Снимка: Flickr/Paulo Valdivieso

Сред многообразието от исторически паметници и красиви сгради в Барселона, една определено привлича вниманието и това е концертната зала „Палатът на музиката“ („The Palau de la Música Catalana“). Проектирана и построена между 1905 – 1908 г. от Луис Доменик Монтанер (Lluís Domènech i Montaner) за една от най-известните аматьорски групи с над 125 годишна история – „L’Orfeó Català“ (Каталунският Орфей). Групата, основана през 1891 г., бързо набира сили и към 1905 г. се превръща във водеща сила на каталунското културно движение, борещо се за свобода и привилегии за онеправданите каталунци, останало в историята като „Каталунското прераждане“.

 

Строежът на сградата е извършен предимно с частни финансови средства от средната класа, но и богати индустриалци от онова време са се включили със солидни суми. Красивата сграда печели наградата на общинския съвет на Барселона за „най-добрата сграда в страната“ през 1909 г. Трябва да минат доста години преди тя да бъде основно реновирана и ремонтирана под вещото ръководство на архитектите Оскар Тускетс (Oscar Tusquets Blanca) и Карлос Диаз (Carlos Diaz) в периода 1982 – 1989 г.

 

През 1997 г. сградата е обявена за паметник на световното наследство от „ЮНЕСКО“. Днес повече от половин милион души посещават музикалните изпълнения провеждащи се в „Палата на музиката“, като стиловете варират от симфонична и камерна музика до джаз и canco (вид каталунска песен). Дворецът се намира на ъгъла на тясната улица „Carrer Palau la Musica“ и „Carrer de Sant Pere Mes Alt“, в старата част на Барселона, известна като „Casc Antic“. Дизайнът е характерен за каталунския модернизъм, като кривите линии са на почит и е заложено на динамичните форми и богатите флорални украшения.

 

За разлика от много други сгради, построени в модернистичен стил, дизайнът на „Двореца“ е рационален. Обърнато е специално внимание на функционалността и са използвани най-качествените и съвременни за времето си материали и технологии (напр. Рамкирането на стоманата). Най-точното описание е дал Бънтън, който описва архитектурата на Барселона, като „своеобразен бунт на орнаментите, без ясно изразена логика или чувство за контрол“. Тук за първи път се прилага техниката за създаване на окачена фасада.

снимка: Flickr/Carlos Rivera

Външна фасада

 

Палатът на музиката в Барселона

#да попътуваме

#бюлетин

Архитектът е дал свобода на своите майстори – всеки от тях да вложи различния си стил и техника, отразяващи непримиримия каталунски дух и свободолюбие. Така се е създал един културен шедьовър, с неподражаем стил, формиращ неповторимия облик на днешния „Дворец на музиката“. Фасадата преплита в себе си много стилове архитектура, но най-ясно личи смесицата от традиционна испанска и арабска архитектура. Колоните, поддържащи балкона на втория етаж на главната фасада, са украсени с уникални многоцветни стъклени парченца – плочки с флорални мотиви и осветени от свещник, който нощем блести като фар на каталунския дух. Над колоните са разположени бюстовете на известните композитори от 16 век – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, Йохан Бах и Лудвиг ван Бетовен.

 

Предната част на сградата e под „зоркия поглед“ на голямата алегорична мозайка на Луис Бри, изобразяваща членовете на „L’Orfeó Català“. Вътре, таванът на вестибюла е украсен с глазирани керамични корнизи подредени във формата на звезда. От преддверието започва красиво мраморно стълбище отвеждащо посетителите до втория етаж, наречен „Lluis Millet“, по името на един от основателите на „L’Orfeó Català“. „Палатът на музиката“ е разделен на две части – концертна зала („Lluis Millet“) и зала за камерна музика („Petit Palau“)

 

„Petit Palau“ е построена през 2004 г. и разполага с 538 места, но за разлика от по-големия си „събрат“ няма неговия бляскав вид. Специално е проектирана за концерти на камерна музика, като специално внимание е обърнато на акустиката в помещението, което е различно според вида на музиката, като е снабдена и с най-новите аудио-визуални технологии.

 

Концертната зала „Lluis Millet“ разполага с места за 2200 души и е единствената в Европа концертна зала, която е естествено осветена. Стените от двете страни са съставени от величествени арки, а над главите на посетителите се издига огромен витраж проектиран от Антони Ригалт. Централният елемент представлява обърнат купол, оцветен в златни и сини нюанси, символизиращи Слънцето и Небето. Декорацията представлява шедьовър на творчеството и въображението, но всичко това е внимателно обмислено, като акцентът остава представянето на музиката.

снимка: Alessandro Grussu

Концертна зала „Lluis Millet“

снимка: bubajohn2.wprdpress.com

Над изпълнителите, от двете им страни се извисяват бюстът на Анселм Клаве, известен диригент, спомогнал за възраждането на каталонските народни песни. Под него се намира статуя на момичета, пеещи каталонската песен „Les Flors de Maig“ („Цветята през май“). Пространството е заобиколено от стена изобразяваща 18 скулптури на древногръцки богини (макар само 9 да са истинските музи в древногръцката митология), всяка от които държи различен музикален инструмент. В средата между двете групи се намира гербът на Каталуния. Музата от дясната страна на каталунския герб е единствената, на чиято рокля е изобразен герба на Австрия и двуглавия орел на династията на Хабсбургите. В горната част на балкона е изобразен крилатия кон Пегас, символ на въображението, който в гръцката митология отвежда трите музи при баща им Зевс в планината Олимп.

