Пантомимата е вид театрално изкуство, което ни дава свободата да играем с актьорите, да се смеем на техните физиономии, да се удивляваме на техните движения и най-вече да проникнем в тяхната история, пресъздадена без издаден стон или звук. Предимно комедийно представление, пантомимата намира място и в днешно време по театралните сцени. Черно-бели лица, тяхната яркочервена усмивка и бели ръкавици навлизат във въображението ни, както с весел смях, така и със сериозно режисирана драматургия. Пантомимата е забавление, препоръчително изживяване за малки и големи.
Но нека да се върнем назад във времето, където древна Гърция дава на света този вид театрално изкуство. Пантомимиус е името на гръцки танцьор с маска – от където идва и името Пантомима. В древен Рим пантомимата също е била на съществена почит, като много от императорите са възхвалявали мимовете, а даже самият император Нерон се е преобразявал в един от тях. Макар и не толкова безшумни, мимовете в древно време са били доста интересни и почитани персонажи. През 13 в., в източната част на света като Япония, Китай и Индия, започва пресъздаването на житейски истории, играта на различни мъжки и женски роли с мимики, жестове и танци. Така достигаме до 1800 г. и Париж, Франция. Може би името Жан Гаспард Батист Дебуа е човекът, донесъл пантомимата в страната на театралното изкуство. Неговият образ на „Пиеро“ му донася славата, като кръстника на всички „Пиеро“ роли до днес. Образ е създаден и от Марсел Марсо и образът му „Бип клоун“ покоряващ световни сцени и най-вече тези в Съединените Американски щати.
Пантомимата в България също е на много добро, даже бих казал световно ниво. Един от най-известните ни мимове е безспорният ни талант Герасим Дишлиев, завършил Международното училище за мимодрама на „Марсел Марсо“ в Париж. Неговата любов към пантомимата идва след посещението му на представление на д-р Александър Илиев – човек заслужаващ специално внимание и един от най-добрите примери за театрален деец по нашите ширини. Режисьор, актьор, мим, доктор по изкуствознание, преподавател по пантомима и режисура за театър на движението и театралната антропология в НАТФИЗ. Този безмерен пример на майсторско поведение по световните сцени, ни дарява с гордост и ни кара да се чувстваме културно – богат народ. Когато се записва в студио „Пантомима“ през 1976 г., неговите първи преподаватели са Милчо Милчев и Вельо Горанов.
Истинските мимове могат да разкажат една история от начало до край, без изобщо да се налага да се повтаря нито едно движение.
Александър Илиев
Вельо Горанов
