Петльовден – празник на мъжката рожба и плодовитост

На 2-ри февруари в българския народен календар отбелязваме Петльовден. Според някои изследователи празникът е наследник на древнославянски обред в чест на лова и пчеларството. Според други в основата му стои стар езически ритуал за очистване. Петелът е един от слънчевите символи, възвестяващи идването на новия ден, традиционно свързван с мъжкото начало и оплодителната способност. Смята се, че той е недосегаем за демоните и когато кукурига сутрин, гони злите духове и прави пространството безопасно. Дом, в който няма петел, лесно може да бъде обсебен от зли сили.

Църквата чества и един от четирите празника, посветени на Божията майка – Сретение Господне (от славянското „сретение“ – среща). На 40-ия ден от раждането на Исус, Дева Мария го занесла в Йерусалимския храм, следвайки Мойсеевия закон, че всяко мъжко първородно дете трябва да бъде „представяно“ пред Бога. Оттук идва и християнският обичай на 40-ия ден майката да носи детето си в Църквата, за да бъде то благословено, а тя пречистена.

Друга легенда свързва религиозния празник с цар Ирод, който, чувайки за раждането на новия „цар“ Исус, заповядал избиването на всички новородени. За да спаси сина си от сигурна смърт, Дева Мария белязала своята и съседните порти с кръвта на принесен в жертва петел.

Традициите и обичаите на Петльовден са запазени основно в Централна и Източна България. Преди празника къщата се белосва и почиства, а семейството се облича в най-новите си, празнични дрехи. В ранни зори на 2-ри февруари във всеки дом с мъжко чедо се коли петел, отглеждан специално за тази цел. Това се прави пред портата или пред прага, тъй като именно те разграничават семейното пространство от това на дивата природа. Ритуалът се извършва от майката или бабата, като на момчето в дома се дава да пипне ножа, с който е принесена в жертва птицата. С кръвта й се прави кръст върху вратите и праговете на всички постройки, както и върху челата на децата за здраве.

На някои места главата на петела се забива на кол пред входната порта, с човка, обърната на изток, а краката му се хвърлят на покрива на къщата. Перата на птицата също се пазят – с тях баят против уроки на болните деца. От петела се прави курбан, замесват се кравайчета или тиганици, които жените подават на съседи и роднини за здраве и плодовитост. В някои райони от къща с момче се подава месо от бутчетата, а от дом с момиче – от крилата. За празника се изработва специално „знаме“ от чимшир, червен конец и пера от опашката на петела. В някои райони украсяват знамето с малки валма от вълна („корделки“), олицетворяващи женското начало, и люти чушлета – символ на мъжката сила.

Петльовден първоначално празнували само тези, които имали момче в дома си. Постепенно обаче традицията се разпространила (сред всички семейства) и тези, които имали дъщеря, принасяли в жертва ярка, а онези, които искали мъжко чедо, „не си колят петела, ами го носят дето има момчета, там да им го заколят“.

„Петльовден като Бабинден, ама се коли петел и на бабата се носи къделькя.” (с. Козичино). Ритуалите на този празник в много отношения повтарят тези от Бабинден. Майките от селото се обличат в булчинските си одежди, като добавят и „колун“ – голямо перо от жертвения петел. Заедно те гостуват на своята „баба“ акушерка, на която носят погача, гозба от закланата птица и дарове. Погачата и петелът са задължителните елементи на трапезата, най-ярките символи на мъжката сила и плодовитост. Ръцете на бабата се измиват с вода и босилек, за да се пречисти. Всяка жена забива свещ на своята пита, а бабата прекадява жените под полите, за да имат мъжки рожби. Ако сред гостенките има булка, която иска син, тя пуска в пълно с вода бакърче монета, а бабата я мие с тази вода, благославя я и я прекадява с тамян. Жените нареждат голяма трапеза, питите се трупат на куп една върху друга, пие се греяно вино, а бабата нарича „за здраве и повече мъжки чеда през идната година“.

За разлика от Бабинден, към празненствата на този ден се присъединяват и мъжете. С гощавки и „специални“ шеги и песни, веселбата продължава до късно вечерта.

Съществуват и някои поверия за Петльовден: Хубаво ли е времето, такова ще е и идните 40 дни! Вали ли сняг, през лятото пчелите ще се роят! Вземеш ли пари назаем на този ден, цяла година ще вземаш! Дадеш ли нещо назаем, цяла година ще даваш! Вярва се, че каквото или когото срещне човек, излизайки от дома си, такъв ще е късметът му през цялата година.