Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 година. По това време Яворов е вече признат и много обичан поет в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появят в авторитетното списание „Мисъл“. В 1905 г., едва 27 годишен Яворов заема отговорния пост директор на Националната библиотека. По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна девойка, пристигнала от родния си град Добрич в София, за да продължи образованието си. Заедно с вече утвърдена поетеса Екатерина Ненчева наемат стая в хотел и заживяват като съквартирантки.

Екатерина Ненчева

Ненчева публикува свои стихове в „Мисъл“ и поддържа връзка с Яворов, който е неин ментор и учител в поезията. Чувствителната поетеса заподозира поетични заложби у съквартирантката си Дора и „случайно“ открива в багажа ѝ тетрадка със стихове. Без да се поколебае ги занася на своя Яворов. Той много ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче, Дора е изплашена и сърдита на Ненчева, но в същото време е поласкана и съквартирантката ѝ успява да я склони да се срещне с големия поет.

Първата им среща се състои в кабинета на Яворов в народната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхната първа среща: „Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите (тогава си представях големите поети с високо чело), очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета. Помня тогавашния Яворов чрез гласа му“. Няколко месеца след първата им среща се налага Дора Габе да замине за Добрич. И те започват да си разменят писма, чрез които да продължат работата, върху поезията на младото момиче.

Яворов съзира в Дора Габе таланта и вярва, че тя ще стане голямата поетеса на България. Още в първото си писмо до нея той ѝ пише: „Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте, и достигнете даже не особено голяма, а средна висота, то ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля.“ В същото време той е привлечен и от нейната младост и красота: „…аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?“ Едновременно влюбен в жената и вдъхновен от поетесата, големият български поет пожелава да стане неин учител в поезията: „Моята амбиция по отношение на Вас ще бъде да ви изправя срещу шаблона, култивиран в нашата литература от стари и млади лирици.“

Дора Габе 

Габе пише стихотворения, а той ги редактира и я учи, как поезията ѝ да стане по-добра: „Напредъкът, които сте направили в новите стихове е особено чувствителен. Помните ли колко неща трябваше да зачеркнете в най-ранните си стихотворения? А едно от главните условия за истинската поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, – да се избегне всякакъв баласт и много вода…“ В писмата на поета започват да се промъкват и първите нотки на интимност, на влюбеност: „Слаба жена, не направихте ли от мене, който се мислех за някакъв тигър – едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача около Вас, за да Ви забавлява?“ Яворов не крие любовта си: „Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго… Аз Ви обикнах от първото виждане…“ В същото време той не търси и не очаква взаимност: „…моите чувства към нищо не трябва да Ви задължават.“ Дори напротив, многократно предупреждава младото момиче да се пази от него, да не го обиква: „Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви отправя едно предупреждение, – додето съм с ума си поне!… Вие трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако пък някога, по-зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре.“ Подобно изживяване на любовта и отношение към любимата Яворов заявява и в поезията си от същото време:

НАСАМЕ

Под нежната омая на вечер замечтана

и двама ний горим! – не идвай чак при мен…

В прегръдките си взел те, когато ще желая

цял с тебе да се слея – и ний ще се топим

в блаженство и забрава, мъчително далеко

от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана, очите ни закрива –

и двама се топим! – но по-далеко стой…

Изгубил те от поглед, когато ще престана

да мисля зарад тебе, ний двама ще горим

един за друг в притома; – и колко, колко близо

усещал те бих аз до себе си тогаз!

Цитираното стихотворение Яворов изпраща на Дора Габе в писмо до нея и то се превръща в своеобразна илюстрация на отношението му към нея. Освен това поетът открито ѝ казва, че никога не ще успее да познае същността му: „Уви напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?“

Всичко това обърква Дора. Тогава тя е още съвсем млада и не може да прозре душевността на големия поет. Освен в чувствата си, Габе се чувства застрашена и в поезията си. Страхува се, че неговото влияние върху стиховете й е твърде голямо, твърде съществено. „Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено“ – пише в спомените си вече възрастната поетеса.

В и без това сложните им отношение се намесват и външни лица. Антон Страшимиров пише статия за вестник „Ден“, в която разглежда Яворови стихотворения, посветени на Дора Габе. В нея той не успява да остане обективен и споменава името на младата поетеса в контекста на любовните отношения с Яворов. Този случай силно разстройва момичето и става повод за обяснения между Яворов и баща ѝ Петър Габе.

