„Внимание, вратите се затварят. Следваща станция – „Александър Малинов“ – съобщава метро влакчето и потегля. Обичайният шум на моменти се усилва и достига непоносими нива. Изучавам лицата на хората. Всички във вагона изглеждат спокойни!?! Преди време, при подобни обстоятелства, забелязах малко дете да запушва инстинктивно ушите си. Помислих си: „Това е най-естествената реакция“. Оттогава и аз правя така. Още по-лесно е, когато съм с моите тапи. Използвам ги все по-често – вкъщи за концентрация, а навън за оцеляване. При важни писмени изпити към банана, шоколада и минералната вода добавям тапи. За мен вече е очевидно (ушечувно), че не са ми нужни слушалки, а тапи за уши.
Шумът е истински звяр в града, а градът е джунгла, в която дебнат и други опасности. Как оцелявам в градската джунгла?
Измислила съм малки хитринки. Например, миене на лицето посред бял ден – само с вода. Отмивам нечистотиите, овлажнявам кожата и се освежавам. Миенето на лицето след обедната почивка е ритуал за мен. По този начин се справям с онзи часови пояс на храносмилане, в който единственото ми желание е да подремна. За тази проста техника е необходима само водна точка и желание. А да, и негримирано лице. Случвало ми се е, в редките случаи, когато нося грим, да забравя за неговото съществуване. Това е още един повод да се откажа от „втората кожа“. За съжаление, все още не виждам други мокри лица. Дотолкова това е нетипично, че са ме питали как се чувствам. Да, чувствам се добре, по-добре!
Говорейки за вода, няма как да пропусна вътрешното хидратиране на организма и редовното уриниране. Шишето за вода е пръв приятел на свежия градски ентусиаст, какъвто се стремя да бъда аз. В тази посока все повече хора вземат мерки и не остават без нужното им 75% водно съдържимо. От друга страна, обществените тоалетни не са любими. Жените са особено затруднени в използването им. Съществува неподозирано решение, наречено фуния за уриниране. С нейна помощ струята се насочва в нужната посока от изправена позиция. Приятно е да си „над нещата“ или, направо казано, над тоалетната чиния. Облекчението е още по-голямо за бременните жени.
Трябва да спомена, че залагам на спортно-елегантните дрехи, напоследък – на откровено спортните. Сутиени без банели, клинове и ластични дънки. Удобство с добавена стойност: еластичните дрехи нямат нужда от гладене. Веднъж познала хубавото, няма как да се върна назад. За дъждовните дни имам найлонови ботушки, в които влизат ластичните дънки или клина. Мокрите обувки и подгизналите краища на широки панталони са почти забравени. През зимата, щом пристигна в офиса, подменям топлите ботуши с други обувки, които ме чакат на място. Много е важно.
Всяка дама носи чанта. Всяка чанта има нужда да бъде оставена някъде, когато не е на женското рамо. За да се улесня в този вечен ангажимент, съм си набавила закачалка за чанта, която пасва на повечето маси. Представлява метален кръг с малка извита кука.
В големия град доста често се налага да чакам… Стремя се да оползотворявам и това ценно време, и още по-важно – да не се ядосвам. При личния лекар и на опашките за сметки отивам подготвена – с леко четиво. Червеният светофар ме подсеща, че сега е моментът за упражненията на Кегел. Времето в метрото използвам за кратка дрямка, за изучаване на модните тенденции или за четене.
Оцеляването в градската джунгла изисква разностранни умения. Едно от тях е да се прибираш навреме. Прибирам се в хралупата. Точка.
