снимка:  Tomasz Stańczak

Тадеуж Ружевич е една от иконите в полската поезия на XX век. Повлиян от големия поет Юлиуш Словацки, поезията му е насочена към вътрешното, към личното преживяване, която по-късно се оформя и приема свой личен почерк, разграничаващ се силно от традиционната рима и метрика. Неслучайно наградената с Нобелова награда полска поетеса Вишлава Шимборска заявява: „Не мога да си представя, как би изглеждала следвоенната полска поезия без стиховете на Тадеуш Ружевич. Всички ние сме му задължени, но не всеки от нас си го признава.“ Макар и той самият да не е удостоен с престижната награда, въпреки че многократно е номиниран, поезията му, за разлика от много други, продължава да бъде четена и превеждана в цял свят. „Ножчето на професора“, която излиза на български език през 2017 г. е една от най-впечатляващите му стихосбирки.

 

Философският камък

 

трябва да приспя
това стихотворение

преди да започне
да философства
преди да започне

да се оглежда наоколо
за комплименти

повикано за живот
в момент на забравяне

чувствително е за думички
погледи
търси спасение
във философския
камък
минувачо забързай крачка
не вдигай този камък

там стихотворение бяло
голо
се превръща
в пепел и прах

 

#бюлетин

#поезията днес

***

 

белотата не се натъжава
нито се весели
само се белее

упорит съм
говоря ѝ
че е бяла

но белотата не ме слуша
сляпа
и глуха е

съвършена

и става
все по-бяла
по-лека по-лека

 

Огледало

 

след години на врява
ненужни въпроси
и отговори
ме завладя тишината

тишината е огледало
за моите стихове
техните отражения мълчат

Рембранд
в пелените на старостта
беззъб
ме предъвква
смее се
оголен докрай
във Wallraf Museum

защо не стана
мълчаливеца живописец
Никифор Криницки

протритите от времето черти
рисуват нашето общо
лице

лицето което виждам сега
виждах в началото
но не го предусетих
огледалото го скри в себе си
живо младо
днес потъмняло
мъртво
издъхва
без отражение
без светлина
без дъх

 

***

 

опитвах се да си спомня
това красиво
ненаписано
стихотворение

родено през нощта
почти зряло
гмурваше се
разтваряше се в сиянието на деня
не съществуваше

вероятно стихотворението
беше за самото себе си
така както перлата
е разказ за перла
а пеперудата разказ за пеперуда

на моменти го чувствах на езика
и неспокоен чаках
да се преобрази
в слово

това чезнещо
на дневна светлина стихотворение
се скри в себе си
само от време на време просветва

но не го измъквам
от тъмната глъбина
на плоския бряг
на действителността

Из „Ножчето на професора“ – издателство за поезия „Да“, превод: Вера Деянова

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This