Възрожденецът Партений Павлович е личност, която е преоткрита сравнително скоро в българската историческа памет. Дълго време над Партений тегне забравата и невежеството. А именно той е прекият предшественик на големите възрожденци Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – те се явяват негови първи приемници. Партений е първият новобългарски (българославянски) писател, той въвежда автобиографичния жанр и в българската, и в сръбската писмена традиция. Той е и първият български поет, който създава стиховете си по образци, познати му от чуждите литератури. Специфичното при този български възрожденец, роден и израсъл в Силистра, е, че той не се задържа дълго в българските земи. Неговите духовни търсения го отвеждат в Сърбия, където с течение на времето се издига до сръбски епископ.

 

Българският произход на Партений обаче е извън всякакво съмнение. Неговото име и делата му будят гордост у българите, а днес библиотеката в родния му град Силистра носи неговото име – Регионална библиотека „Партений Павлович“. Защо той следва да бъде определян за предшественик на първите просветители на българския народ – Паисий Хилендарски и Софроний Врачански? Народното просвещение през Възраждането у нас започва по линия на православното вероизповедание, българския език и история. Затова като начало на Възраждането се сочи 1762 г., когато е написана „История славянобългарска“ от православния монах и родолюбец Паисий Хилендарски.

 

Преди Паисий живеят други книжовници от български произход – дейци на Католическата пропаганда по българските земи. Става дума за Петър Богдан, Филип Станиславов, Петър Парчевич и др. Те обаче са представители на изолирано явление, политическо по характер, което не се корени в народната традиция. А Българското просвещение продължава традицията и се опира на историческата памет, за разлика от просвещението на запад, което скъсва с традицията и се разграничава от миналото. У нас народът усвоява писмената форма на своя език въз основа на книжовните „кирилски“ (на кирилица) паметници. А дейците на Католическата пропаганда настояват на своята вяра, на латинския език и латиницата, с което работата им остава чужда и неразбираема за масовата част от народа.

 

Най-характерното за първите български просветители е, че особено пламенно подчертават разликите между „своето“ и „чуждото“. Това е нарочната им цел и идва да покаже: „Ето, ние сме тук, ние сме себе си и изобщо не приличаме на вас, другите!“ В този смисъл следва да се схващат многобройните нападки на предшественика на първите ни възрожденци, Партений Павлович, спрямо „агаряните“ (османците) и католиците. Тези остри негови думи не са продиктувани толкова от злоба и омраза към друговерците, колкото от осъзнатия дълг за защита на родното от посегателства.

 

Сега нека се каже по същество кой е Партений Павлович и какво полезно по-конкретно е направил за народа си. Партений Павлович е роден в Силистра някъде между 1695 и 1701 г., а умира на 29-ти април 1760 г. в Сремски Карловци. В зрелите години от живота си Партений Павлович приема монашеството. Служи в сръбската православна църква, където се издига значително в йерархията. Важно за нас, българите, е книжовното му наследство. Партений е достоверен исторически източник на епохата си – той живее в най-мрачните години на османското владичество. Партений непринудено описва османския произвол над християните. Най-важният му творчески принос за историята е неговата „Автобиография“, от която получаваме сведения не само за живота му, но най-вече за нерадостната участ на българите под османска власт.

 

Тази оригинална творба обаче не е публикувана изрично приживе, а науката я открива наново. Това става през 1905 г., когато Д. Руварац обнародва „Автобиографията“ в едно сръбско списание. Иначе най-ранното споменаване на Партений Павлович в историческата наука е през 1868 г. и отново касае книжовната му дейност. С годините са издирени и други писмени свидетелства от Партений, но „Автобиографията“ си остава неговият най-важен труд. Тя обхваща периода от началното обучение на Партений, получено в родната Силистра, и достига до 1757 г., три години преди смъртта му. Първо той учи в гръцкото килийно училище при хаджи Тетрадий: „первое мое учение до октоиха и апостола, и псалтира.“ В граматиката напредва при известния цариградски учител Палеолог. През 1714 г., завършил началния образователен курс, заминава за Букурещ. Там се учи в най-доброто румънско училище – Академията „Свети Сава“, наричана още „Бейска“ академия. В нея се преподава на гръцки, а помощен език е румънски. Предполага се, че Партений е посещавал същевременно и славянското училище при манастира „Свети Георги Стари“. Тукашното образование формира младежа като личност. Той е особено повлиян от древногръцката философия (най-вече Аристотел) и антикатолическата книжнина. Сякаш предвидливо се подготвя за бъдещия си интелектуален сблъсък с католическия свят.

