„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата система по онова време не приемаше свобода на изразяване, творчество, а пътувания в чужбина просто не бяха позволени. Или по-точно, бяха позволени само за малцина, привилегировани. Повечето хора живееха, учеха и работеха това което им беше отредено спрямо партийния ред, партийната логика и морал. Нямаше Коледа, банани се ядяха веднъж годишно, „Кока-Кола“ се намираше само с връзки и всички деца имаха едни и същи играчки, дрехи и Балканчета.

Първите 9 години от живота ми, изкарахме в стая, кухня и баня под наем в панелен блок в „Младост 1“. Майка ми и баща ми работеха в МЕИ, имахме „Лада“ (аз мечтаех за „Запорожец“), носех ключ на врата, и баща ми ме „хвърляше“ през оградата на училището на път за работа. Бях отговорно „чавдарче“, усмихвах се дежурно над снимките в буквар – образи на плешиви чичковци и петолъчки. А когато почина Брежнев, се очакваше от нас, 7-годишните деца, „чавдарчета“, да сме тъжни и да го оплакваме. Асамблеята „Знаме на мира“ беше един от най-невероятните изживявания за мен. Това беше и първият ми допир до култури и раси от цял свят, които по-късно посещавах и опознавах по време на пътуванията ми из цял свят.

фотограф: Тина Бояджиева

Като всяко дете, независимо от заобикалящата среда, аз израснах с фантазиите за светове и приказки, които ми четяха бабите и дядовците ми. Препрочитах „Пипи Дългото Чорапче“, „Крокодила Гена“, Майн Рид и „Али Баба…“. Можех да гледам цветове и списанията „Бурда“ на баба ми до без край. Рисувах с пастели по стените на балкона и докато се катерех по катерушките, внимавайки да не си разбия главата в цимента, си представях, че карам лодка и обикалям света с нея. Същината на тези най-ранни детски години са може би и това, което ме направи независима, отговорна, издръжлива и любопитна.

фотограф: Тина Бояджиева

Когато няколко години по-късно, Стената падна и спечелих стипендия, за да уча в Америка, животът ми пое неочаквана посока.

Стилът е вдъхновен от модата на 70-те, 80-те и 90-те години, по моделите от „Бурда“. Снимките на „Камбаните“ използват стила на Людмила Живкова, не заради носталгия по соцминалото, а заради ролята й на независима жена, която подкрепяше изкуството, чуждите култури и детското творчество в среда, която отричаше всичко това. Животът ми и професионалното ми развитие са доказателство за това, че невъзможни неща няма. Всички са длъжни да преследват мечтите си и да не забравят детето в себе си.

фотограф: Тина Бояджиева