„Потъналите и спасените“ излиза за пръв път в България тази година в превод на Нева Мичева, благодарение на изд. „Жанет 45“. Автор е Примо Леви, лежал в концентрационния лагер Карпи-Фосоли (Fossoli camp – близо до Модена) и в Аушвиц, оцелял и освободен през 1945 г. Химик по професия, до края на живота си се превръща в един от най-превежданите италиански автори. Неговите разкази от първо лице, за най-мракобесния период в цялата ни история, са тежко, но нужно наследство за човечеството, за да се съхрани паметта, да не се забравя и никога да не се повтаря подобна трагедия.
Признавам, че с лека скептичност посегнах към книгата от рафтовете на една книжарница. От една страна тази тема е твърде болезнена, дори за моето поколение, което няма никакъв досег с онези времена, от друга, защото подобен тип разкази и то от първо лице, често са твърде изпълнени с омраза, огорчение и обвинение (не без основание разбира се). Още с първите страници обаче, изключително впечатление прави начинът, по който авторът в своите 8 съчинения, от които книгата е съставена, успява да направи безупречна и едновременно ярка, но и (доколкото е възможно) безпристрастна и пълна социална дисекция на лагерния живот, на насилниците, но и на жертвите, на отделния микросвят и на цялата система на националсоциализма.
Въпреки потресаващите разкази, речта на Леви не е тази на омразата, но на справедливостта. Въпреки обвинението към насилниците, в думите му има желание да разбере тези хора. Не за да ги оправдае, а за да достигне до корена на техните деяния и да потърси отговор за умопомрачението, в което Германия изпада в този период. Това е важно, тъй като, както се споменава в главата от книгата, посветена на паметта, „човешката памет е възхитителен, но несигурен инструмент“. Има хиляди фактори, които влияят на акуратността й: времето само по себе си изличава, спомените и историите избледняват и бавно се губят. Човешката психика също играе роля – вследствие на безброй причини съзнанието си служи с много „хитрини“ като потискане, проекции, изтласкване, отричане, та дори и забрава.
#бюлетин
#литература и книги

