Успокояваща, деликатна, изпълнена със светлина и сянка – така най-кратко може да се опише фотографията на Тина Сосна. Едно германско момиче, което решава да заживее в провинцията, заедно с приятеля си, макар там да няма много какво да се снима… или поне на пръв поглед.

 

Тина се занимава с фотография вече 12 години. Това изглежда ужасно дълъг период, но за един артист е нищо. Защото уменията идват с практиката, а индивидуалният почерк се изгражда много дълго време. През годините Тина е успяла да си създаде такъв и днес снимките ѝ не могат да бъдат сбъркани с ничии други. Това, което я отличава най-силно и прави фотографията ѝ уникална, е интуитивният ѝ усет да улавя детайла и да вижда красотата в дребните, на пръв поглед незначителни неща. Например: отраженията в реката, играта между светлината и сенките, които предметите хвърлят в стаята, закуската, сервирана на масата с грижа и естетиката на ежедневието. Тина е способна да види красотата навсякъде. Ето защо еднообразието на живота в провинцията въобще не я притеснява, напротив, вдъхновява я и я кара да вижда повече, отколкото в забързаната градска среда, където има твърде много и същевременно толкова малко.

#бюлетин

Преди две години Тина и приятелят ѝ решават да се установят в къщата от нейното детство, където е пораснала, заобиколена от природа с невероятни пейзажи. Германия не е от страните с благородна почва, но двамата сами отглеждат голяма част от зеленчуците, с които се хранят. Храната често присъства в снимките ѝ, по начин, който възпитава уважение към нея. На особена почит е хлябът, който тя сама меси и пече. В тази къщата двамата успяват да бъдат креативни заедно, да работят в градината, да карат колело в околността и да си правят пикници, които също можем да видим в някои от кадрите ѝ.

Поезия в аналог – фотографията на една германка

За особения ѝ почерк на снимане и „теми“, върху които се фокусира в снимките си, допринася и фактът, че Тина използва аналогова техника – нещо, което се смяташе за остаряло, но в последно време все повече се завръща и много фотографи откриват предимството и очарованието да снимат аналогово. Тина създава аналогова фотография от самото начало и често се връща към първите си снимки, когато се изгуби или почувства, че губи вдъхновение. Така поглежда света през очите на тийнейджърката, която е била страшно запалена по фотография, смесвайки усещането с опита, който има днес. Тина споделя, че в началото е снимала предимно портрети на самата себе си. Сега фотографията ѝ показва много повече лични моменти, малки неща, които значат нещо за нея, но съща така и създава снимки, които визуализират определено настроение, създават усещането за носталгия и мечтателност.

 

Поезия в аналог – фотографията на една германка

 

Снимките на Тина Сосна представляват същинска поезия. Ако се загледа в тях, човек лесно може да долови емоции и дори музика. Сякаш са стоп кадър от филм или музикален клип, разказващ красива, често тъжна история. „Аз съм много замислен човек и обръщам внимание на детайлите, както и на преживяванията си. Винаги откривам по нещо вълшебно и смислено всеки ден. Щом някоя емоция или идея ме осени, опитвам се да я запазя в снимка.“ – споделя фотографката.

 

Според нея нищо не може да се сравни с аналоговата фотография. Тя забавя процеса на снимане и човек по-скоро оставя нещата да се случват сами – добре или зле, но естествени. „Фотографията изглежда реална, честна и красива.“ Човек винаги се пита кога е точният момент да натисне бутона „снимане“, особено в аналоговата фотография. За Тина точен момент няма, натискаш копчето и знаеш, че каквото и да е запечатано, то ще остане завинаги.

Поезия в аналог – фотографията на една германка
Поезия в аналог – фотографията на една германка
tina sosna
tina sosna

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This