С художничката поговорихме месец след успешната ѝ изложба във Велико Търново. Изложбата, под надслов „Вълшебства“, беше открита в хан „Хаджи Николи“ на 5-ти и продължи до 25-ти юли (след като беше удължена). Повече за Петя Константинова, за изкуството и за ежедневните „вълшебства“, ще разберете от нейните отговори…
Как и кога решихте да представите Ваши творби във Велико Търново?
Идеята зрее от години, но плановете за изложба в болярския град се реализираха благодарение на едно търновско семейство, с което се срещнах на пловдивската си изложба през декември миналата година. Дани и Мая са основните „виновници“ изложбата да се случи, тъй като поеха изцяло организационната инициатива и направиха връзката между мен и хан „Хаджи Николи“. След това нещата се случиха бързо – избрахме дата, насрочихме откриване и ето – изложбата се случи!
Кои са Вашите „Вълшебства“? Какво провокира избора на името на изложбата?
Обикновено, когато подготвям изложба, не подчинявам картините, които рисувам, на някаква специална тематика, а се оставям на интуицията и настроението. Заглавието идва накрая – опитвам се в него да вмъкна общото настроение на творбите. „Вълшебствата“ тук са онези моменти, които ни карат да спрем и да се усмихнем: да „прескочим“ за миг до детството и да си спомним вкуса на ранните череши любими, да откраднем уикенд край плажа – било то на каравана или на палатка под открито небе, да потънем в мелодията на любима песен.
Миналата година бях на концерт на българския хор „Ангелите“ – акапелни изпълнения на български народни песни… Преживяването беше невероятно! Дотогава не бях изпитвала толкова силно подобна емоция – ту те хваща за гърлото и пълни очите ти със сълзи, ту те люлее нежно в мелодията си и ти става едно топло и леко, леко… чувстваш се като мъничка прашинка във въздуха.
„Вълшебства“ са песните на уличния музикант, който сякаш се изпречва на пътя ти точно навреме и думите в песента му сякаш са само за тебе. Това са малките вълшебства – уж съвсем обикновени ежедневности, пък ти погалват душата.
#бюлетин
#изкуство

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Доколко при Вас е съзнателно или пожелано и търсено преливането на реалистично и имагинерно в процеса на рисуване? Какво е мястото на ежедневното и на магичното във Вашите картини?
Когато рисувам, често се оставям на емоцията си и сюжетът в картината сам се подрежда в процеса на създаването ѝ. Понякога това е случка, която съм видяла – момче и момиче, които пият кафе на съседни маси в студентско кафене и мислено си казвам: „Аха, тези ей сега ще се заговорят!“… После ще говорят ли, говорят. После ще мръкне и докато се усетят, ще са вече влюбени. После… после пък може и да се оженят и да имат 3 деца – Явор, Калина и Бояна. И ей така си им измислям живота на хората (пък те може изобщо да не се заговорят). И както си го намисля, така си го рисувам.
А понякога просто започвам с линия и върху първата форма на листа построявам цялата рисунка, без предварителен замисъл. Пък за магичното – то си е в ежедневието, но невинаги имаме очи за него. Сякаш невинаги трептим на една честота с вълшебствата. А когато си влюбен – тогава пък всичко ти се струва вълшебство! Виждаш хубави знаци навсякъде около теб и душата ти лети ли, лети…
А защо Прага? Защо къщите, котките, носиите?
Прага се случи неочаквано, с предложение за работа към моя съпруг преди четири години. Когато го поканиха да се премести там, започнахме да умуваме и установихме, че не знаем почти нищо за Прага, не познаваме никой там и не знаем дали ще се справим с подобна голяма промяна. Но пък единственият начин да разберем е да опитаме. В крайна сметка винаги можем да се върнем, ако решим… И така се случиха нещата. Вече четири години сме там. Не правим планове дали и колко ще останем, дали няма да сменим посоката, кога ще се върнем. Мисълта, че сме там временно лично на мен ми дава някаква лекота и същевременно с това тази „временност“ ни мотивира да пътуваме повече, да използваме предимствата на географията, за да посетим близки и далечни страни. (Например Естония е на другия край на Европа и от България пътуване с кола изглежда безкрайно, но ако тръгнеш от Прага е съвсем постижимо с нощувка по средата на пътя.)
Историята, посланието, настроението… Кое определя Вашия подход, техниката и дори нанасянето на щриха?
Може би настроението, с което сядам пред листа?! От него зависи дали черното ще преобладава, или ще е светло и пъстро.
Независимо от темата, мотивите, идеята, произведенията Ви са разпознаваеми. Стилът ли определя твореца или обратното?
Мисля, че в началото е човекът, който твори. От него започва това, което ще се появи – било то на лист, тетрадка или нотно петолиние.
В картините Ви понякога се прокрадват препратки към художествени текстове. Имайки предвид и образованието Ви, как съвместявате изобразителното със словесното изкуство?
Чуждите текстове често са извор на вдъхновение и препратките към тях се явяват естествено. Думите и образите са просто различни начини да изразиш емоция и мисли.
„Вълшебства“ включва и готварска книга с Ваши илюстрации. Кога се появи интересът към подобен проект? Как протече работата по него и с какво допринася нарисуваното?
