„Поглеждай всичко първо с тишина“ – изложба / 3-18 Май, София

Изложбата „Поглеждай всичко първо с тишина“ на Яна Стойчева е лично прозрение, опит да достигнеш отвъд видимото и деликатна критика към показната и арогантна субективност, която ни залива и изтича в небитието. Това е живописно напомняне, че възможността за промяна идва с отговорността и познанието, а за него е необходимо съзерцание – съзерцание, което се ражда в тишина. 

Картините й – от миниатюри до големи и внушителни платна със смесена техника, разглеждат всички нюанси на тишината. Тя е едновременно връзка, източник на послания, съкровено търсене, непробиваема стена, остра липса, невъзможност и бленуван мир. 

Яна Стойчева е един от младите таланти на българската художествена сцена, който непрекъснато доказва своя съвременен дух и философски поглед върху платното. Дипломиран магистър „Живопис“ на Националната художествена академия, София, в ателието на проф. Андрей Даниел и член на групата „Answer 51“ и на СБХ.

Участвала е в множество изложби в страната и чужбина, сред които проектите на група „Answer 51“ – „We never think of the future, it comes soon enough“ от 2016 г.  и „Erotica Universalis“ oт 2017 г., изложбата „Young Art for Peace“, проект на „Kolja Kramer Fine Arts“, във Виена и „Спорът за реалността“ втора част от 2018 г., както и националните есенни изложби „Огледало“ в Пловдив през 2016 г.

Представлява България на VIII-те „Игри на Франкофонията“ в дисциплината „Изобразително изкуство“ 2017 г. в гр. Абиджан, Кот д‘Ивоар.

„Живеем във време, в което съзерцателните ни способности са застрашени от закърняване. Това неминуемо извежда всяка причина за всичко, което одобряваме или не извън нас. Изразяването на категорична позиция по даден въпрос в някои случаи се превръща в доказателство за съществуването като различна единица, като подвиг срещу неясен противник, надомен героизъм, всичко това за еднократна шумна употреба. Създава се полемика, базирана най-често на субективни твърдения. В този затворен кръг понякога се оказва, че сме захапали собствената си опашка, а добрите ни намерения за въздействие и промяна не са се материализирали.

Съзерцание – от латинската дума contemplatio / templum – свещено място, където се извършват гадания, или сграда за поклонение, от индо-европейската основа tem („уединено място“). Използва се като превод на гръцката дума θεωρία (Theoria). „Съсредоточено възприятие, което прониква зад видимата същност на нещата и достига до тяхната духовна същност.“ 

Липсата на съзерцание ограбва съзидателността ни и така възпрепятства възможността да бъдеш съзнателен участник в градежа на света, в който искаш да съществуваш. Със съзерцанието се поражда отговорността. То е първото стъпало към всяка промяна в нас и в резултат – на тази извън нас. Съзерцанието се случва в тишина. Тя е в основата на всяко сътворение, защото в нея е запечатано познание. 

За да станем свидетели на съдържанието й, е необходимо неназовано сетиво, а за да го отключим, ни е необходимо съзерцание. Да наблюдаваш тази същина означава да развиеш особен слух и поглед, сетивност за вакуумната чистота – отсъствието на звука и негово проявление във визуален ритъм. Това е моят опит. Поглеждай всичко първо с тишина!“ 

Яна Стойчева