Пролетни празници

Пролетта, най-прекрасното време от годината — период на съживяване и обновяване. Неслучайно в празничния календар пролетните празници заемат централно място с тяхната разноцветност от ритуали и поверия. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Великден.

Лазаровден се отбелязва в събота, седмица преди Възкресение. Това е денят, в който според Библията Исус Христос връща към живите мъртвия Лазар, като благодарност за гостоприемството му.

В народната традиция този празник се свързва с преминаването на девойките в моми, готови да създадат семейно огнище. Още сутринта на Лазаровден момичета на 10-15 години се събират и обличат невестински или празнични дрехи. Те се разделят на няколко групички и обикалят всички къщи като наричат за здраве, късмет и берекет, танцуват и пеят стари ритуални песни. Всяка стопанка гощава лазарките и задължително ги дарява със сурови яйца, които те боядисват за Великден. Яйцето има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

На Лазаровден още се берат върбови клонки, които се използват за следващия тържествен ден Цветница.

В религиозния календар Цветница, (Връбница, Цветна неделя, Разцветница) се свързва с влизането на Христос в Йерусалим, където бил обсипан с цветя и приветстван с палмови клонки.

От понеделник след Цветница започва т.н. Страстна седмица (от старобългарското „Страст“ – страдание), като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“.

На Велики понеделник, влизайки в Йерусалимската обител, Исус се разгневил на тълпата, която била превърнала свещеното място в пазар. В гнева си той прекатурил масите на търговците.

Така Велики вторник Христос прекарал в нравствени напътствия към местните.

Велика сряда се свързва с предателството на Божия син от Юда Искариотски.

Във Велики четвъртък Исус събира учениците си на Тайна вечеря, на която им съобщава, че ще бъде предаден от един от тях.

На този ден кръстът се изнася от олтара в църквите, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Разпети петък отбелязва страданията на Божия син – съден, бичуван и опозорен пред народа си, той е разпнат на кръста, за да спаси човечеството.

През Велика събота Спасителят бил положен в гроб в скалите на Гетсиманската градина. От тогава е и обичая да се боядисват яйца за Великден. Според ръкопис от X век пристигайки в Рим, Мария Магдалена поднесла на император Тиберий червено яйце с думите: „Христос воскресе!“, като с това обявила своята вяра в безсмъртието му.

При нас по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък, като с първото, което е винаги червено, се натриват лицата на децата и животните в къщата за здраве. Освен яйца великденската трапеза включва и разнообразни обредни хлябове, както и любимите на всички козунаци.

В събота срещу Великден и до днес се случва „чудо“ в храма „Св. Възкресение“ в Йерусалим. Тук, в тази свята обител, построена върху Божи гроб, всяка година миряни от целия свят стават свидетели на запалването на Благодатния огън. Според поверието, ако небесният огън не слезе на земята на Велика събота, това ще е краят на човечеството и ще настъпи Второто пришествие. Според очевидци едно от кандилата в храма пламва само, като в началото този пламък не изгаря и не топли. Традиционно Божествения огън се разпространява на самия Великден към православните по цял свят.

Във Велика неделя, на Възкресение, се чества възнесението на Исус Христос. Тогава той се явява на Мария Магдалена и апостолите като доказателство за правотата на думите си и безсмъртния живот след този на земята.

С тази блага вест приключват постите и цикълът от пролетни празници. Само на този ден всички православни се поздравяват с „Христос воскресе!“ и „Воистина воскресе!“