Ако се запитаме как се е развивал градският тип живеене не само по българските земи, но и в Европа, ще трябва да отправим поглед към древния Рим. Кои са прочутите от римско време градове в Европа? Рим, Неапол, Медиоланум (Милано), Лутеция (Париж), Масалия (Марсилия), Лондиниум (Лондон). Историята на градския тип социална организация минава през полиса (града – държава) в Древна Гърция, митрополиите и колониите от римско време, та до градовете от съвременен тип, чиято поява може да се отнесе чак в епохата на средновековието.

Какво общо има между римската цивилизация, разбирана като тип селищна структура, и съвременната европейска цивилизация?

Лесно може да се види, че големите европейски градове в наши дни са били известни и в периода на Античността, особено в римско време. Ето защо това е така. В периода на разцвет на Римската империя е и разцветът на римската цивилизация. Външните опасности за голямата държава – империя се преодолени, което позволява да се строят и благоустрояват градове върху равнинен терен, в близост до водоизточник (или в близост до река, или самият град е пристанищен). Такъв е случаят с всички по-горе посочени – Рим, Неапол, Милано, Париж, Марсилия, Лондон. Налице е топографска приемственост (по местонахождение) между много от античните римски градове и съвременните такива.

Ето някои от българските градове, които са съществували по времето на Римската империя: Августа Траяна (Стара Загора), Сердика (София), Бонония (Видин), Нове (Свищов), Дуросторум (Силистра), Сексагинта Приста (Русе), Абритус (Разград), Алмус (Лом), Трансмариска (Тутракан) и др. Всички те отговарят на посочените характеристики. Интересно е да установим, че ние, съвременните европейци, все още обитаваме много от важните за Римската империя градове. Естествено, техният облик е значително изменен, но не и стратегическото им значение. Образцов пример в това отношение са градовете по важната за империята транспортна артерия „Виа диагоналис“: Белград (Сингидунум) – Ниш (Найсос) – София (Сердика) – Пловдив (Филипополис) – Одрин (Адрианополис) – Константинопол (Истанбул).

В европейската история обаче има и дълги периоди на сътресения, познати под различни имена – „тъмни векове“, варварски нашествия, велики преселения на народите. Тогава се случва така, че цветущите равнинно разположени градове биват частично или изцяло изоставяни, а населението им търси закрила в нови, по-труднодостъпни за нашествениците местности. Там, на тези нови места, преселниците строят жилища, полагат пътища, издигат обществени и култови постройки и пр. различни белези на организирания им начин на живот.

Кои са по-известните български градове, утвърдили се по този нов начин?

Класическите примери са с Ловеч и Търновград (Велико Търново). Тези два града, макар да има някакви свидетелства за тях през античността, добиват важно политическо значение чак в периода на Второто българско царство. Знаем, че началото на Второто царство започва с отхвърляне на византийското владичество. Именно Ловеч и Търновград са основните огнища на съпротивата по това време: там влиянието на българските въстаници е най-голямо. Нека си спомним, че от това време е и т.нар. „второ велико преселение“ на народите от изток на запад. Византийските земи, в това число и България, са подложени на нападения от узи, печенеги и кумани, а това води до движение на местното население от долу на горе (от равнината към възвишенията и скалите). Така по време на Второто българско царство се формират новите и твърде важни градски центрове Търновград, Ловеч и Червен.

Нека отделим малко повече внимание на Червен, защото за Търновград и Ловеч много е писано, много се знае, но малко са запознатите със славната някога история на днешното малко русенско село, с население около 200 жители.

В. Димова и Д. Иванов смятат, че първото застрояване (първият строителен период) върху мястото, където по-късно бил средновековният Червен, датират още от края на бронзовата и началото на желязната епоха по българските земи (1200 г. – 1100 г. пр.Хр.). Най-ранните датирани артефакти са каменно чукче от бронзовата епоха, глинена чашка с дръжка от ранножелязната, бронзова монета от Месемврия (IVв. пр.Хр.) и няколко фрагмента от тракийска керамика. Това подсказва, че е съществувало някакво малко тракийско селище, но то навярно е служело само за убежище в случай на нападания и не се е обитавало целогодишно, затова и няма по-разнообразни и повече на брой находки от тракийско време.