 

След като завършва образованието си в Букурещ, възнамерява да следва в Падуа – Италия. Тогава започват необикновените му странствания и патила. Едва влязъл в Трансилвания, споделя, че католиците го пленили и „положили“ в „окови железни“, тъй като го сметнали за подозрителен. Завели го при своя генерал, който скоро се смилил над невинния и го пуснал на свобода. Партений продължил пътя си, но в Хърватия претърпял „няколко ударения с железа“ по раменете. Причина станали пак местните католици, които го подозирали, че е враждебно настроен към тях, заради православното си вероизповедание. Макар и още твърде млад и все още светско лице (не е приел църковен сан), Партений се държи твърде предизвикателно. Пристигнал в Италия, където пътешествал в няколко града. В Италия влязъл в местна католическа катедрала, където на висок глас заявил: „Папата не е истински пастир, а лъжлив, защото е извършил схизмата в Христовата църква“. Едва се спасил от линч след тези думи. Обиколил Флоренция, Рим, Неапол и Бари, но заради склонността си към спорове никъде не се задържал задълго. Партений е силно възмутен от това, което разбрал за римокатолиците: някога „жена изкусна в учението“ била „за папа избранна и поставленна“ (вероятно визира в „Автобиографията“ легендарната папеса Йоана). А пък западната църква с годините се била превърнала във „вертеп разбойнически“.

 

През 1719 г. Партений посетил остров Корфу, а после и Янина – Албания. Учил в Сиатиста и Костур при йеромонах Методий Антракитис математика, логика и философия. Увлякъл се по светската философия (рационализма на Рене Декарт), заради което е привикан лично от цариградския патриарх (1721 г.), който го принудил да се отрече от „философските си заблуждения“.
В следващите години Партений пътува по поклонническите места на Балканите. Посещава Охрид, където вижда превърнатите в джамии „наши красни църкви.“ Съобщава, че „агаряните“ (турците) в града не допускат на „нашите християни“ да бият камбаните си за богослужение. Буйният Партений не се примирил с това, а поръчал на местен майстор да направи клепало за православна черква и лично започнал да го удря, за да подканва християните на богослужение. Изпатил си, както съобщава, само с „няколко удара по главата и раменете от агаряните“. Спасил го от смърт „тогдашния там паша“ на турците.

 

По време на поклонническите си пътешествия Партений вижда теглилата на християните под османска власт. В Ниш „зловерните агаряни“ са превърнали най-хубавите църкви в джамии. Партений научава за „погинали заради вярата си“ българи: Пахомий, ученик на Йосиф Брадати, „го посекли агаряните“; на един хилендарски монах от Родос му отсекли главата, защото не пожелал да се потурчи и пр. Разбираме също и за някои християни, които от страх и малодушие приемат исляма. Партений си спомня паметна картина от детството си в родната Силистра, когато разгневените агаряни предавали „нам християните на поробение“, в плен или смърт, измисляйки си различни клевети.

 

В „Автобиографията“ е предадена вярно картината на произвола на „агаряните“ (мюсюлманите) над християните. Християнските храмове са обръщани в джамии, християните са бити и изтезавани, като се случва да приемат исляма, за да се спасят от мъки или смъртни заплати. Католиците също се представени в лоша светлина, защото са разчетени политическите им домогвания към земите на православните християни. Партений силно се надява, че един ден с помощта на Русия православните християни ще отхвърлят османското владичество. Подобна надежда храни и наследника му Софроний Врачански. В крайна сметка тъкмо тези очаквания се оправдават в исторически план.

#още

Строителят Омуртаг – от бога владетел на земята, гдето се е родил Кан сюбиги Омуртаг (814 – 831 г.) е прочут и много...
Прабългарска езическа култура Най-ранното писмено свидетелство за прабългарите е...
Прабългарска древност За историята на прабългарите, във времето преди на...
За нуждата от Паисий За да добием представа за мащаба на Паисиевото дел...
Славните чорбаджии Не дотам популярен факт е, че след реформите в Осм...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This