Четири реставрирани филма на белгийската режисьорка Шантал Акерман ще бъдат показани за първи път в България, в рамките на програмата „Forever Young“ – част от „Срещи на младото европейско кино“.
„Тази година се навършват 50 години от първия късометражен филм на Акерман – „Подпали града ми“ („Saute ma ville“ – 1968 г.), който създава едва осемнадесет годишна, и в който самата тя участва. С него поставя началото на богатото си творчество, в което отхвърля правилата, за да създаде свои. От януари до март във Френската филмотека се проведе мащабна ретроспектива с филмите й, което ме вдъхнови да покажем малка част от тях в София. За щастие посолството на Кралство Белгия в България откликна на идеята да запознаем публиката с този нестандартен творец!“ – споделя Ралица Асенова, организатор на фестивала.
кадър от филма: Подпали града ми, 1968
Знаем, че Акерман е родена в Брюксел, че произхожда от еврейско семейство, което бяга от войната, че е живяла и работила в Ню Йорк и в Париж. „Не бих могла да живея на Сен Жермен де Пре, живея в Менилмонтан, квартал с 89 националности!“ – откровена е тя.
Знаем, че е имала дрезгав глас, че е била увлечена от жените, че филмът на Годар – „Лудият Пиеро“ е бил пламъкът, запалил желанието за кино в нея. Филмът е бил за нея и книга, и поезия. След края на прожекцията, петнадесет годишната Шантал е крещяла на булеварда: „Искам да правя кино! Искам да правя кино!“
Знаем за нея, че експериментира с камерата, с идеите си, с тялото си. Никой до този момент в областта на киното, не е откровен колкото нея, смел колкото нея, чистосърдечен, колкото е била тя. Знаем, че е феминистка, дотам, че подиграва мъжкото поведение на съпруг, имитирайки го самата тя в „Аз, ти, той, тя“ („Je, Tu, Il, Elle“), който ще бъде показан на фестивала. Била е радикална, не се е харесвала от всички. Критиката е била „за“ и „против“, но тъкмо този факт е вечният белег на новаторството – вечната война на интелектуалеца срещу конформизма.
кадър от филма: Аз, ти, той, тя
Познаваме поредица от експерименталните ѝ филми, в които тя често участва. По време на престоя ѝ в САЩ, попада в средите на американското експериментално кино. Учи за кратко в Националния институт за сценични изкуства, но бързо го напуска, тъй като иска да прави кино. Създава над 40 филма, участва със свои инсталации на Венецианското биенале, пише книги, става водещ режисьор на вълната, наречена „модерно кино“.
В авангардния документален филм „News from Home“ (1977 г.), част от програмата на фестивала, Акерман заснема различни места на Ню Йорк, четейки писма, изпратени от майка ѝ между 1971 и 1973 г., когато самата режисьорка живее там. Акерман е способна на откровеност, която обезсърчава и това проличава в този филм.
Ще бъде представен и шедьовърът на белгийската режисьорка „Жанa Дилман, ул. Търговска 23, Брюксел 1080“. За него Акерман казва, че веднъж се обръща в леглото си и само за една минута вижда целия бъдещ филм. „Правя изкуство с жена, която мие чинии.“ – шегува се Акерман. В главната роля е Делфин Сейриг, актриса, очаровала Ален Рене, Маргарит Дюрас и Франсоа Трюфо. Тя също е и активна личност в борбата за правата на жената. Подписва „Манифест 343“, който е апел за легализиране на аборта, забранен във Франция през седемдесетте години. В „Жана Дилман“ баналното ежедневие е примесено с хиперреализъм – форма, показваща отлично метаморфозата на героинята от домакиня до крайна революционерка.
В своето творчество Шантал Акерман изследва границите на самотата, отчуждението, скритите форми на отчаянието, често скрити от привидно безгрижен и обикновен начин на живот. Тя си отива, поставяйки край на живота си, което сякаш вече е предрекла в първия си филм, повлиян от нямото кино на Чаплин.
Филмите на Шантал Акерман очаквайте между 18-ти и 24-ти юни в кино „Одеон“ и в зала „Славейков“ на Френския институт.
