Научно погледнато, времето тече във всички точки на планетата по еднакъв начин. Но както е казано – колкото хора, толкова мнения. Като всичко в света, времето също зависи от нашите възприятия. Тоест, обективното отстъпва място на субективното и в много страни това, което часовникът показва, няма никакво значение за отделната личност, която се съобразява със собствените принципи и възприятия. Все пак съществуват някои общи тенденции и сходства във възприятието на времето в различните държави. Дали то има връзка с климата, местоположението, близостта с природата, индустриализацията или традициите, вие ще прецените.

 

САЩ

 

Страната на неограничените възможности. Но и страна, в която времето е преди всичко пари. Както пее Лайза Минели в известния американски мюзикъл „Кабаре“ – „Money makes the world go round“. И това важи за всеки американец. Тази фраза е дълбоко залегнала в техните разбирания за живота и продължава да бъде „двигател номер едно“ в развитието им. В Америка си „господин Никой“, докато не забогатееш. Всъщност, ако не ценяха времето така високо, едва ли биха печелили толкова много само от кино индустрията, например. Американците стриктно спазват графици и срокове и не правят компромис със закъснелите. За тях усилената работа, тоест повече часове прекарани в работа, означава успех и пари. Неслучайно заплащането на час е така широко разпространено при тях, за разлика от нас, например. Ако в България един общ работник печели на час, той никога няма да свърши работата, а ще отлага, за да спечели повече пари с минимум труд. Въпрос на възприятия.

 

Всичко това естествено се отразява и на бързината на живота, който никога не спира да препуска, а всяка свършена работа означава, че е време да се захванеш със следващата. От там идва и прекаленото напрежение, нервите и стреса – едни от основните причинители на куп заболявания днес. Но американците работят за пари, с тях ще си решат здравословните проблеми, ако им остане време и медицината напредне достатъчно.

 

Германия, Австрия, Англия

 

Нещо подобно се случва и в Германия, с тази разлика, че те никога не бързат. Германецът предварително си е направил график час по час, минута по минута, определил е какво ще облече, с кого ще се срещне, кой транспорт ще хване до работното си място, колко точно шунка му трябва за закуска. Той пазарува за цялата седмица и никога не купува повече, отколкото му е необходимо. Никога не изпуска метрото, защото излиза в точната минута и върви с еднакво темпо всеки ден. Може да звучи преувеличено, но този ред създава голямо удобство и изключва непредвидените изненади, а това намалява до минимум стреса и спестява време и пари. Всеки знае, че с германец не можеш да се видиш току-така. Трябва да имате предварителна уговорка и той задължително ще дойде на време. Нещо повече, ще се засегне много, ако се наложи да ви чака. Като техен подражател е Австрия, в която тези правила важат в пълна сила. Разликата е, че те са малко по-отворени за контакти с други хора, отколкото германците.

 

В Швейцария положението е същото. Неслучайно съществува фразата „точен като швейцарски часовник“. Англия и изобщо англосаксонците държат на точността и за тях 6 ч. означава 6 ч., не 6:30. За тях времето е напразно изгубено, ако не вършат нещо, не планират или не вземат важни решения. Неща, които ние трудно можем да си представим за реални.

#от живота

#бюлетин

Италия, Испания, Арабския свят

 

Тук времето най-сетне забавя своя ход. Италианци, испанци и араби гледат доста по-абстрактно на времето. Ако им е приятно да разговарят, обядват или просто да съзерцават природата – часът е просто без значение. Тези народи могат дълго време да „бездействат“, да мечтаят, пият, обядват – работата може да почака. За тях парите не са толкова важни, колкото да се посмеят с приятели, например. Те са много по-емоционални и общителни, а ако някой отиде на среща с половин час закъснение – всичко е наред. Важна е самата среща, а не кой кога е дошъл.

 

За италианците, например, обядът е цял празник. Те не хапват набързо като един американец, нито се задоволяват с бургер и картофки. Те започват с паста и бяло вино, за да завършат с вкусен десерт, и всичко това задължително в компания, с приятен разговор и много настроение. Дали се чувстват щастливи? Със сигурност.

