Изпод перото на Ижиту Гонсалвиш (1920 – 2001 г.) излиза поезия в най-чиста форма – изпълнена с множество метафори, анжамбмани, перфектно овладяни, така че стихът да се лее и едновременно да запазва необходимите паузи за дъх и осмисляне. Още един представител на португалската поезия, който затвърждава майсторството и дълбочината в писането на този народ с топла кръв и чувственост на преживяването на света, любовта и поезията.

 

Гонсалвиш бързо е забелязан от критиците. През 1952 г. е представен в антологията „Дванадесет португалски поети“, издадена в Рио де Жанейро. Но той не се ограничава само до собствената си поезия и посвещава голяма част от времето си в преводи на чужди автори, както и с обществена и културна дейност в престижни организации. Директор е на списание „Серпенте“, член на групата „Арворе“, която издава две списания.

 

Стихотворенията по-долу са от книгата „Цената на думите“, в превод на Румяна Генова.

#бюлетин

#поезията днес

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. снимка: Милен Славов Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на...

С думи…

 

С думи ставам всеки ден!
Всяка сутрин измивам лицето си с думи
и излизам навън.
С думи – нечути – викам,
обсадата от смях да разкъсам.

 

Ах! Всички сме препълнени с думи.
Имаме архив от думи, наизуст ги знаем
на четири или на пет езика.
Нощем ги вземаме като хапчета,
за да приспиваме свойта умора.

 

Думите се заплитат в езика.
Най-чистите се менят – теменужени,
морави от мълчание. За какво са ни –
затворнички, в слюнка удавени?

 

Най-хубавите думи притежаваме;
те дават сок на любовта, на свободата…
Гълтам думи и се питам ще мога ли
да ги пусна на воля, да отворя
гърдите, където са затворени.

 

През нас минава река от думи:
с думи лягам и с думи ставам,
но нямам думи, за да говоря…

 

***

 

Търсил съм те в най-дълбоката самота, в нейното
кълбо една фигура се открои. Дали този
огромен, нервен скелет на безлистен бук
е само образ на очакване? Ти идваше
отдалече, още без покрив, без стени, студени
устни сред могъщи кестени. Опита се
да промениш сезоните, избраните места,
да бъдеш пламък за фитила на една идея,
в морето да отвориш бездна, където да потънат
тържествените кораби на миналото.

 

***

 

Понякога
в сърцето на нощта
се навеждам над теб и разпитвам
сянката на твоята кожа.

 

Питам с поглед, после
устните се движат,
докосват те, един цял цикъл
се повтаря.

 

Какъв гипс сковава кръвта ни
и ни напада? Какъв кораб очаквам
в края на моите жестове?

 

Важното е да се знае
къде боли.

 

Мисля, че сме създадени да обичаме

 

Мисля, че сме създадени да обичаме
спокойно. Мисля, че сме достатъчно големи,
че сме изстрадали каквото трябва,
за да ядем спокойно и всеки ден
да гледаме как слънцето изгрява
и изгревът да не поражда страх.
Мисля, че сме крещели предостатъчно
през всички тези векове – суровите години,
които изминаха. Плавахме във кръг,
умирахме и се възраждахме отново…
Мимолетни допирателни прокарвахме
и те провалиха радостта ни. Толкоз време
и нова смърт ни дебне. Опитна ръка
притиска нашите артерии.
Дългите целувки все ни се изплъзват.
Нима не са за нас? Не е ли още време
да се усмихваме?

 

***

 

Търсех лицето ти, така го търсех, че намерих
твоето тяло.

 

Търсех лицето ти на дневна светлина, в колебливото
разсъмване и в призрачния полумрак.

 

Сепнато от изненада бе твоето лице, помня
трепета, открил ми чувството за взаимност.

 

Декември е дъждовен месец. След блясъка на
празниците
мъглата ме повлече.

 

Как да издържа? В тази вечер от стъкло
светлината, която ме заобикаля, е пустиня.

 

По-късно – да

 

По-късно ще пиша
прости, ясни стихове
и ще говоря за птиците
без софизъм.

 

По-късно ще пиша
без колебливи чувства
за тъгата по детството,
за камъни и рози.

 

По-късно ще пиша
за най-обикновен пръстен,
за щастливите следобеди,
изпълнени с любов.

 

Но сега ме оставете
да плача над тези сълзи.

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This