Неведнъж сме се учудвали на изключителните архитектурни постижения на хората от миналото. Неведнъж сме се питали как е възможно преди стотици хиляди години човечеството да е имало такива дълбоки познания в сферата на математиката, инженерните науки и строителството, за да проектира така съвършени творения, които да останат ненадминати и днес. С цялото си познание, човекът от 21 век все още не е способен да сътвори нещо така гениално и вечно като пирамидите, например. Може би, защото те не са просто проект на човешкия ум, а на Божията промисъл. Но не за тях ще говорим сега. Пренасяме се малко по-напред във времето, за да направим обиколка на едни от най-забележителните в архитектурно отношение постройки, които сякаш Господ пази. А защо точно тях? Отговорът се налага от само себе си.

 

 

Театърът в Епидавър

 

Епидавър (или Epidavros) е древногръцко селище, което привлича милиони туристи всяка година, заради двете си забележителности – светилището си, намиращо се на 8 км от града и театъра. Светилището носи името на сина на Аполон, Асклепий – древногръцкия бог на медицината, тъй като се смята, че градът е неговото родно място. Мястото датира от 6 век преди Христа, като придобива славата на изцерител на всички болести. Хора от цяла Древна Гърция са идвали, за да преспят в него и в съня им самият бог Асклепий да им прошепне какво да направят, за да оздравеят. И явно това действително се е случвало, защото светилището продължава да събира поклонници векове наред, даже след навлизането на християнството и превръщането му в християнски лечебен център.

 

 

Това, което впечатлява повече в града обаче, е театърът. Създаден през 4 век пр.хр. по проект на древногръцкия архитект Поликлет Млади, театърът зашеметява с невероятната си симетрия и красота. Размерите му са главозамайващи – цели 54 реда седалки, които побират 14 000 зрители, разположени в полукръг. Сцената е изградена в типичния за древността стил – кръгла, намираща се съвсем ниско в краката на публиката, без завеса, без кулиси, така че нищо да не убягва от погледа. Спектаклите, които се играят и днес, са чудесно допълвани от красивия фон на горски хълмове, които заменят всички модерни декори и сценографии.

 

 

Най-забележителното в архитектурата на този театър обаче, е съвършената акустика, която притежава, макар и на открито. Дори и най-лекия шепот на сцената идеално се чува и на последния ред, така че на артистите не им се налага дори да повишават тон, какво остава да викат като днешните актьори в съвременните постановки. Всичко в построяването му е режисирано така, че звукът да се върти и да стига до всеки ред и всяко място. Няма друг театър в света с подобна акустика. Дори днешните архитекти не са успели да постигнат този ефект. Дали Поликлет Млади е бил гениален или Бог е движил ръката му, докато рисува, не е ясно. Но със сигурност има някаква по-висша намеса в изграждането на Епидавъра, защото той остава неразрушим и ненадминат и до днес. Колко театри в света могат да се похвалят с такова многовековно и неповторимо величие?

 

Наклонената кула в Пиза

 

Кулата в Пиза е любима забележителност на туристите и продължава да учудва със своята способност да стои наклонена, сякаш всеки момент ще падне, вече хиляди години. Всъщност тя представлява отделна камбанария, стояща до катедралата и по някакво странно съвпадение, се намира на Площада на чудесата в Пиза. Началото на строителството ѝ започва през 1173 г. и съвсем не е проектирана в този си вид. Първоначалната идея е кулата да стои вертикално, но слабата земна основа и неправилното фундиране води до нейното изкривяване още при завършването на втория етаж. Строежът е спиран и започван многократно, заради войни и революции, и чак през 1372 г. е окончателно завършен.

 

#бюлетин

#да попътуваме

 

Не е ясно кой архитект е проектирал кулата, но едни от най-големите имена в науката по онова време са работили за нейното окончателно завършване. Крива, но все пак цяла, кулата някак си оцелява до 1900 година, когато наклонът нараства до заплашителните 5,5 градуса и се налага да бъде затворена за посещения. Започва реконструкция, която продължава до 2001 г. Правени са многократни опити кулата да бъде изправена. Учените са изпробвали да изтеглят част от водата и на нейно място да засипят с почва, замразявали са водата около основата ѝ с течен азот, но кулата продължила да се накланя. До 2008 година, когато е установено, че за първи път в историята от създаването си, кулата е спряла да се накланя. Но не се е изправила.

 

Хубавото е, че днес никой не се съмнява, че тя може да стои така още поне 5 хиляди години, без да падне, и туристите свободно могат да я разгледат и да изкачат нейните 300 стъпала до върха. Тази грешка или чудо на архитектурата е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Смята се, че камбаните на кулата са най-мелодичните инструменти от вида си. Явно Господ има други планове за кулата, които не включват падането ѝ.

 

Базиликата „Санта Кроче“ във Флоренция

 

„Санта Кроче“ (или „Светият кръст“) е францисканска готическа църква, която събира милиони туристи всяка година, въпреки огромната конкуренция, която има в лицето на „Санта Мария дел Фиоре“, намираща се в същия град и придобила по-голяма слава. В „Санта Кроче“ обаче, има нещо уникално, което никоя друга църква не притежава. Не, това не са красивите фрески на Джото, макар и те да са основен мотив за посещаването ѝ. Тук се намират френски и скулптури и на други велики творци като: Донатело, Антонио Канова, Тадео Гади, Антонио и Бернардо Роселино. Едва ли има друга църква в света, излязла изпод „перото и чука“ на толкова много от „големите“ в изкуството.

 

Но и това не е най-уникалното в църквата. Не е и легендата, която гласи, че сам Свети Франциск от Асизи стои зад нейното основаване през 1294 година, с финансовата подкрепа на едни от най-заможните и влиятелни фамилии във Флоренция. Не е и фактът, че там са погребани около 300 знаменити флорентинци – хора на културата, науката и политиката: Лоренцо Бартолини, Данте Алигиери, Галилео Галилей, Микеланджело Буонароти, Джоакино Росини и др.

 

Архитектът Арнолфо ди Камбио проектира църквата, разделяйки конструкцията на три отделни кораба разделени от арки, крепящи се на осмоъгълни колони. Формата на сградата е в египетски Т-образен кръст и е украсена с множество витражи, през които да влиза Божията светлина. Това, което дори архитектът не си дава сметка обаче, е, че един-единствен лъч светлина векове наред ще пада винаги така, че да огрява лицето на Спасителя на кръста, независимо как се върти слънцето. Божият дух присъства неотлъчно и бди над великото творение, което остава непокътнато, въпреки разрушаването на отделни части на църквата през 16 век, въпреки времето, което бавно, но сигурно състарява всичко. Такова съвършено проектиране няма в никоя друга църква.

 

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This