снимка: archaelogyinbulgaria

България приема християнството от военния си съперник Византия, което в историческата наука бива тълкувано нееднозначно. В историографията битува тезата, че християнизацията води българския народ до културно обезличаване. Доброто познаване на материалната култура и християнското изкуство от Първото българско царство обаче насочват към съвсем различен извод.

 

Българското царство при свети цар Борис Покръстител, цар Симеон Велики и отчасти при цар Петър изобщо не се обезличава в културно отношение. Вместо това то се превръща в основен конкурент на Византия в европейския югоизток. Именно защото опитва да конкурира Византия, християнска България няма как да тръгне сляпо да ѝ подражава, губейки културната си идентичност.

 

България в кратък срок изгражда свой имперски модел, за което добре може да се отсъди в самоопределението на Симеон Велики – „цар на българи и гърци“, т.е. владетел на инородци, на различни народи. Страната ни прави опит да се обособи като отделен политически център, със свой собствен облик и културни образци. И така с право си спечелва определението, дадено ѝ от академик Дмитрий Лихачов: „България – държавата на духа“.

 

Кои са най-важните достижения на българското раннохристиянско изкуство и култура?

 

На първо място, въвеждането на родния (старобългарския) език в богослужението, чрез което за първи път се пречупва „триезичната догма“ (да се служи на Бог само на еврейски, гръцки и латински). Така става възможна появата на оригинална и преводна литература на старобългарски – и то не само в средновековна България, а в целия славянски свят за векове напред.

 

В материално отношение самобитността на българската раннохристиянска култура е най-добре засвидетелствана при храмовата архитектура. Голямата базилика в Плиска и Кръглата („Златната“) църква в Преслав, строени при владетелите Борис и Симеон, нямат съвременен аналог сред византийските църкви. С каква цел нашите владетели избират толкова оригинални за времето си архитектурни решения – специалистите все още спорят. Важното в случая е, че нашите църкви не следват византийски архитектурен модел, а задават свой собствен.

Портите на Велики Преслав

Голямата кръгла/златна църква

#бюлетин

#история

Друг от върховете на българското раннохристиянско изкуство, за който като че ли се знае и говори сравнително малко, това е преславската художествена рисувана керамика. Тази керамика стои в пряка връзка с онова, което учените наричат Преславска цивилизация. В настоящия текст ще кажем няколко думи за въпросната керамика. С какво е толкова интересна тя?

 

Върху изпечени глинени плочки, разнообразни по форма, българските майстори от Преслав създават чудно хубави произведения на изобразителното изкуство. За тази цел те подбират най-различни багри: розова, жълта, шоколаденокафява, маслиненозелена, виолетова, жълта охра и др. Плочките са правени от много добре пречистена глина, без примеси от пясък, вероятно два пъти преминавана с вода. Използваната глина е бледосивкава на цвят и е добивана от находища в околностите на Преслав. При изпичане тя придобива бледорозов или жълтеникав цвят. След изваждане от пещта майсторите се заемат с рисуването.

 

Как изглеждат техните рисунки? Какви теми вълнуват съзнанието на първите български художници в историята?

 

Орнаментите върху керамиката имат геометрични, растителни или животински форми. А много често, което е най-любопитното – художниците рисуват библейски личности: Иисус, Богородица, ангели, архангели, пророци. Образите на християнска тематика върху глинени плочки допринасят за уникалното българско достижение из областта на изобразителното изкуство, известно с името Преславска керамична икона. За подчертаване е, че Преславската керамична икона също не следва съвременните ѝ византийски образци. Тя е поредният смел израз на предизвикателството в идеологическо отношение, което първите християнски царе на България отправят към Константинопол.

Рисунъкът на преславската художествена керамика е покриван със специална глазура, която при повторно изпичане на глинената плочка постепенно се слива с боята. Контурите неизменно са с шоколадовокафяв цвят, правени със специални, много тънки четки. Рисунките върху керамичните плочки от Преслав свидетелстват за характера и особеностите на най-ранната българска живопис. Още повече, че не са съхранени паметници на стенната живопис и иконописта за периода. Парчета керамика са намирани по време на археологически разкопки, като често боята и глазурата им са повредени или са се изличили.

 

Основните находки са при църквата на Тузлалъка, при Дворцовия манастир, манастира в Патлейна и Кръглата църква в Преслав. На различните места в града майсторите се специализират в изработката на определен вид керамика, от гледна точка на формата и орнамента. Това подсказва, че за разпространението на изкуството в българската столица са полагани специални грижи.

 

Кой са най-известните образци на преславската художествена керамика, които българите с интереси към изобразителното изкуство следва да познават?

 

На първо място по популярност е керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Тя произхожда от керамична работилница в Патлеинския манастир. Светецът е представен лицево, в бюст, отрязан на гърдите. Образът е сглобен от остатъците на 20 плочки. На места плочките са с нарушена повърхност, а в десния край от изображението почти липсват, но възстановката на образа е достатъчно добра. Светецът Теодор Стратилат е облечен във военна туника, закопчавана през дясното рамо. Очите му са големи и отворени, вперени в зрителя. Устата е присвита и водоравна, носът е пресъздаден линеарно, леко извит отдолу, образът излъчва аскетизъм.

Към Преславската художествена керамика спадат и плочки с надписи, съдържащи кирилски, глаголически и гръцки букви. Сред плочките с растителни мотиви присъстват петолистната палмета, бадемовидните листчета, така наречените „водни листа“, полупалмети и пр. Трябва да се отбележи, техниката на рисуване на българските майстори е по-опростена, линеарна и по-малко нюансирана от съвременната византийска. Специалистите отбелязват, че нашите художници се стремят с опростени средства да постигнат много. А това е характерно за византийското изразително изкуство чак през XI в., когато от трона в Константинопол слиза Македонската династия, управлявала в периода IX – XI в.

изображения: bgschoolnicosia

Изобразителното изкуство в Преслав на Симеон Велики се родее с източни образци. Този стил е характерен за Сирия, Египет и Персия, където се развива през II – IV в. сл. Хр. Смята се, че преславските изображения стоят в пряка връзка с иконописта от VII – IX в., запазена в някои от Синайските манастири. По времето на Симеон Велики процъфтява Преславската цивилизация, отличаваща се с оригиналност не само в книжнината, но и в изобразителното изкуство.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This