкън. Тоналността в сцените имитира тази на картините. Бейкън рисува човешката кожа, прилична на сурово оголено месо. А фигурата на Пол трябва да наподобява фигурите на художника, с лице раздрано от екзистенциална криза.

още за четене

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

Съвместен доклад на WWF и TRAFFIC определя престъпленията срещу дивата природа като „втората най-значителна заплаха за биоразнообразието след загубата на местообитания“.

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This