Малкото тракийско поселение се оживява през ранновизантийската епоха и по-конкретно по времето на император Юстиниан Велики (527 г. – 565 г.). Този император е известен с мащабната си строителна дейност. Тя е описана по-подробно от прочутия Прокопий Кесарийски в произведението му „За строежите“. Предполага се, че по това време, около средата на VI в., са използвани стратегически важните възвишения около Червен, като се строи крепостна стена с кули от изток и запад. Така Червен става част от втория укрепителен пояс на северната отбранителна линия на Византия, разполагайки се в близост до важните дунавски крепости Ятрус (с. Кривина) и Апиария (с. Ряхово). По времето на император Юстиниан империята е въвлечена в редица военни действия, а балканските ѝ владения са подлагани на опустошения от хуни, прабългари, кутригурите на Заберган, славяните. Нуждата от крепостно строителство и подсилване на защитата от север е голяма. Крепостта при Червен изиграва своята отбранителна роля, но много скоро е разрушена от непрестанните варварски нашествия, основен фактор за „Тъмните векове“ на Византия (VII-VIII в.).

От времето на Първото българско царство за живота в Червен няма сигурни свидетелства. За първи път с това име градът е посочен в Български апокрифен летопис („Видения на пророк Исая“). Четем: „И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян, много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен, 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.“ Цар Гаган се идентифицира с цар Петър Делян (1040 – 1041 г.).

Соня Георгиева коментира: „Авторът на летописа, воден вероятно от патриотични подбуди, е приписал на потомъка на рода на Самуил създаването на тези градове, които се намират в различни краища на България, за да увеличи неговия авторитет. Споменаването на Червен в паметник, който датира от XI в. свидетелства, че градът е бил известен вече с това име. Славянският характер на името показва, че градът е създаден още преди византийското владичество, следователно е съществувал с това си име и по времето на Първата българска държава.“

Отново за Червен се споменава в Бориловия синодик (около 1211 г.), където са посочени имената на трима червенски метрополити: Неофит, Калиник и Захарий. По това време вече Червен има важен статут в рамките на Второто българско царство. В околностите на Червен се заселва св. Йоаким, бъдещият първи търновски патриарх, заел патриаршеския престол след придобиването на независимостта на Българската патриаршия (1235 г.) при Иван Асен II. В житието му четем:

„На Света Гора той видя много свети старци и ревнувайки на тяхното житие и добро поведение, преуспяваше. Като прекара доста време там, излезе и дойде на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен (Червен) и там живееше с трима свои ученици ­ Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и малка църквица ­ „Свето Преображение“, и на това място показа много повече трудове от първите.
Като чу в началото на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (1218­ – 1241 г.), син на стария цар Асен, за неговата добродетел и за неговите трудове, дойде при него и му даде много злато. Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия архистратиг Михаил.“

Големият български духовник и основател на Търновската книжовна школа Теодосий Търновски, учител на патриарх Евтимий Търновски и пръв ученик на Григорий Синаит, също свързва за известно време съдбата си с Червен. Както пише в житието му: „Отиде на някакво място, наричано Червен, и в тамошния манастир всячески търсеше човека, който да може да го напъти в духовния живот не само със своята добродетел, но и с личното си благочестие, с непоколебимата си вяра и спазване на божествените правила.“

Явно в периода на Второто българско царство Червен е особено прочут с манастирите си. Както отбелязва С. Георгиева: „Голямото му значение като религиозен център в миналото може да се проследи в названието на Русенската митрополия, която се нарича Червено – Доростолска. Тя е запазила името си като наследница на митрополиите на античния Дуросторум и на средновековния Червен.“

Виолета Димова посочва, че най-големият разцвет на Червен е в края на XIV в., точно преди периода на османското владичество, когато е почти напълно обезлюден. В този период, предхождащ разрухата му, Червен е един от най-богатите градове на България, с една от най-силните крепости и с развито занаятчийство и търговия. А като седалище на митрополит, „с многобройни църкви и манастири в града и в околностите му е средище на богат културен и духовен живот“.

#още

На село – За възхода на Българското село „Българското село – стоящо, ту между величественит...
Щрихи от миналото на първият освободен български град Румен Даскалов отбелязва, че след Освобождението с...
Мръсни (погани) дни според българските вярвания Мръсници, караконджули, погани, пепелни, некръстен...
Предизвикателството за социална промяна на „Фабрика за идеи“ Търси се ефективен лек срещу масовата епидемия от ...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This