Списание БЪЛГАРКА

Пафтите или още чапрази са украсени метални токи за колани, които играят изявена роля на накити в женската народна носия.

Според археологически находки в Мадара, пафти на територията на България са се ковали още през 9-ти – 10-ти век, като масово са се произвеждали по време на Второто Българско царство. Известните от тогава форми и декоративни мотиви продължават да се възпроизвеждат до началото на 20-ти век, когато народните носии започват да отстъпват на модерното градско облекло. При това, с течение на времето се наблюдава постепенно увеличаване на големината на плочките.

Пафтите заемат особено място в женската носия. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си (само омъжените жени носят метални накити, по време на моминството накитите се състоят основно от мъниста). На накитите се е гледало като на средства за защита от лоши сили, по-специално колана и пафтите са защитавали детеродните органи на жената.

Пафта с форма на индийска палмета със завити нагоре краища. Бордюрът и токата над закопчалката са с растителна и геометрична филигранна украса, от двете страни с по една седефена пластинка и изображение на двуглав орел с корона, 20 см.

Пафтите – пиринчени са кръгли и заострени в единия си край. Гравирани са с растителни мотиви и двуглав орел.

Пафти с форма на къдрава палмета. Бордюр от стилизирани листа и ягодови плодове и клонче с ягодка на върха. На пафтето – двуглав орел с корона. Дължина 17,8 см.

Пафта от бронз и сребро с форма на палмети. От всяка страна са изобразени в кръг от точки растителни орнаменти. Краищата са заградени с украса от линии и точки. Върху прикрепената неподвижно за дясната пафта плочка е изобразена птица, опряла човката си на едното крило.

Пафта с форма на къдрава индийска палмета. Изобразена е птица с полуразтворени криле и обърната назад глава, а над нея – слънце с човешки образ. На пафтето – птица с корона. 10 см.