На 29-ти март 2019 г. в Малък градски театър „Зад канала“ беше премиерата на новия спектакъл на режисьора Явор Гърдев – „Празникът“. Едно заглавие, което тревожи и предизвиква множество асоциации – както положителни, така и отрицателни. Именно двойствеността на тази дума залага темата на спектакъла и разкрива наличието на буйни подводни води, в едно на пръв поглед нормално семейство, които ще се развихрят по време на празника.

 

Семейството се събира, за да отпразнува 50-годишнината на бащата, само няколко месеца след внезапното самоубийство на една от дъщерите му. За трагедията не се говори, като че ли всички се опитват да забравят ужаса, да го потулят, държейки се както обикновено, сякаш нищо не се е случило. Но неизяснените обстоятелства около това самоубийство и потреса, който остава в душата на всеки от тях, ги държат неспокойни. Напрежението постепенно набира сила, докато най-сетне стигне краен предел и се пръсне като бомба. Празникът е точно този преливащ чашата момент, в който един от синовете, близнак на самоубилата се, не издържа и за пръв път дръзва да каже истината – бащата е причина за нейното самоубийство. И това не е единственият му грях спрямо семейството.

снимка: Стефан Н. Щерев

В хода на вечерта, когато всички са събрани около трапезата и се опитват да се преструват на нормално семейство, слабостите на всеки от тях се разкриват в дребните неща. Разговорите, привичките и нетърпимостта им един към друг бързо изкристализира. Семейството се опитва да се запази и да не се разпадне, опирайки се на стари традиции, познати песни от детството и младостта им, но те не са достатъчни. Всичко отдавна е разрушено, връзките изгубени, уважението и разбирането помежду им също.

 

Трапезата е символ на семейната близост, на споделянето на преживените емоции.Това е и мястото, където най-често се обострят дрязгите и трапезата става боен ринг. И неслучайно всичко се случва точно на рождения ден на бащата, който ще бъде обвинен във всички смъртни грехове – съвсем заслужено. Скритата омраза на близнака към останалите му братя и сестри още от дете, инцестът от страна на бащата към собствените си деца и най-вече малкия Кристиян (близнакът). Той в ранна детска възраст е бил насилван от баща си, знанието на майката за всичко това и необяснимото ѝ премълчаване на ужасното престъпление. Всичко идва като дълго стаявана изповед, която или ще разруши напълно това семейство или ще го сплоти, подлагайки го на катарзис.

#театър

#бюлетин

снимка: Стефан Н. Щерев

Юбилеят напомня на „Тайната вечеря“ – последната за семейството, преди бащата да бъде „разпънат“ от признанието на сина си. Той се явява като един от Апостолите, който ще предаде бащата, разкривайки истината за неговите престъпни деяния. Чисто композиционно също могат да се търсят прилики с картината на Леонардо – разположението на всеки член на семейството спрямо останалите и действията им по време на вечерята. По същия начин всички са с лице към публиката, за да могат да бъдат видени добре. На следващия ден, на закуската, след като всичко е казано и нищо премълчано не е останало, те са седнали с гръб към нас. Отпращат бащата, за да могат да се нахранят спокойно, тоест да продължат живота си, въпреки случилото се в миналото им.

 

Пиесата е отлична илюстрация на това, което се случва в глобалното общество от XXI век. Тя поставя въпроси за неизговореното, което продължава да стои на заден план и да се премълчава. Абсурдно е днес, при наличието на толкова много институции за борба с домашното насилие, детското насилие и т.н., да продължава да се мълчи и да остават скрити толкова дълбоки семейни и личностни проблеми. Абсурдно е, както е абсурдно това разбито семейство, което продължава да се преструва, че всичко е на ред. Нищо в него не е на ред и не е било нито за миг през всички тези години. Децата са расли увредени психически, заради още по-увредения психически техен баща. Престъпно е мълчанието на майката и нейното съучастие в блудствата. А най-ужасното е, че това се случва в множество семейства и те са между нас. Всеки от публиката може да разпознае себе си, свои близки или познати в членовете на това семейство, в навиците и традициите им.

снимка: Стефан Н. Щерев

В този смисъл, пиесата поставя много съществени и дълбинни психологически въпроси и отправя един апел към обществото: да се говори за проблемите, да се обмислят нови, по-добри стратегии за справяне с домашното и сексуалното насилие! Защото те не са илюзия, не са измислица, а част от нашето ежедневие. Просто не ги забелязваме или не искаме да ги забележим.

 

Спектакълът предлага нова версия на филма на Томас Винтерберг от 1998 година, който залага на изчистеност от киноефекти, звук, декор и филтри, и позволява на актьорския състав да излезе на преден план. Това са типичните похвати за движението „Догма 95“, създадено от Винтерберг, Ларс фон Триер, Кристиан Левринг и Сьорен Крах–Якобсен. Сценичната си версия филмът дължи на драматурга Дейвид Елдридж, който преработва сценария и го адаптира за сцена. През 2004 година за първи път се играе в лондонския театър „Алмейда“.

снимка: Стефан Н. Щерев

Явор Гърдев се е постарал да следва същата стилистика на изчистеност. Декорът е минимален, музика почти липсва, както и светлинни ефекти, а цялата тежест на постановката пада върху актьорската игра. Дори костюмите са изчистени. В началото всички са облечени изцяло в бяло, а на официалната вечеря – в черно, което създава усещане за стил, отсъствие на всякаква кокетност и показност на пищните костюми. Изключително приятно впечатление прави избора на актьори за ролите. Всеки един от тях е точно на мястото си и без усилие кара зрителите да му вярват, потъвайки изцяло в образите и действието.

 

Интересно режисьорско решение е три сцени – три отделни сюжетни линии да се разиграят едновременно в едно и също пространство, отделени само мислено една от друга. Това донякъде затруднява зрителя да следи отделните разговори, но засилва хаоса и абсурдността, които са в основата на спектакъла. Действието в спалнята, което е на втори план зад трапезата, се случва сякаш в подсъзнанието на зрителите и те като че ли сънуват наяве собствените си кошмари.

 

Много силен спектакъл и актьорска игра! Така може да се заключи от премиерата в Малък градски театър „Зад канала“. Останалото трябва да се види и преживее от първо лице.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This