Наред с поощряването на консуматорството в резултат на разрастващите се платформи на рекламата, която намира все по-успешни приложения в условията на ежеминутно глобализиращия се свят. Свят, който в по-мрачни дни може да ни изглежда като котка, гонеща опашката си, с опияненото вдаване на хората в ненаситно поглъщане на вещи и, съответно, обратната връзка – бълването на блага от всякакъв порядък. Може да се проследи и популяризирането на друга тенденция, в медиите от няколко години насам набира гласност социален експеримент с основна цел – намаляване на ненужните разходи за определен период от време.
Може би най-широко разпространен е опитът на Мишел Макгах, която споделя пред „Гардиън“ своите наблюдения. Тя предприема предизвикателството да живее само с най-необходимото в рамките на една година. Избира 27-ми ноември, „Черния петък“ на 2015 година, като начална дата за реализиране на проекта си. „Да имаш избора да харчиш или не, е привилегия“ заключва тя, след като разкрива някои от обвиненията, които си навлича, и трудностите, през които минава за една година. Да имаш избора да не харчиш, се оказва приключение с неочаквани резултати. Не финансовата статистика печели фокуса на разказаното, а онези последици от авантюристичното начинание, каквото е именно то, предвид начина на живот в Западна Европа през 21 век, които се оказват неочаквани за нея. В търсене на алтернатива на киното и концертите Макгах открива безплатните театрални представления и галериите, посещавайки повече изложби от когато и да е било. Организира си безплатна екскурзия на велосипед и признава, че не би се впуснала в дейност като къмпингуване на брега на морето при други обстоятелства. В основата си този личностен проект не изглежда толкова труднопостижим, но всъщност рядко се замисляме колко сме зависими от разходите си за продукти с второстепенно значение, а това да предизвикаш себе си да излезеш от уюта на навика, носи не само екзотичното чувство за свобода, но и щедрите плодове на самокритичността, въздържанието и търпението.
Няколко години по-късно ноември вече не се свързва само с манифестирането на консумеризма в навечерието на празниците. Паралелно с разпространени инициативи като No-shave November, чиято цел е постигане на по-широка информираност относно раковите заболявания, съществува и No-spend November – месец, посветен на намаляването на ненужните разходи. Хора от различни държави и с различна социална принадлежност споделят преживяванията си във виртуалното пространство, с недостатъците на поетия „ангажимент“, препятствията, пред които им се налага да се изправят, с детайлите от консуматорската диета, които са ги очаровали или учудили. Не всички участници в предизвикателството се обричат на аскетизъм, защото финалната цел не е примиряване с неудобствата на крайното лишение.
Идеята е, че промяната идва, когато я потърсим. И макар че за решаването на глобалните екологични проблеми е нужна строга и навременна политика, въвличането на повече хора в подобни инициативи изглежда като добро начало за промяна. А когато личният пример предхожда институционалния, имаме основанието да вярваме, че живеем в по-здраво общество.
