Петя Константинова: „… в началото е човекът, който твори.“

С художничката поговорихме месец след успешната ѝ изложба във Велико Търново. Изложбата, под надслов „Вълшебства“, беше открита в хан „Хаджи Николи“ на 5-ти и продължи до 25-ти юли (след като беше удължена). Повече за Петя Константинова, за изкуството и за ежедневните „вълшебства“, ще разберете от нейните отговори…

Как и кога решихте да представите Ваши творби във Велико Търново?

Идеята зрее от години, но плановете за изложба в болярския град се реализираха благодарение на едно търновско семейство, с което се срещнах на пловдивската си изложба през декември миналата година. Дани и Мая са основните „виновници“ изложбата да се случи, тъй като поеха изцяло организационната инициатива и направиха връзката между мен и хан „Хаджи Николи“. След това нещата се случиха бързо – избрахме дата, насрочихме откриване и ето – изложбата се случи!

Кои са Вашите „Вълшебства“? Какво провокира избора на името на изложбата?

Обикновено, когато подготвям изложба, не подчинявам картините, които рисувам, на някаква специална тематика, а се оставям на интуицията и настроението. Заглавието идва накрая – опитвам се в него да вмъкна общото настроение на творбите. „Вълшебствата“ тук са онези моменти, които ни карат да спрем и да се усмихнем: да „прескочим“ за миг до детството и да си спомним вкуса на ранните череши любими, да откраднем уикенд край плажа – било то на каравана или на палатка под открито небе, да потънем в мелодията на любима песен.

Миналата година бях на концерт на българския хор „Ангелите“ – акапелни изпълнения на български народни песни… Преживяването беше невероятно! Дотогава не бях изпитвала толкова силно подобна емоция – ту те хваща за гърлото и пълни очите ти със сълзи, ту те люлее нежно в мелодията си и ти става едно топло и леко, леко… чувстваш се като мъничка прашинка във въздуха.

„Вълшебства“ са песните на уличния музикант, който сякаш се изпречва на пътя ти точно навреме и думите в песента му сякаш са само за тебе. Това са малките вълшебства – уж съвсем обикновени ежедневности, пък ти погалват душата.

Как текстът рефлектира върху изобразения с други средства образ? Кои са книгите или писателите, които Ви въздействат?

Текст, музика, рисунка – всичко си взаимодейства. Понякога музиката провокира образа, понякога образът – текста, текстът – музиката. В определени моменти определени влияния са по-силни. Въздействат ми текстове, в които откривам собствените си мисли и разпознавам емоции. Текстове и музика, с които сме в един ритъм в даден момент. В различните ми възрасти текстовете и авторите са били различни и ще ми е трудно да ги изброя всички. Ще „рамкирам“ началото – с първата ми любима детска книжка „Фридолин“ на Франц Каспар и „Спомени“ на Давид Фоенкинос, който случайно открих миналата година и често разпознавам мислите си между страниците му.

Илюстрирате и други, чужди произведения. Разкажете ни за опита си с книги, автори, издателства. А може би и за списания, картички и календари?

През последните години работя с едно чешко издателство и правя илюстрации за техните книжки с приказки. В началото беше много забавно, защото не говорех добре езика. С издателя сядахме на кафе, вадехме книгата и започвахме да четем приказките. Той превеждаше, а аз скицирах илюстрациите и набелязвах моментите, които да бъдат нарисувани. Сигурно сме били интересна гледка – възрастни хора си четат приказки в кафене и драскат нещо в червен тефтер.

Работя и за други издателства, но за себе си открих, че трудно се сработвам с чужди текстове, а ако няма „спойка“ между текста и рисунката – просто не се получава. Понякога издателства се свързват с мен, за да ползват вече готова рисунка и тогава е лесно. Случвало се е и да рисувам илюстрации на свободна тема – наскоро румънско детско списание ми поръча рисунка за корица по свободна тема. Получи се една много „котешка“ пъстра корица.

Когато работех в рекламния отдел на фирма изработвах годишния корпоративен календар. Тогава ползвах чужди илюстрации или поръчвах такива (все още нямах представа, че някой ден ще си имам мой авторски календар, но си го мечтаех). Когато получих първия си авторски хонорар година по-късно (беше свързан с дизайна на корпоративен сайт) си бях обещала да го вложа в мой календар. И така се появи първият авторски календар. А след първия път е по-лесно. Веднъж като минеш по пътя, следващия път е по-леко. И така вече седма година правя авторския си календар, а почти всяка година се случва някоя фирма да се свърже с мен и да ми поръча да нарисувам техния фирмен календар.

Кога и защо се насочихте към изкуството? Как се отрази десетгодишният опит в друга сфера – ПР в търговска фирма, работата с реклама?

Съзнателно се насочих към рисуването преди 6 години, когато напуснах офисната среда, за да си дам почивка от натрупания там стрес. Тогава мислех, че ще си дам пауза за няколко месеца, ще „презаредя батериите“ и отново ще се върна в сферата на рекламата. Но нещата се развиха в съвсем друга посока. Почивайки си, рисувах много. Вече имах време за това удоволствие. По съвет на мои приятели си направих страничка във Фейсбук.

Това се оказа възможност да покажа творбите си извън приятелския си кръг. Докато изпращам CV-та към различни фирми и се чудех как да продължа, се появи възможност за изложба. Първата изложба доведе до втора… Появиха се първите поръчки, корица на книга, календар на ветеринарна клиника… Това ми даде увереност да се опитам да продължа в тази посока.