Въпреки всички неясноти в отношенията им, кореспонденцията им продължава до момента, в който Дора Габе решава да замине за Швейцария, за да продължи образованието си. Изплашен, че ще я изгуби, поетът се опитва да я разубеди. В спомените си Габе се връща към разговора им по тази тема: „Не заминавайте! Тая чужбина тегли всички ни, а малцина се връщат от там израснали… Не заминавайте, тъй рано е за Вас да бъдете самичка сред чужди! Толкова загриженост имаше в гласа му! Стоях безпомощна в своето разколебано решение.“ Но въпреки това Дора Габе заминава. Кореспонденцията между нея и поета продължава, но както и по-рано в отношенията им се намесват недоброжелатели. Петко Росен пише на Яворов, че в Швейцария Дора се радва на компанията на много ухажори. Наранен, Яворов й пише едно жестоко писмо, за което още на другия ден се разкайва и ѝ изпраща телеграма, чрез която я моли да не чете писмото, а да го изгори. Но вече е късно, тя го прочела и отговаря на поета, че за думите си заслужава само плесница.

След години тя си спомня: „Хората всичко направиха Яворов да повярва в някакво мое измислено прегрешение и да ми напише оскърбително писмо“. С този случай техните отношения са прекъснати, но недоизказаното и неизживяното съхранява любовта им. След няколко години се срещат случайно в ресторант „Бристол“. Дора е пристигнала в София с баща си, за да замине от там за Италия. И двамата са приятно изненадани от ненадейната среща и в следващите дни, преди заминаването на Дора за Италия се срещат всеки обед в същия ресторант. Един ден към тях се присъединява Боян Пенев, литературен критик и доцент от университета и пожелава да се запознае с младата поетеса.

Боян Пенев

Според Любен Георгиев именно Боян Пенев е причината наново зародилите се отношения между Габе и Яворов да прекъснат. В книгата си за Яворов, Георгиев разказва, че няколко дни след запознанството между Дора и Боян Пенев, Яворов поканил Габе на театър. Отивайки към театъра, Дора била пресрещната от Пенев, който пожелал да я придружи до театъра. Когато Яворов ги видял заедно, тикнал билетите в ръцете им и демонстративно си тръгнал. Няколко години по-късно Боян Пенев става съпруг на Дора Габе.

До скоро се смяташе, че отношенията между Яворов и Дора Габе са останали в сферата на платоничното изживяване. Самата Габе казва, че Яворов никога не я е целувал. В същото време до смъртта си тя пази непубликувано едно свое стихотворение, посветено на Яворов и пожелава то да види бял свят едва след смъртта й. Творбата се казва „Женска кръв“ и текстът й недвусмислено тематизира любовни отношения, прекрачили прага на духовно – платоничното.

„Женска кръв“ на Пейо К. Яворов

Женска кръв…

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по-езически

от всичко,

че обичаш…

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от „болката“

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна

женска кръв.

Дора Габе издава първата си стихосбирка „Теменуги“ през 1908 г., когато е вече съпруга на Боян Пенев. Въпреки това творбите от книгата са свързани с личността на Яворов като учител и като любим на поетесата. Яворов е първият редактор на стиховете ѝ, той е и техния вдъхновител. В историята на книгата се преплитат биографично – личното, творческия диалог и любовта между Габе и Яворов. Самата Габе разказва, че докато е била в София всяка сутрин е получавала букет с теменужки от поета. Възможно е именно този негов жест да е провокирал озаглавяването на първата ѝ книга. Литературната критика смята, че прочит на енигматичното Яворово стихотворение „Теменуги“ е възможен и през диалога му с книгата на Габе, озаглавена по същия начин.

Любовта между Яворов и Дора Габе е не така известна, както тази между него и Мина Тодорова, не така скандална, както бракът между Лора Каравелова и поета. Тяхната любов е белязана от премълчаното и недоразбраното в отношенията им. Такава любов остава завинаги в сърцата на изпиталите я и предопределя целия им сетнешен живот. Дора Габе живее дълго и докрай носи спомена за нея: „Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.“