Първото илюстрирано издание на „Великият Гетсби“ вече и в България
Българските читатели имат възможността да се докоснат до луксозното издание и да го четат на български
За да съхрани историята такава, каквато Примо Леви лично я преживява, той обръща детайлно внимание на бруталното насилие в лагерите – цяла глава разглежда подробно „Ненужното насилие“: „насилникът си остава такъв, както и жертвата: местата им не подлежат на размяна – първият следва да бъде наказан и презрян (но по възможност и разбран), на втория трябва да се съчувства и помага“. Опитва се да разбере обаче и насилието, което жертвите упражняват помежду си. Например враждебността на старите лагеристи към „новакът“ (т.нар. Zugang), стремежът им към престиж, опитите за търсене на протекция и сътрудничество с потисниците, готовите на компромис.
За съжаление и в същото време естествено и разбираемо е, че гореизброените са всъщност спасилите се – със сигурност не по-добрите. Те, идеалистите – загиват първи. В тази връзка е и заглавието на книгата. Кои всъщност са потъналите и кои са спасените?! Потъналите избавени ли са, а буквалното спасение обрича ли на потъване след това? Потъналите според Леви загиват „не въпреки достойнствата си, а заради тях“. Спасените са „себичните, агресивните, безчувствените, помагачите на властта, доносниците“, спасяват се „най-лошите, тоест най-приспособените, най-добрите умряха до един.“
Примо Леви
Оцелелите (всеки читател сам преценя – те спасени ли са или потънали) от своя страна живеят завинаги с травмата на преживяното. Следователно срамът е тема, на която също е отделен подобаващ анализ в книгата. Не става дума обаче за срамa на немския народ, става дума за срамa, който оцелелите изпитват. В следния цитат от друга книга на Леви той го обяснява така: „това бе добре познатият ни срам – същият, който ни давеше след селекциите и всеки път, когато се наложеше да видим или да понесем някое издевателство; срамът, който немците така и не познаха; онзи, който справедливият човек изпитва пред неправдата, извършена от друг, заедно с угризението, че нея въобще я има, че тя необратимо е била въведена в света на всичко съществуващо, че собствената му воля се е оказала нищожна или недостатъчна да послужи за защита.“
Други теми, които авторът засяга, са крещящата нужда от общуване и липсата на такова, отказът от действителността, която в годините „съсипали Европа“ е така безумно сбъркана. Оказва се, че са съществували и частни лагери. В периода 1939 – 1945 г. предприятието „Й.А.Топф и синове“, активно съдейства на СС (щурмови отряди – „есесовци“), продавайки им оборудване за кремации, изпраща на място специалисти по инсталирането и поддръжката на газовите камери. През 1942 г. кандидатства за патент за „непрекъснато действаща пещ за масово трупоизгаряне“ и безчет други абсурди, които не смятам за нужно да споменавам.
Изключително интересно е, че в книгата са споделени и много писма от германци, които Примо Леви получава, след като книгата е преведена и на немски език за пръв път през 1947 г. и след това отново през 1957 г. Изминало е твърде кратко време от съществуването на лагерите. Тези, които щяха сега да бъдат читатели, са или самите насилници, или безучастните, тези, които са предпочели да не чуват и виждат. Каква е тяхната реакция е любопитна амалгама от отричане, оправдание, вина и съчувствие и може би малко смелост – да обърнеш лично срещу жертва на теб и режима, създаден от родината ти.
Освен биографичен труд, „Потъналите и спасените“ е блестящ социално-психологически анализ на цялата система и идеология на националсоциализма, на нейните участници и жертви, на отделния индивид, до цялата държава. Всяка книга, свидетелстваща за този период (виж например и „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл, също оцелял от лагерите на смъртта), е за мен носител едновременно на болка, но и на надежда, че все пак някакво добро съществува в света, все пак не всички са „потънали“, че има някой, който на превисока цена е останал жив, за да донесе тази надежда на човечеството. А надеждата винаги е нужна, за да не потънем.
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Партений Павлович – първият новобългарски книжовник
Възрожденецът Партений Павлович е личност, която е преоткрита сравнително скоро в българската историческа памет. Дълго време над Партений тегне забравата и невежеството. А именно той е прекият предшественик на големите възрожденци Паисий Хилендарски и Софроний...

Първото илюстрирано издание на „Великият Гетсби“ вече и в България
Българските читатели имат възможността да се докоснат до луксозното издание и да го четат на български

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица
Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Нежният глас на цигулката – интервю с пловдивчанката Таня Тингарова
Няма начин да чуете нейно изпълнение и да останете безразлични. Нейната музика грабва, хваща ви и не ви пуска! Тя вече е известна в чужбина – има успешна кариера на цигулар извън България. Завършва State University of New York at Stony Brook (Stony Brook University),...

Най-красивите паркове в Япония
Япония е все по-предпочитано място за екскурзия и туризъм и има защо.Япония е все по-предпочитано място за екскурзия и туризъм и има защо. Освен че е страната на изгряващото слънце, Япония е и страна с огромно разнообразие от цветя и растителни видове, а също и с едни...

„Времеубежище“ – голямата приливна вълна на миналото
Като човек, който прекарва твърде много време в миналото, сякаш любител археолог, не особено сполучливо опитващ се да събере и сглоби „миналата“ (има ли „миналото“ множествено число?) си, това е тема, която винаги ме е вълнувала пряко. „Времеубежище“, новият роман на...

Арабски кускус с броколи и мариновани кубчета тофу
Какво приготвихте за обяд? Аз направих хубав арабски кускус с броколи и био мариновано тофу. Лесно се приготвя, бързо и леко, и най-вече много вкусно. Една от любимите рецепти на съпруга ми, която съм правила десетки пъти и винаги се получава идеално! Необходими...
къде и кога да отидем
предстоящи събития