Списание БЪЛГАРКА

Димитър Караниколов е архитект, фотограф и страстен пътешественик. Завършва УАСГ (Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия), след което заминава за Ротердам, където изкарва стаж в експериментално студио за кинетична архитектура. Няколко години живее и работи в Лондон, но се връща в България, за да открие нейните скрити възможности и свободата да бъде фрийлансър. Занимава се с архитектурни визуализации на бъдещи сгради. Казва, че те са като предварителни снимки на вече готовите сгради.

Неговите фотографии са изключително автентични и изглеждат като мигновени проблясъци на съзнанието – сякаш обективът му е бил на точното място и в точното време. Посетил е безкрайно интересни кътчета от земята: Япония, Китай, Перу, Борнео, Мароко, Индонезия, Монголия, Исландия, Йордания, Сингапур и ги е запечатал в кадър. Едно от най-интересните му приключения е фотографския уъркшоп в Монголия, организиран от Тимъти Алън. Наскоро Димитър е номиниран за награда на публиката за пътуваща фотография в годишния конкурс на „National Geographic“. Той сбъдва мечтата на милиони хора. Повече – от самия него.

Фотография

Въпрос на зодия и ДНК ли е неспирното желание за пътешествия?

По-скоро да! Със сигурност е повече въпрос на желание, отколкото на време и ресурси. Някои хора просто не обичат да пътуват и не обичат непознатото. Други, като мен, не обичат да стоят на едно място за по-дълго време.

Долината на храмовете – Баган

Солници на о-в Гозо

Обединени арабски емирства

Как протича един фотографски уъркшоп?

Има различни видове фото – уъркшопи. Тези, на които аз ходя са повече като експедиции. Понякога организаторите / водачите също не са стъпвали по местата където ходим и е еднакво вълнуващо, и за тях самите. Има време отделено за лекции на определена фотографска тема. Разглеждаме известни автори и различни стилове, имаме фото – задачи, които трябва да изпълним през деня, а вечер се прави разбор на заснетото и се показват, и коментират най-добрите кадри от всеки участник.

Камбоджа

Имате ли предварителни очаквания за новите места, които ви предстои да посетите?

Разбира се! В днешно време има информация за всичко. Имам някаква бегла представа какво ме очаква, но много често импровизирам на място и откривам нови пътища и неща, които да направя и в повечето случаи съм приятно изненадан.

Сам ли пътувате, когато не сте на фотографски уъркшоп?

Пътувам всякак – и с приятели в голяма група, и сам понякога. И в двата случая има предимства и недостатъци. Когато съм сам фокусът е повече върху фотографията и случайните срещи, а когато съм с приятели – повече върху забавното преживяване.

Маспаломас, Канарските острови

Мианмар

България

Устието на река Велека

Синеморец

Моментът, когато искрено сте благодарил за това, което имате…

Опитвам доста често да се настройвам на подобна вълна. Благодарен съм за пътя си до момента и понякога се хващам, че искам прекалено много, вместо да съм доволен с това което имам!

Вграждате ли себе си и своя дух в снимките?

Възможно ли е въобще да се прави нещо креативно без човек да „вгражда духът си“?

Случва ли се, снимките ви да са по-хубави от заснетото място?

Почти винаги! Не е ли в това смисълът на фотографията (освен на репортажната) – да представиш нещо съществуващо от по-добър, интересен и вълнуващ ъгъл ?

Към кое място душата ви влече най-силно?

По далеч от градската среда и по-близо до природата. Много обичам Родопите!

с. Габрица, Смолянско

Съгласен ли сте, че окото на фотографа (както при художниците) вижда неща, които останалите не виждат?

Да… и това е нормално! Окото е като мускул, който се тренира да „вижда“ по-добре и да е по-чувствително. Доказано е, че хората, които работят с цвят и светлина виждат повече нюанси.

Смятате ли, че снимането е талант и висша посветеност?

Не! Не мисля, че фотографията е нещо много сложно. Всеки, който има усет за композиция, цвят и елементарни технически познания, може да направи страхотен кадър, особено ако е на интересно място!