Георги Корназов е познат за някои като тромбонист и джаз музикант, за други като композитор, живеещ и работещ във Франция. Той е всичко това, но най-вече обладан от красотата на музиката в цялата ѝ пъстрота от цветове и светлосенки. Точно това е целта му в осъществяването на последния му проект – да събере цялото това разнообразие от звуци и теми, да освети и тъмните и светлите кътчета на душата, която никога не е еднолика.
„Светлосенки“ е своеобразно продължение на проектите „Съзнание“ и „Отражения“ – дълбоко емоционални и до някъде психологически. Чрез оркестрацията си, те ни карат да заплуваме в музиката, без да спираме на някой случаен бряг за почивка. Тя не е нужна, тъй като музиката отпуска, преминава през всички нюанси на емоциите плавно, така че да не можеш да не ѝ се отдадеш.
Съставът, с който работи по новия си проект, Георги нарича „Medium Band“. Той е нито малък, нито голям, но съдържа всички необходими инструменти плюс вокал, за да се получи това разнообразие на звуковата партитура. За него това е нов етап, тъй като за първи път пише музика за такъв състав, плюс вокал. Той включва:
Лили Илиева – вокал,
Росен Захариев – тромпет, флюгелхорн,
Димитър Льолев – алт саксофон,
Арнау Гафоре – тенор саксофон,
Красимир Костадинов – валдхорна,
Георги Корназов – тромбон,
Георги Щерев – туба,
Александър Логозаров – китара,
Любомир Цанев – пиано,
Борис Таслев – контрабас,
Атанас Попов – барабани.
„Светлосенки“ съчетава отлично инструментал и текст, който е един вид изпята поезия, не просто думи, съвпадащи с ритъма и мелодията, а поезия в чиста форма, която допълва музиката и засилва нейното влияние. Част от текстовете са дело на Лили Илиева (изпълнителката на вокалите), а останалите са на Петя Иванова, която живее в Швейцария. Когато човек изслуша произведението, веднага разбира защо е наречено „Светлосенки“. В него прелива цялата гама на тъга, светлина, радост – различни теми и вариации, в които всеки инструмент има свое соло. С този полифоничен подход, Георги Корназов успява да улови неуловими пориви и настроения, които може да изпита едно човешко същество. Писано в продължение на два месеца, в най-студения сезон на годината, произведението има онази лекота на отсъствие от света и същевременно свързаност на всички негови елементи.
Интересното в музиката е, че тя тече без прекъсване, темите преливат едва в друга – като светлосенки, както казва самия Георги Корназов. Това е нещо характерно и най-силно изразено в симфоничната музика и зависи до голяма степен от майсторството на композитора. Да владееш всички инструменти и да ги съчетаваш така, че да не си пречат един на друг, да ги вадиш на преден план в определена тема и да ги скриваш, да отдръпваш назад в следващата, да играеш с мелодията и ритъма и да рисуваш състояния и емоции. Това всъщност е голямата задача на композитора, а след това и на диригента, който изпипва всеки детайл и позволява музиката да се случи така, както е написана. Георги Корназов е успял да направи този микс по блестящ начин.
Според Корназов, една и съща музика изсвирена от различен екип, звучи по съвсем различен начин, всеки придава нов цвят в музиката. Ето защо той е много щастлив, че е избрал тъкмо тези музиканти, които са усетили точно онова, което е искал да предаде. Оркестрацията не е нещо ново сама по себе си, такава е правена преди това от Майлс Дейвис и Кени Милър, например. Георги е решил да експериментира и да опита същото. И както се вижда, е успял доста добре. Но това не е преповтаряне на дадено произведение, а влизане в определена стилистика и изказ.
Засега „Светлосенки“ е изпълняван само на българска сцена, но Корназов има планове да го представи и във Франция, където живее и твори. За него винаги е голямо удоволствие да изпълнява музиката си в България и иска да бъде чута първо у нас.
Като нагледен пример и гарантирано удоволствие ви предлагаме да чуете „Съвест“ – сюита за биг бенд и трима солисти на Корназов, записана от БНР и дирижирана от Антони Дончев.
