Пантомимата е вид театрално изкуство, което ни дава свободата да играем с актьорите, да се смеем на техните физиономии, да се удивляваме на техните движения и най-вече да проникнем в тяхната история, пресъздадена без издаден стон или звук. Предимно комедийно представление, пантомимата намира място и в днешно време по театралните сцени. Черно-бели лица, тяхната яркочервена усмивка и бели ръкавици навлизат във въображението ни, както с весел смях, така и със сериозно режисирана драматургия. Пантомимата е забавление, препоръчително изживяване за малки и големи.

Но нека да се върнем назад във времето, където древна Гърция дава на света този вид театрално изкуство. Пантомимиус е името на гръцки танцьор с маска – от където идва и името Пантомима. В древен Рим пантомимата също е била на съществена почит, като много от императорите са възхвалявали мимовете, а даже самият император Нерон се е преобразявал в един от тях. Макар и не толкова безшумни, мимовете в древно време са били доста интересни и почитани персонажи. През 13 в., в източната част на света като Япония, Китай и Индия, започва пресъздаването на житейски истории, играта на различни мъжки и женски роли с мимики, жестове и танци. Така достигаме до 1800 г. и Париж, Франция. Може би името Жан Гаспард Батист Дебуа е човекът, донесъл пантомимата в страната на театралното изкуство. Неговият образ на „Пиеро“ му донася славата, като кръстника на всички „Пиеро“ роли до днес. Образ е създаден и от Марсел Марсо и образът му „Бип клоун“ покоряващ световни сцени и най-вече тези в Съединените Американски щати.

Пантомимата в България също е на много добро, даже бих казал световно ниво. Един от най-известните ни мимове е безспорният ни талант Герасим Дишлиев, завършил Международното училище за мимодрама на „Марсел Марсо“ в Париж. Неговата любов към пантомимата идва след посещението му на представление на д-р Александър Илиев – човек заслужаващ специално внимание и един от най-добрите примери за театрален деец по нашите ширини. Режисьор, актьор, мим, доктор по изкуствознание, преподавател по пантомима и режисура за театър на движението и театралната антропология в НАТФИЗ. Този безмерен пример на майсторско поведение по световните сцени, ни дарява с гордост и ни кара да се чувстваме културно – богат народ. Когато се записва в студио „Пантомима“ през 1976 г., неговите първи преподаватели са Милчо Милчев и Вельо Горанов.

 Истинските мимове могат да разкажат една история от начало до край, без изобщо да се налага да се повтаря нито едно движение.

Александър Илиев

 Вельо Горанов

 

Pin It on Pinterest

Share This