В масовото съзнание на българина, Иван Вазов е националният поет, авторът на „Под игото“, „патриархът на българската литература“. Творчеството му е познавано и възприемано през и чрез творбите на патриотична тематика. Само за малка част от българите, Вазов е автор и на любовни творби. Стихотворенията на любовна тематика са вдъхновявани от безбройните Вазови любими. Големият български поет е бил страстна и влюбчива натура, и през дългия си живот е познал любовта на много жени. Но най-разтърсващите му влюбвания, онези оставили следи в сърцето на поета, са първата и последната му любов. На тях са посветени и двете любовни стихосбирки „Майска китка“ и „Люлека ми замириса.“
Когато се влюбва истински, дълбоко и съдбовно, Вазов е вече на 55 години и е женен. Избраницата му е значителна по-млада от него и е омъжена за приятеля му д-р Михаил Елмазов. Става дума за бъдещата писателка Евгения Марс. Тя е едва на 18 години, когато се омъжва за д-р Елмазов, и той я представя на обществото. От този период е и първата среща на народния поет с младото момиче. На 24-ти септември 1895 г. се организира юбилей по повод 25-годишния писателски труд на Вазов. В този ден влюбеното в творчеството му момиче се запознава с големия поет.
Ето какво си спомня Евгения за тяхната първа среща:
„Помня добре 24. 09. 1895 г… С голяма мъка аз и съпругът ми си пробихме път през гъстата навалица пред народното събрание и влязохме в залата му… Всяка минута вълнението растеше… Той се изправи пред масата в дъното на залата… Бе облечен в редингот, с величава, благородна фигура… Аз усещах, че сълзите напират в моите очи… Свърши речта и бе посрещнат с френетични ръкопляскания… Познатите го обиколиха да го поздравяват… Трябваше и ние да поздравим юбиляра. Дълго чакахме развълнувани с мъжа ми, докато се отвори място до него… Мъжът ми ме представи… Аз бях благодарна на съдбата, че най-сетне размених с дума с великия човек.“
Така се е случило запознанството на Евгения Марс с Вазов. Но тяхното близко познанство и приятелство, техните любовни отношения започват едва след 10 години.
По това време Евгения Марс вече е публикувала свои творби и те са направили впечатление на поета, но той не знае коя е тяхната авторка, тъй като тя ги публикува под псевдоним. През есента на 1905 г. те се срещат отново, напълно случайно. Марс и съпруга й са тръгнали за Горна баня заедно с Никола Георгиев. В колата, която пътува за селото, се качва и Вазов. Подемат разговор за литература и Вазов пита Георгиев: „Коя е авторката на подлистниците?“ – мисли, че тя е чужденка, заради името Марс. Тогава Георгиев разкрива самоличността й пред Вазов и отново му я представя.
Евгения Марс
Младата писателка е много смутена, а Вазов е очарован и казва: „Госпожо, колко съм щастлив, че мога да поздравя моя колежка. Много съм изненадан… Вие не трябва да се червите, а да се гордеете.“
Уговарят се поетът отново да прочете творбите й и да изкаже професионалното си мнение за тях. И когато след две седмици отново се срещат, Вазов е категоричен за тяхната литературна стойност: „Те ми харесаха и изобличават в автора истински талант.“ От тези първи срещи, Вазов и Марс добиват впечатление един за друг.
Евгения благоговее пред името и таланта на писателя, а Вазов е впечатлен от младостта, красотата и писателската дарба на младото момиче. При следващата им случайна среща, месеци по-късно, те са сами и имат възможност да поговорят неангажиращо и да се опознаят. Това се случва през март 1906 г. Една сутрин Евгения е излязла да се разходи и да почете в парка. Там, вдълбочена в книгата, я заварва Вазов. Уговарят се поетът да й направи посещение в дома й.
За него тя разказва в спомените си: „Пръв път г-н Вазов ми направи посещение визита на 12-ти април 1906 г. и ми поднесе своя портрет, който ми беше обещал, с много любезен подпис. В замяна дадох му моя… Тоя дар остана един от най-ценните ми спомени.“
В следващите месеци срещите им зачестяват, започват да си разменят и писма. В края на 1906 г. Вазов вече открито показва нежните си чувства към младата писателка.
В писмо до нея й пише:
„Очарователното и мило Ваше писмо ме трогна със задушевния си тон. Рядката и чудна душа на Евгения Марс е цяла в него. Хиляди благодарности за интереса Ви към мене и за тъй ласкателното внимание към самотния в света човек…“
От писмото разбираме също така, че двамата си имат специален ден, в който се срещат:
„Но понеже днес е петък, а не сряда, заветния ден на моето прекарване в драгата и приятелска атмосфера на Вашия семеен кръг, то чувствам понятна самота.“
Освен ежеседмичните срещи в дома на Марс, Вазов започва да настоява и за такива, извън дома й:
„Днешният ден е възхитителен. Ако да знаех, че Ви е възможно, бих Ви попросил за разходка из Борисовата градина.“ (20-ти февруари 1907 г.)
Д-р Елмазов, съпруга на Евгения Марс е мъж с европейско възпитание и обноски и доколкото е известно не възпрепятства техните срещи, не пречи на общуването между творците, дори го насърчава. Стига се дотам, че Вазов се присъединява към пътешествието до Цариград, което през септември 1907 г. семейство Елмазови предприема. Няколко години по-късно двамата заминават, без д-р Елмазов, за Швейцария и Италия.
Отношенията между Иван Вазов и Евгения Марс продължават до смъртта на поета през 1921 г. През годините те се развиват и задълбочават. Вазов насърчава писателския й талант и съдейства за излизането и популяризирането на творбите й. Злите езици говорят и пишат, че сам той е автор на някой от произведенията й. От любовта му към младата писателка се пораждат стихотворенията на любовна тематика, влезли в една от последните стихосбирки на поета – „Люлека ми замириса“. Въпреки че отношенията му с Евгения Марс не са тайна за живота на софийското общество, Вазов се срамува от любовните си стихотворения и упорито лансира тезата, че това са стари творби, писани някога в младите му години. И за да потвърди твърдението си, слага за надслов на стихосбирката си: „Из старите ми тетрадки“.
Вазов обича Евгения Марс до смъртта си. Два дни преди да почине, той й пише последното си писмо:
„Сърцето ми е пълно и прелива от радост при мисълта, че имам в тебе мила и очарователна дружка, чиято изпитана преданост през годините ми е най-скъпата радост в света… Колко са щастливи ония, които съдбата е дарила с толкова благодеяние!… Колко деликатни и тихи радости съм изпитал от общението си с тебе… Драга Женичка, остани винаги все същата, мила, нежна възхитителна другарка моя, както аз ще остана твой верен другар…“
А ето какво си спомня тя за тяхната последна среща:
„Срещнах се с поета преди неговата смърт. Цяла седмица не бях го виждала и минавайки покрай къщата му, отбих се да го навестя… Станах да си вървя, защото наближаваше обяд… И слизайки из стълбите чух: „Но дали ще се видим утре? – Как, нали е четвъртък? – Да, да, моят празничен ден. Довиждане тогава.“
Но плануваната им среща не се осъществява, защото на другия ден по обяд поетът умира.
Последната любов на Вазов слага своя важен отпечатък в творчеството му. Евгения Марс и Иван Вазов ще бъдат запомнени като една най-греховните двойки на българския хайлайф след Освобождението.