Първата рисувана рецепта се появи преди почти десет години във вътрешния бюлетин на фирмата, с която работех. Моя задача беше подготовката на изданието и освен специализираната техническа информация в него, разполагах със свободата да избирам съдържанието на последните две странички. По онова време офисът на фирмата беше почти извън града и с колегите обядвахме заедно в обширно кухненско помещение. По време на тези обеди често се разменяха рецепти и съвети и оттам ми хрумна да ги рисувам под формата на рецепти в бюлетина.
С времето рецептите се натрупаха, прехвърлиха се във Фейсбук страничка и така лесно и бързо достигнаха до своята публика. Коментарите в страничката ме насърчаваха да ги събера в книжка, а когато издателство „Потайниче“ предложи да реализира тази идея – нещата се случиха бързо и лесно, и книжката е вече факт. Работата с издателя много улесни процеса на подготовката, тъй като изработката на една книга е много по-различен процес от рисуването на една рецепта. Изборът на формат, печат, дизайн подредбата в печатни коли – всичко това са все нови и непознати за мен процеси и тук ролята на издателя е водеща. А с какво допринася нарисуваното? Надявам се да прави представянето на една рецепта по-интересно и забавно.
Как текстът рефлектира върху изобразения с други средства образ? Кои са книгите или писателите, които Ви въздействат?
Текст, музика, рисунка – всичко си взаимодейства. Понякога музиката провокира образа, понякога образът – текста, текстът – музиката. В определени моменти определени влияния са по-силни. Въздействат ми текстове, в които откривам собствените си мисли и разпознавам емоции. Текстове и музика, с които сме в един ритъм в даден момент. В различните ми възрасти текстовете и авторите са били различни и ще ми е трудно да ги изброя всички. Ще „рамкирам“ началото – с първата ми любима детска книжка „Фридолин“ на Франц Каспар и „Спомени“ на Давид Фоенкинос, който случайно открих миналата година и често разпознавам мислите си между страниците му.
Илюстрирате и други, чужди произведения. Разкажете ни за опита си с книги, автори, издателства. А може би и за списания, картички и календари?
През последните години работя с едно чешко издателство и правя илюстрации за техните книжки с приказки. В началото беше много забавно, защото не говорех добре езика. С издателя сядахме на кафе, вадехме книгата и започвахме да четем приказките. Той превеждаше, а аз скицирах илюстрациите и набелязвах моментите, които да бъдат нарисувани. Сигурно сме били интересна гледка – възрастни хора си четат приказки в кафене и драскат нещо в червен тефтер.
Работя и за други издателства, но за себе си открих, че трудно се сработвам с чужди текстове, а ако няма „спойка“ между текста и рисунката – просто не се получава. Понякога издателства се свързват с мен, за да ползват вече готова рисунка и тогава е лесно. Случвало се е и да рисувам илюстрации на свободна тема – наскоро румънско детско списание ми поръча рисунка за корица по свободна тема. Получи се една много „котешка“ пъстра корица.
Когато работех в рекламния отдел на фирма изработвах годишния корпоративен календар. Тогава ползвах чужди илюстрации или поръчвах такива (все още нямах представа, че някой ден ще си имам мой авторски календар, но си го мечтаех). Когато получих първия си авторски хонорар година по-късно (беше свързан с дизайна на корпоративен сайт) си бях обещала да го вложа в мой календар. И така се появи първият авторски календар. А след първия път е по-лесно. Веднъж като минеш по пътя, следващия път е по-леко. И така вече седма година правя авторския си календар, а почти всяка година се случва някоя фирма да се свърже с мен и да ми поръча да нарисувам техния фирмен календар.
Кога и защо се насочихте към изкуството? Как се отрази десетгодишният опит в друга сфера – ПР в търговска фирма, работата с реклама?
Съзнателно се насочих към рисуването преди 6 години, когато напуснах офисната среда, за да си дам почивка от натрупания там стрес. Тогава мислех, че ще си дам пауза за няколко месеца, ще „презаредя батериите“ и отново ще се върна в сферата на рекламата. Но нещата се развиха в съвсем друга посока. Почивайки си, рисувах много. Вече имах време за това удоволствие. По съвет на мои приятели си направих страничка във Фейсбук.
Това се оказа възможност да покажа творбите си извън приятелския си кръг. Докато изпращам CV-та към различни фирми и се чудех как да продължа, се появи възможност за изложба. Първата изложба доведе до втора… Появиха се първите поръчки, корица на книга, календар на ветеринарна клиника… Това ми даде увереност да се опитам да продължа в тази посока.
След филологията и рекламата, между Чехия и България, в пътувания и изложби, какви „вълшебства“ Ви предстоят и какви си пожелавате да се осъществят?
Най-хубавите вълшебства идват неочаквано. Последната година се опитвах да градя планове и пътувания, и всичко пропадаше с най-неочаквани мотиви. Тази година съм оставила нещата да се случват естествено и всичко хубаво е добре дошло. И малките „вълшебства“ се случват с малки стъпки: импулсивен скок до морето, неочакван скъп приятел на гости, писмо на хартия, нощ на палатка… и есента любима тепърва предстои!
Още от „вълшебствата“ на Петя Константинова ще откриете на нейния сайт: petyakonstantinova.com
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден
Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...
къде и кога да отидем
предстоящи събития