Представата за времето в различните страни

Италия, Испания, Арабския свят

Тук времето най-сетне забавя своя ход. Италианци, испанци и араби гледат доста по-абстрактно на времето. Ако им е приятно да разговарят, обядват или просто да съзерцават природата – часът е просто без значение. Тези народи могат дълго време да „бездействат“, да мечтаят, пият, обядват – работата може да почака. За тях парите не са толкова важни, колкото да се посмеят с приятели, например. Те са много по-емоционални и общителни, а ако някой отиде на среща с половин час закъснение – всичко е наред. Важна е самата среща, а не кой кога е дошъл.

За италианците, например, обядът е цял празник. Те не хапват набързо като един американец, нито се задоволяват с бургер и картофки. Те започват с паста и бяло вино, за да завършат с вкусен десерт, и всичко това задължително в компания, с приятен разговор и много настроение. Дали се чувстват щастливи? Със сигурност.

Испанците и португалците са много страстен народ, те обичат да се забавляват, да се радват, да обичат. За тях времето спира, щом се загледат в красива жена, морето или се заслушат в бавната музика. Може би затова имат такива добри поети.

Нещо много важно научих от пребиваването си в Тунис – там никога не можеш да закъснееш, колкото и да се стараеш. В арабския свят буквално времето не съществува. Не съм сигурна дори, че тези хора използват часовници. Те определят срещите си така: ще се видим по обед на медината (техните пазари), като обяд е доста разтегливо понятие. Може да бъде 12, може да бъде и 14 ч. Стоях на кея в Монастир, едно красиво градче на Средиземно море, от чийто бряг почти се виждаше Италия, и наблюдавах местните. Те вървят бавно, облечени в дългите си роби, говорят дълго, пият чай още по-дълго и никога не мислят за после. Гледах ги и постепенно пулсът ми се забави, напрежението изчезна и около мен действително времето спря. То просто не съществуваше. Реални бяха слънцето, бистрата вода, приказките на един непознат за мен език и полюшването на яхтите, много от които италиански. Истинско спокойствие лъха от този град и в спомените ми от това време.

Мароко носи подобно очарование. Там дълго можеш да се пазариш за някой шал или дрънкулка, защото и цената се определя според клиента и настроението на продавача. А ако попиташ дали утре по това време магазинът ще работи, ще чуеш отговор: „Аллах знае“. Въобще, не можеш да разчиташ на точността на мароканци, както и че ще си купиш една подправка на същата цена и утре. Но хората са много мили, дружелюбни, интересно им е да разговарят с чужденци и да им показват занаятите си. Бях, например, на лична демонстрация на тъкане на килими, придружена с песни и акомпанимент на техен местен тъпан. Една от любимите ми страни за посещаване.

Китай, Япония

Азиатците гледат по-глобално на живота – с цялата взаимовръзка между човека и слънцето, водата, земята, животните и всички природни стихии. Вековните им традиции са ги научили да гледат безпристрастно на цикличността на сезоните и преходността на живота. Те съзнават, че са само частица от нещо много по-мащабно и значимо от самите тях, че слънцето изгрява и винаги ще изгрява от една и съща посока, както се е случвало и преди милиони години, че моретата и океаните ще продължават да се люшкат на приливи и отливи, сезоните ще продължат да се сменят, хора ще се раждат и умират и т.н. За тях времето е неопределено дълго. Например, те биха казали: Когато Бог създаде времето, той създаде много от него.

Това обяснява факта, че те никога не бързат при вземане на решения. Ако за един американец е важно сделката да бъде сключена още същия ден, азиатците предпочитат да изчакат, да обмислят въпроса от всички страни и чак, когато са сигурни в решението си, да подпишат. За американеца времето е оползотворено, ако бъде взето някакво решение. За азиатеца – не. Той обикаля около проблема многократно, анализира рисковете, за да ги предотврати и да си спести мисли от типа: ако знаех това вчера, нямаше да сбъркам така глупаво.

Въпреки това, будистите високо ценят времето, особено чуждото, и никога не си позволяват да го пропиляват. За един китаец е задължение и морален дълг да благодари на събеседника си след срещата, че е отделил от времето си за него. Съвсем нормално е, също така, китаецът да дойде на срещата 15, даже 30 минути по-рано и ако е възможно, работата да бъде свършена по-рано от уговореното. Освен това, ако събеседникът бърза, той задължително предупреждава, че след 15 минути се налага да тръгне и никога не напуска преди приключването на разговора.

Японците, например, много държат на дистанцията и никога не подават ръка – покланят се. Това също е част от традицията и манталитета им, което говори, освен за уважение на личното пространство, и за защита от приемане на негативна енергия от другия. При тях точността е от голямо значение и те винаги се обаждат, за да напомнят за срещата или изпращат допълнителна покана, за да бъдат сигурни, че очаквания гост ще дойде със сигурност.

Както стана ясно, времето може да бъде много разтегливо понятие и човек трябва да познава чуждите нрави, ако им предстои среща с тях. А кой народ е най-щастлив и преуспял, преценете сами!

къде и кога да отидем

предстоящи събития