Пит Екерт – една неразказана история за силата на човешкия дух

Зрение, звук, мирис, докосване, вкус… Толкова е просто, нали? Петте човешки сетива, които ни помагат да се ориентираме в този свят. До толкова ги възприемаме като част от нас, че е трудно да си представим какво ще правим, ако бъдем лишени от поне едно от тях.

Казват, че човекът е „социално животно“. Той общува и постоянно се развива. Но веднъж лишен от сетивност, той бързо става излишен в обществото. Добре дошли в обществото на XXI век – ново поколение, което живее на бързи обороти и се наслаждава на всеки един миг, сякаш му е последен! То няма нужда от излишен емоционален багаж. Станали сме толкова безчувствени в днешния технологичен век.

Забелязвате ли иронията? Създаваме роботи и ги караме да вършат човешката дейност, дори и да бъдат приятели на самотни хора. Няма да се учудя ако след време се запитаме с основание дали последните не са по-добри, човечни и отзивчиви от живите, тези с туптящо сърце същества, които се наричат хора, човеци или както там решат да се назовават. Или така ни се иска да мислим, за да не се чувстваме излишни и дори егоистични. Да намираме, или не, оправдание за постъпките си по стъпалата на стълбата, която ни определя като социални личности. Свикнали сме да виждаме проблемите и да мислим за последиците от бездействието си, чак когато стане късно.

Слепият, глухият, сакатият – те сякаш са отритнати от обществото, което не приема различните. Но дали тези различни хора, не са по-добри от можещите, от онези, които живеят в свой измислен свят. Това е историята за двама души, които в този забързан свят нямат нужда да се доказват пред никого. Защото те самите са доказателството, че няма невъзможни неща пред хората, които искат да успеят. Първият вижда света през призмата на обектива си, а вторият не сваля звезди, а само онези, които му пречат да бъде нормален живота и седят на бариерата между него и човечността.

Запознайте се с историята на Пит Екер (Pete Eckert) – талантлив фотограф, за който няма невъзможни неща, но има запазено място под слънцето. Той винаги знае как да направи нещата по своя единствен и неповторим начин, независимо, че е сляп. Ще си кажете: „Къде се е видяло сляп фотограф“? Но именно неговия различен поглед върху нещата го превръща в един от най-добрите фотографи в днешно време.

снимка: Пит Екерт / Pete Eckert

Иронията, ако можем да говорим за такова нещо, е, че става фотограф едва след като губи зрението си. Той не просто е добър, той е най-добрият в занаята си. Фактът, че множество големи имена в индустрията му се доверяват в т.ч и автомобилния гигант „Volkswagen“, говори сам по себе си.

Сам е господар на границите, които си поставя, за да може да визуализира обектите в ума си, а така представени се появяват някои от най-добрите кадри. Когато видите неговите произведения не мислете за него като за сляп творец, а за човек, който вижда много повече с вътрешното си Аз, отколкото ние виждащите можем.