Приказният Лудвигсбург, Германия

Този пътепис чакаше ред, докато не попаднах на запитване: Какво интересно може да се види в Щутгарт и района?

Моята лична класация изглежда в този ред – Улм, Лудвигсбург, Щутгарт. А ако разширя малко периметъра задължително бих включила и Швебиш Хал. На него обаче ще му посветя специално „издание“ – все пак там се провежда единственият венециански карнавал извън пределите на Италия.

Аз съм почитател на архитектурата. Особено на замъците, крепостите. Това не означава, че не въздишам по природните дадености и красоти, но всъщност това, което остава за поколенията е това, което е сътворило човешката ръка. И доказателствата ги виждаме от най-древните цивилизации, останали съхранени до днес.

снимка: Димитрина Пандурова

Лудвигсбург ни се „случи“ на път за Карлсруе. Отправната ни точка е Мюнхен, което прави маршрутът много труден заради километричните задръствания на Щутгард. Това е една от най-натоварените отсечки в Германия. Конкуренцията й е сериозна в лицето на входната магистрала Австрия-Германия, при Залцбург или пък във вътрешността – по аутобана Дюселдорф-Мюнхен между Вюрцбург и Ашафенбург.

Около 10-ина километра делят Щутгарт от Лудвигсбург. За града бях чела в един от романите на един английски шпионин. След Втората световна война там се разполага щабквартирата, която трябвало да разследва националсоциалистическата партия. Знаех също, че там се намира един от най-големите замъци сред бароковите комплекси в страната.

Централната част на градчето може да бъде обиколена за около 30 минути, а вероятно и по-малко, но за сметка на това в никакъв случай не бива да се пропуска приказната градина. Мястото е толкова увлекателно, че съвсем спокойно може да му се отдели и цял ден.

Най-добрият сезон за посещение със сигурност е началото на пролетта, когато градините на двореца изобилстват от стотици лалета. През лятото трите зони с цветя са не по-малко очарователни. Има розови и билкови градини, кътчета, които ще ви пренесат далеч в Азия или по-близо – някъде из италианския остров Сардиния или въобще из Средиземноморието. Дворцовият комплекс е заграден от три страни с градини, разположени на площ от 30 хектара.

снимки: Димитрина Пандурова

Наред с това градините са домакин и на различни фестивали. Например – на пясъчните фигури.

Локация

Ако пътувате със самолет най-близките летища са Щутгарт и Карлсруе. Оптималният вариант е с 3-5 нощувки, като времето би могло да се разпредели според предпочитанията. Една от възможностите – един ден Щутгарт. Освен централната част ако обичате луксозните автомобили можете да посетите Мерцедес и Порше. Един ден за двореца Лудвигсбург и приказните градини, които са до него. Един ден задължително в Улм – градът на Айнщайн, но и не само. Ако обичате старинната атмосфера, можете да отскочите до градчета Швебиш хал. Атмосферата на старинните улички и къщи, разположени покрай реката, е невероятна. И разбира се разходката няма да е пълноценна без най-красивия замък в региона – Hohenzollern. Намира се на 70 км. от Щутгарт. А ако ви се откъсне още един ден, посветете го на Хайделберг – единственият град, който, благодарение на любовта на американците към него, е пощаден по време на бомбардировките. Градът, който преди две години избраха за посещение принц Уилям и съпругата му.

Историята на Лудвигсбург

XVII век – на това място се е намирало малко езеро рибарник с ловно стопанство. Краят на века (1693 г.) френски войски опожаряват всички сгради, разграбвайки преди това всичко ценно.

В началото на XVIII век, германският архитект Philipp Joseph Jenisch планира да издигне ловен дворец. След това обаче е решено да се издигне нова резиденция за херцог Еберхард Лудвиг. Имало един основен проблем – парите не достигали, въпреки непрестанното увеличение на данъците. Стигнало се даже дотам, че херцогът разрешил на строителите да се заселят около двореца – безплатно, без да им налага такси. Така възниква и самият град.

И така през годините се добавяли различни крила и днес Лудвигсбург наброява цели 19 сгради, с общо 452 помещения. В рамките на двореца резиденция има две църкви, а в криптата на едната са погребани 10 владетели.

снимки: Димитрина Пандурова

През 1954 г., когато се отбелязва 250 годишнината от създаването на двореца, са възстановени градините по оригиналните барокови планове.

50 години по-късно в двореца се откриват и четири музея – Барокова художествена галерия, Дворцов театър с интересна сценична техника, на която се представят представления на Щутгарт операта. Сред майсторите на четката са италиански и немски автори от XVII и XVIII век.

Днес Лудвигсбург е дом на четири университета. В зависимост от сезона, в който се посещава може да се направи и кратка консултация с официалната страница на града – летните месеци изобилстват от различни интересни събития.

Входът за двореца резиденция струва скромните 6 евро, като казвам това сравнявам с цените в Мюнхен – там замъкът Нимфенбург е с цена 11.50, а ако човек иска да види и резиденцията трябва да плати още 8-9 евро.

Типично по немски можете да свалите и специалното приложение, което със сигурност ще бъде полезно както като информация, така и ако случайно се „изгуби“ човек в някой от всичките зали.

Още от задната част на двореца забелязах на съседния хълм нещо като крепостна стена.

Паркът между замъка Лудвигсбург и „Приказният парк“

снимка: Димитрина Пандурова

Дотогава нямах и представа, че ни очакваше още една интересна среща. След като се потопихме в атмосферата на градините и детските работилници, продължихме към парка. Така достигнахме до „Märchengarten“ („Приказна градина“). Изненадата ни бе голяма, когато се оказа, че това, така изпъстрено с всякакви интересни забавления за децата, е безплатно.

Едно място, което наистина пренася в друг свят. Ще си припомните героите Макс и Мориц, които тук имат своя дом… Ще си спомните за Баба Яга или пък ще видите къде живее Жабокът принц… Това е един свят на очарователни принцеси, но и на красиви принцове, на митични създания и на вълнуващи приключения с героите от „1001 нощ“ – Синдбад, Аладин и Али Баба. Ако сте търпеливи ще откриете и Кулата на Рапунцел, от която тя спуска своята дълга плитка. Един наистина фантастично магичен свят. 

„Приказната градина“ е създадена през далечната 1959 г. с девет приказни сцени, а днес те са вече 40. Нейният баща е Алберт Шьохле.

На входа ни посреща мъдрият разказвач, който ви кани във вълшебния свят на приказките, с отворена книга в ръката си. В двора живее още Гигантът на Лудвигсбург, който пази освен децата и всички благородници в парка.

Успях да си представя какво е да управлявам кралство, „възкачвайки“ се на престола. Е, до него не стигнах съвсем лесно, но няма да разкривам изненадата, която очаква всички на това място.

След това нашата приказка продължи по пътя на Бах – с лодки, разгледахме водни мелници и се прехвърлихме в света на „Малкият шивач“ и „Пинокио“.