Неведнъж сме се учудвали на изключителните архитектурни постижения на хората от миналото. Неведнъж сме се питали как е възможно преди стотици хиляди години човечеството да е имало такива дълбоки познания в сферата на математиката, инженерните науки и строителството, за да проектира така съвършени творения, които да останат ненадминати и днес. С цялото си познание, човекът от 21 век все още не е способен да сътвори нещо така гениално и вечно като пирамидите, например. Може би, защото те не са просто проект на човешкия ум, а на Божията промисъл. Но не за тях ще говорим сега. Пренасяме се малко по-напред във времето, за да направим обиколка на едни от най-забележителните в архитектурно отношение постройки, които сякаш Господ пази. А защо точно тях? Отговорът се налага от само себе си.

 

 

Театърът в Епидавър

 

Епидавър (или Epidavros) е древногръцко селище, което привлича милиони туристи всяка година, заради двете си забележителности – светилището си, намиращо се на 8 км от града и театъра. Светилището носи името на сина на Аполон, Асклепий – древногръцкия бог на медицината, тъй като се смята, че градът е неговото родно място. Мястото датира от 6 век преди Христа, като придобива славата на изцерител на всички болести. Хора от цяла Древна Гърция са идвали, за да преспят в него и в съня им самият бог Асклепий да им прошепне какво да направят, за да оздравеят. И явно това действително се е случвало, защото светилището продължава да събира поклонници векове наред, даже след навлизането на християнството и превръщането му в християнски лечебен център.

 

 

Това, което впечатлява повече в града обаче, е театърът. Създаден през 4 век пр.хр. по проект на древногръцкия архитект Поликлет Млади, театърът зашеметява с невероятната си симетрия и красота. Размерите му са главозамайващи – цели 54 реда седалки, които побират 14 000 зрители, разположени в полукръг. Сцената е изградена в типичния за древността стил – кръгла, намираща се съвсем ниско в краката на публиката, без завеса, без кулиси, така че нищо да не убягва от погледа. Спектаклите, които се играят и днес, са чудесно допълвани от красивия фон на горски хълмове, които заменят всички модерни декори и сценографии.

 

 

Най-забележителното в архитектурата на този театър обаче, е съвършената акустика, която притежава, макар и на открито. Дори и най-лекия шепот на сцената идеално се чува и на последния ред, така че на артистите не им се налага дори да повишават тон, какво остава да викат като днешните актьори в съвременните постановки. Всичко в построяването му е режисирано така, че звукът да се върти и да стига до всеки ред и всяко място. Няма друг театър в света с подобна акустика. Дори днешните архитекти не са успели да постигнат този ефект. Дали Поликлет Млади е бил гениален или Бог е движил ръката му, докато рисува, не е ясно. Но със сигурност има някаква по-висша намеса в изграждането на Епидавъра, защото той остава неразрушим и ненадминат и до днес. Колко театри в света могат да се похвалят с такова многовековно и неповторимо величие?

 

Наклонената кула в Пиза

 

Кулата в Пиза е любима забележителност на туристите и продължава да учудва със своята способност да стои наклонена, сякаш всеки момент ще падне, вече хиляди години. Всъщност тя представлява отделна камбанария, стояща до катедралата и по някакво странно съвпадение, се намира на Площада на чудесата в Пиза. Началото на строителството ѝ започва през 1173 г. и съвсем не е проектирана в този си вид. Първоначалната идея е кулата да стои вертикално, но слабата земна основа и неправилното фундиране води до нейното изкривяване още при завършването на втория етаж. Строежът е спиран и започван многократно, заради войни и революции, и чак през 1372 г. е окончателно завършен.

 

#бюлетин

#да попътуваме

За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович

За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. На 1-ви септември Баварската опера откри новия си сезон с един по-различен  спектакъл – „Седемте смърти на Мария Калас“ от Марина...

 

Не е ясно кой архитект е проектирал кулата, но едни от най-големите имена в науката по онова време са работили за нейното окончателно завършване. Крива, но все пак цяла, кулата някак си оцелява до 1900 година, когато наклонът нараства до заплашителните 5,5 градуса и се налага да бъде затворена за посещения. Започва реконструкция, която продължава до 2001 г. Правени са многократни опити кулата да бъде изправена. Учените са изпробвали да изтеглят част от водата и на нейно място да засипят с почва, замразявали са водата около основата ѝ с течен азот, но кулата продължила да се накланя. До 2008 година, когато е установено, че за първи път в историята от създаването си, кулата е спряла да се накланя. Но не се е изправила.

 

Хубавото е, че днес никой не се съмнява, че тя може да стои така още поне 5 хиляди години, без да падне, и туристите свободно могат да я разгледат и да изкачат нейните 300 стъпала до върха. Тази грешка или чудо на архитектурата е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Смята се, че камбаните на кулата са най-мелодичните инструменти от вида си. Явно Господ има други планове за кулата, които не включват падането ѝ.

 

Базиликата „Санта Кроче“ във Флоренция

 

„Санта Кроче“ (или „Светият кръст“) е францисканска готическа църква, която събира милиони туристи всяка година, въпреки огромната конкуренция, която има в лицето на „Санта Мария дел Фиоре“, намираща се в същия град и придобила по-голяма слава. В „Санта Кроче“ обаче, има нещо уникално, което никоя друга църква не притежава. Не, това не са красивите фрески на Джото, макар и те да са основен мотив за посещаването ѝ. Тук се намират френски и скулптури и на други велики творци като: Донатело, Антонио Канова, Тадео Гади, Антонио и Бернардо Роселино. Едва ли има друга църква в света, излязла изпод „перото и чука“ на толкова много от „големите“ в изкуството.

 

Но и това не е най-уникалното в църквата. Не е и легендата, която гласи, че сам Свети Франциск от Асизи стои зад нейното основаване през 1294 година, с финансовата подкрепа на едни от най-заможните и влиятелни фамилии във Флоренция. Не е и фактът, че там са погребани около 300 знаменити флорентинци – хора на културата, науката и политиката: Лоренцо Бартолини, Данте Алигиери, Галилео Галилей, Микеланджело Буонароти, Джоакино Росини и др.

 

Архитектът Арнолфо ди Камбио проектира църквата, разделяйки конструкцията на три отделни кораба разделени от арки, крепящи се на осмоъгълни колони. Формата на сградата е в египетски Т-образен кръст и е украсена с множество витражи, през които да влиза Божията светлина. Това, което дори архитектът не си дава сметка обаче, е, че един-единствен лъч светлина векове наред ще пада винаги така, че да огрява лицето на Спасителя на кръста, независимо как се върти слънцето. Божият дух присъства неотлъчно и бди над великото творение, което остава непокътнато, въпреки разрушаването на отделни части на църквата през 16 век, въпреки времето, което бавно, но сигурно състарява всичко. Такова съвършено проектиране няма в никоя друга църква.

 

още за четене

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

Съвместен доклад на WWF и TRAFFIC определя престъпленията срещу дивата природа като „втората най-значителна заплаха за биоразнообразието след загубата на местообитания“.

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This