 

Точно тук се ражда идеята за създаването на „L’Orfeó Català“. То съвпада с откриването на Световното изложение в Барселона през 1888 г. Именно покровителката и индустриалка Антони Капмани подкрепя създаването на такъв хор, в опит да се създаде чувство за каталунство в каталунците и да се подкрепи естетически и културно движението им за собствен стил и уникалност. Тук Луис Милет и Амадеу Вивес подхранват каталунската чест и си сътрудничат с музиканти като Ерик Гранадо, Хосе Лапейра и други, които са „гръбнакът“ на „L’Orfeó Català“ в началните години.

 

Първият публичен концерт на „L’Orfeó Català“ е през 1892 г. и е организиран от Антони Николау, като тогава членовете са били едва 65 души, а през 1893 г. вече са над 79. Джоан Милет, брат на Луис Милет, известен търговец е избран за председател на организацията. Той има организационни качества и допринася положително за възобновяване на групата, като се възползва от контактите си с влиятелни личности от каталонския икономически и културен живот в страната и чужбина.

 

Първото неофициално прослушване (тогава още дори не са имали официално име) е било на 5-ти април 1892 г. Тогава по покана на маестро Антони Николау над 30 души дошли на прослушване и трябвало да се изсвирят два фрагмента – от композиция на Вагнер и „Погребален марш“ от Хектор де Берлиоз. Преобладаващата част били занаятчии и меломани, с каталунска идентичност.

 

На следващата година – 19-ти октомври 1892 г е първият концерт с наскоро създаденото „Каталунско общество за концерти“. Енрике Гранадо сам изпълнил двата фрагмента, които по-рано били изсвирени на прослушването и това довело до ентусиазъм в каталунското общество. Така групата поставя началото си с една изцяло естетическа линия подчинена на Вагнеровата музика. Поставя се началото на „Вагнеризма“. Включват се и нови членове – като Фелипе Пендрел и Клауди Мартинес Имбер. Пресата написала невероятно добри отзиви и не спирала да възхвалява качествата на групата. Те изнесли невероятен концерт на толкова трудно произведение, за което се изисквало музикантът да има „слух“, а публиката била в екстаз.

 

Една година по-късно – 1893 г. групата отново изнася концерт с включени произведения от Моцарт, Нелс Гейт и Менделсон.
Но годината се оказва трудна, защото избухва бомба в театър „Лисеу“. Обществото се страхува да посещава културни мероприятия, а заедно с това и тежката икономическа криза се отразява върху културната идентичност на страната. Много спонсори прекратяват сътрудничеството с групата. Музикантите се опитват да подкрепят духа в страната и въпреки проблемите, в периода 1893 – 1894 г., те изнасят по 1 – 2 представления на месец.

 

Това принуждава Милет да потърси финансова подкрепа сред богатото общество на Барселона. Осъществява няколко пътувания до Ница през 1897 г. и Южна Франция през 1901 г., като лично отпуска на групата пари за продължаване на работата. Вече „L’Orfeó Català“ не е просто сбирка на ревностни каталонци и приятели, а професионална група, с йерархия и визия за дългосрочно бъдеще. На 18-ти февруари 1901 г. групата участва за първи път в литературна вечер проведена в „Lliga de Catalunya“. На 22-ри февруари 1901 г. се провежда и второ участие, отново в „Lliga de Catalunya“, като тези събития са широко отразени в пресата, която възхвалява Луис Милет за изключителната му работа.

 

Кризата изглежда преодоляна още през 1895 г., когато групата участва в концерт посветен на композитора Едвард Григ, като това бележи началото на едно много обещаващо бъдеще, не само за групата, но и за обществения, художествения и институционален живот в страната. Това е и края на работата в групата за Амадеу Вивес, който поставя началото на „Сарсуела“ („Zarzuela“) – музикалнодраматичен жанр, близък до оперетата.

 

Първоначално „L’Orfeó Català“ бил достъпен само за мъже. През 1896 г. се основава женски хор и училище за деца под ръководството на Emerencia Wehrle и маестро Joseph Lapeyra – двучасовите занимания били свободни. Оттук нататък започнала дългата борба за равноправие на жените и тук, както и в другите сфери на обществото и изкуствата.

снимка: Cedoc.cat

На 14-ти март 1896 г. е първият концерт на групата, в сътрудничество с изтъкнатия пианист Енрике Гранадо (Enrique Granados), в знак на благодарност към директора и спонсорите, които спомогнали за осъществяването на този проект. Така постепенно групата започнала да разполага с достатъчно икономически средства. Благодарение на широката подкрепа на каталонската общност получили собствен флаг, проектиран от каталонския архитект Антони Галиса и собствен химн – „Песента на Сенерата“. Някой от най-добрите солисти в света са били гости в този палат на изкуството и музиката като Монсерат Кабайе, Святослав Рихтер, Владимир Ешкенази, Елизабет Шварцкопф и други значими имена в класическата музика.

 

През 60-те години на миналия век точно тук, в „Палата на музиката“ за първи път каталунците представят своя популярен жанр, известен като „канго“. От тази сцена много каталунски певци правят първите си стъпки към славата – като напр. Ramon Pelegero Sanchis, която се счита за една от първите изпълнителки прокарали този стил и една от най-известните музиканти, пеещи на този диалект.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This