снимка: Johnson Wang / unsplash

Природата винаги има своя уникален начин да покаже красивата си страна, и то винаги в най-топлите пастелни цветове. Някой хора се възхищават на есента и нейния пъстър килим от цветове. Други се радват на лятото и жарките му лъчи, обхващащи, докъдето погледът ти стига, равнините и създавайки на места интересни цветни илюзии.

 

Не само сезоните са за възхищение. Има места по света, където е трудно да повярва човек, че именно те са толкова красиви, защото Природата се е погрижила за тях. Същата онази, която може за миг да се „разлюти“ и да изкорени и най-якия вековен дъб. Да, за същата Природа говорим.

 

В Перу природата е създала невероятен пейзаж, който и най-великия художник трудно би пресъздал. Добре дошли в дестинация Перу!

Тук, в перуанските Анди, на надморска височина от 6384 м., се издига величествената Виникунка (Vinicunca), известна като „Планината на седемте цвята“ или по-просто „Планината Дъга“ (Rainbow Mountain). Вероятно най-малките любители на приключенията ще я сравнят с близалка или интересен сладкиш, но каквото и определение да й се даде, тя си остава несравнимо красива и интересна, както за най-опитния планинар, така и за любителите на естетиката.

#бюлетин

#да попътуваме по света

Истинското й име е Аусангейт (Ausangate) и цветовете в нея преливат от тюркоаз до лавандула и от бордо до златисто. Местните жители считат планината за свещена. Всяка година се правят ежедневни богослужения, като е посещавана от хиляди поклонници, за провеждащия се фестивал „Звезден сняг“.

 

Интересният си цвят дължи на минералите в почвата. Червеният цвят се дължи на „ръждата“ образувана от утаения железния оксид в пластовете, ярко жълтото е в зависимост от количеството на железен сулфид. Зеленият се образува в зависимост от концентрацията на хлорид в пластовете, който се смесва на определени места с вече наслоения жълт цвят, а кафявия цвят е благодарение на минерала гетит, който е вид желязна руда, смесена с манганов окис.

 

Туристът вижда красотата на цветовете, а опитния археолог – пластовете на многовековната история, които постепенно са се натрупвали. Често човешката дейност е по-разрушителна от стихиите и затова ние трябва да запазим тази природна красота. Красотата в природата е под различни форми. Във времената на технологии и технологични постижения, сякаш, Човекът, остава все по-далеч от първичния допир с Майката Природа. Забравили сме човешкото в себе си и сме се отдали повече на трупането на богатство, без да виждаме красотата около нас.

Тази планина е доказателството, че Природата и Човекът могат да съжителстват в хармония, стига хората да искат това. В ерата на Фейсбук и Инстаграм имаме възможност да се докоснем до красиви места, без дори да ги посещаваме. Но какво става, когато имаме възможност да се докоснем до тази красота? Понякога несъзнателно я разрушаваме.

 

Макар че туризмът спомага за икономическото развитие на региона, той носи и негативни последици със себе си. Наред с туристите, дори и минните компании искат да развиват дейност в региона. Места, които някога са били девствени площи, днес са превърнати в паркинг зони.

 

Трябва да се научим да бъдем хора! Да се оглеждаме около себе си, излизайки от зоната си на комфорт и да ценим и пазим това, което имаме! Защото в човешката природа е да „ценим“ онова, което вече е безвъзвратно загубено. А въпросът е, струва ли си да унищожим поредния културен и природен шедьовър, за да си спомним, че някога е съществувала „Цветната планина“ в Перу?!…           

снимка: Mckayla Crump / unsplash

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This