 

Испанците и португалците са много страстен народ, те обичат да се забавляват, да се радват, да обичат. За тях времето спира, щом се загледат в красива жена, морето или се заслушат в бавната музика. Може би затова имат такива добри поети.

 

Нещо много важно научих от пребиваването си в Тунис – там никога не можеш да закъснееш, колкото и да се стараеш. В арабския свят буквално времето не съществува. Не съм сигурна дори, че тези хора използват часовници. Те определят срещите си така: ще се видим по обед на медината (техните пазари), като обяд е доста разтегливо понятие. Може да бъде 12, може да бъде и 14 ч. Стоях на кея в Монастир, едно красиво градче на Средиземно море, от чийто бряг почти се виждаше Италия, и наблюдавах местните. Те вървят бавно, облечени в дългите си роби, говорят дълго, пият чай още по-дълго и никога не мислят за после. Гледах ги и постепенно пулсът ми се забави, напрежението изчезна и около мен действително времето спря. То просто не съществуваше. Реални бяха слънцето, бистрата вода, приказките на един непознат за мен език и полюшването на яхтите, много от които италиански. Истинско спокойствие лъха от този град и в спомените ми от това време.

 

Мароко носи подобно очарование. Там дълго можеш да се пазариш за някой шал или дрънкулка, защото и цената се определя според клиента и настроението на продавача. А ако попиташ дали утре по това време магазинът ще работи, ще чуеш отговор: „Аллах знае“. Въобще, не можеш да разчиташ на точността на мароканци, както и че ще си купиш една подправка на същата цена и утре. Но хората са много мили, дружелюбни, интересно им е да разговарят с чужденци и да им показват занаятите си. Бях, например, на лична демонстрация на тъкане на килими, придружена с песни и акомпанимент на техен местен тъпан. Една от любимите ми страни за посещаване.

 

Китай, Япония

 

Азиатците гледат по-глобално на живота – с цялата взаимовръзка между човека и слънцето, водата, земята, животните и всички природни стихии. Вековните им традиции са ги научили да гледат безпристрастно на цикличността на сезоните и преходността на живота. Те съзнават, че са само частица от нещо много по-мащабно и значимо от самите тях, че слънцето изгрява и винаги ще изгрява от една и съща посока, както се е случвало и преди милиони години, че моретата и океаните ще продължават да се люшкат на приливи и отливи, сезоните ще продължат да се сменят, хора ще се раждат и умират и т.н. За тях времето е неопределено дълго. Например, те биха казали: Когато Бог създаде времето, той създаде много от него.

 

Това обяснява факта, че те никога не бързат при вземане на решения. Ако за един американец е важно сделката да бъде сключена още същия ден, азиатците предпочитат да изчакат, да обмислят въпроса от всички страни и чак, когато са сигурни в решението си, да подпишат. За американеца времето е оползотворено, ако бъде взето някакво решение. За азиатеца – не. Той обикаля около проблема многократно, анализира рисковете, за да ги предотврати и да си спести мисли от типа: ако знаех това вчера, нямаше да сбъркам така глупаво.

 

Въпреки това, будистите високо ценят времето, особено чуждото, и никога не си позволяват да го пропиляват. За един китаец е задължение и морален дълг да благодари на събеседника си след срещата, че е отделил от времето си за него. Съвсем нормално е, също така, китаецът да дойде на срещата 15, даже 30 минути по-рано и ако е възможно, работата да бъде свършена по-рано от уговореното. Освен това, ако събеседникът бърза, той задължително предупреждава, че след 15 минути се налага да тръгне и никога не напуска преди приключването на разговора.

 

Японците, например, много държат на дистанцията и никога не подават ръка – покланят се. Това също е част от традицията и манталитета им, което говори, освен за уважение на личното пространство, и за защита от приемане на негативна енергия от другия. При тях точността е от голямо значение и те винаги се обаждат, за да напомнят за срещата или изпращат допълнителна покана, за да бъдат сигурни, че очаквания гост ще дойде със сигурност.

 

Както стана ясно, времето може да бъде много разтегливо понятие и човек трябва да познава чуждите нрави, ако им предстои среща с тях. А кой народ е най-щастлив и преуспял, преценете сами!

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This