Моята история!
Безплодието е драма, с която се сблъскват 15% от семейните двойки желаещи дете. Впечатляващо? Обезпокоително? Познато? Стерилността докосва повече от една трета от мъжете и жените в цял свят. От най-ранна детска възраст и мъжете и жените, особено последните, разбира се, са свикнали да се казва, че ще си направят деца, когато пораснат, че трябва да имат деца и т.н. Факта, че не можеш да имаш деца, те кара да се чувстваш, като някой извън нормата и природата. Тази диагноза предизвиква голяма нарцистична и емоционална рана, да се приемат фактите отнема време и невинаги процесът е лесен за контролиране.
Да си стерилен е нещо, което идва изведнъж, неочаквано, като психологически шамар. Сякаш нямаш възможност да асимилираш диагнозата. Може дори да се стигне до момента, когато приемаш тялото си като враг. Така се получи в началото и при мен. Помислих си, че живота ми не зависи от мен, от моите откази и избори, а от съдбата и обстоятелствата, които са ми изпратили преждевременна менопауза и невъзможността да имам деца.
Сестра ми ме накара да осъзная, че ако ще се пристрастявам към нещо, то по-добрия вариант е да се пристрастя към положителното мислене! Тогава се обикнах още повече. Реших, че това е моят шанс, още веднъж да бъда различна, да бъда уникална, както винаги съм била. Промених изцяло хранителния си режим, преминавайки към здравословно хранене, бягане и йога. Наблегнах на суровите храни, особено зелено листните, изключих цигарите и алкохола. Написах си 10 положителни фрази, които се отнасят до областите в живота ми, които искам да се подобрят и си ги повтарях в автобуса, в банята, в кухнята и дори в обедната почивка. Отпуснах се, намалих стреса, почувствах се по-сигурна в способността ми да постигна мечтите си. И това само увеличи самочувствието ми и сигурността ми, позволи ми да загубя навика да се оплаквам и така да „привличам“ лошите неща в живота ми.
Тогава се случи чудото, след едно хормонално лечение забременях, а малко по-късно се оказа, че са тризначки. Бременността ми беше един от най-прекрасните моменти в живота ми, докато един ден в 22 г.с., при контролен преглед се установи, че едно от бебетата е слязло в родилния канал. След месец на легло в болницата, се появиха контракции и се родиха Анджелина – 760 гр., Джорджа – 650 гр., и Миа – 790 гр. Бяха много хубави и добре оформени, всички ми казваха колко са големи, а аз почти припаднах, като видях колко са малки. Но се стегнах, „произвеждах“ им по 2 литра мляко на ден, мислех положително, плаках, гушках ги, пях им патриотични песни и опера, борех се заедно с тях. Трудно е да имаш три недоносени деца, срещаш се с ужасна терминология, операции, съчувствени погледи и болка, и въпреки всичко успяхме, тези три прекрасни момичета са част от нашето семейство.
Изследванията отново бяха категорични, в менопауза съм. Започнах да вземам противозачатъчни, за да поддържам менструалния си цикъл. Усилено мислех, че когато момичетата поотраснат малко, ще осиновим момче… И тогава разбрах, че съм бременна със сина ми в 4-я месец! Момент, който ме изпълни отново с енергия и вяра, вяра, че ние градим живота си, че желанията ни са по-силни от изследванията, от лекарското мнение, от всичко!
Сега съм щастлива майка на „Тримата мускетари и Д’Артанян“, и като изключим стреса от преживяното, всичко започва да се нормализира. Приготвям храната им сама, не купувам нищо опаковано и възпитавам в тях вкус към натуралното и истинското в живота. Водя ги в гората от момента, в който навършиха три месеца, насочвам ги към бягане и плуване, стимулирам ги да мислят, да свирят и да бъдат уникални личности, въпреки че понякога е сложно! Възхищавам се от силата и енергията им, от борбеността и волята за успех, уча се от инстинктите им.
Сега съм щастлива майка на „Тримата мускетари и Д’Артанян“, и като изключим стреса от преживяното, всичко започва да се нормализира. Приготвям храната им сама, не купувам нищо опаковано и възпитавам в тях вкус към натуралното и истинското в живота. Водя ги в гората от момента, в който навършиха три месеца, насочвам ги към бягане и плуване, стимулирам ги да мислят, да свирят и да бъдат уникални личности, въпреки че понякога е сложно! Възхищавам се от силата и енергията им, от борбеността и волята за успех, уча се от инстинктите им.Въпреки трудностите се старая да съм една усмихната мама, мама изпълнена с любов и внимание, мама, която обяснява, а не налага. Мама, която да бъде добър пример, мама, с която един ден да се гордеят!
Бъдете позитивни и вярвайте в успеха, независимо към какво сте се насочили, то ще се случи!
