От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията показват, че всички те изпитват огромна любов към България – безкористна, всеотдайна, дълбока като Черно море и животрептяща като родопска песен. Те са напълно отдадени на делото, с което се занимават, и работят с целеустременост, присъща само на силните духом. Димитър Агура притежава посочените по-горе качества, развива ги през годините и става пример за подражание, на своите деца и внуци.

Откъде започва родовата хроника на Димитър Агура? От 30-те години на далечния XIX век, когато, с оттеглящите се войници на генерал Иван Дибич, тръгват 200 000 българи, изплашени от отмъщението на турските поробители. Това били хора от Силистренско, Разградско и Шуменско, които се заселили в село Чешме Вароит, Болградска област, североизточно от делтата на река Дунав. Фамилията на бележития българин води началото си според едни изследователи от украинската дума „огурний“, което ще рече „упорит“, а според други – от името на река Агурка.

Димитър Димитров Агура е роден на 26-ти октомври 1849 година в Чушмелия, Болградски район, Одеска област. Учи в Болградската гимназия, известна като училището на княз Никола Конаки – Богориди. По-късно завършва семинария и история в град Яш, Румъния.

След Освобождението на България от турско иго заминава за прародината си и започва работа, като началник-отдел в МВР. През 1883 г. временно е министър на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев. По-късно е директор на мъжките гимназии в София и Пловдив. От 1889 година е преподавател по история във Висшето училище в София (днес СУ „Свети Климент Охридски“). Става професор по всеобща история. Три пъти е ректор на университета (1889 – 1890 г., 1892 – 1995 г., 1907 – 1908 г.), два пъти – декан на Историко-филологическия факултет, член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) и председател на Българското историческо дружество до смъртта си. Умира от инфаркт на 11-ти октомври 1911 г., в Яш, Румъния, на 62 години. Бил е народен представител в Третото обикновено народно събрание (1882 – 1883 г.). Основава и редактира списание „Български преглед“. Автор е на редица научни трудове по история.

Димитър Агура поставя началото на две интересни родови традиции: едната е първородният син да се кръщава с името Димитър, а другата – децата да получават добро образование и то в Първа мъжка гимназия в София. Агура се жени за Анастасия, чийто род също е емигрирал някога от България. Дъщеря им Недялка Агура е една от първите български пианистки, а втората дъщеря Елена е учителка по професия. Синът им инж. Димитър Агура завършва Виенската политехника, като междувременно участва в трите войни от 1912 до 1918 г. През 1926 година основава собствено инженерно-строително бюро. Става известен с това, че въвежда в българската архитектура стоманобетонните конструкции. Построил е сградата на Министерството на народното здраве, Учителската каса (днес кино „Култура“), Сливенската община, много жилищни сгради в центъра на София и заводски комини от стоманобетон. Той е първият председател на Кàмарата на инженерите и архитектите у нас, а от 1938 до 1942 г. е ръководител на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Умира през 1977 г. на 85 години.

От брака си с Велика Атанасова Начева, инж. Димитър Агура има три деца: Димитър, Атанас и Константин. Първородният син Димитър е роден през 1922 г. Учи архитектура в Германия, оженва се за Карен, дъщеря на българка и германец, а през 1951 г. двамата емигрират в САЩ. От 1953 в продължение на повече от 30 години работи като архитект в Нюйоркската община. Става началник на отдел, който се занимава със строителството на всички гари – речни, морски, въздушни, железопътни. Съпругата му Карен е моден дизайнер.

В началото на 70-те години Нюйоркската община започва да изгражда двете кули-близнаци на Световния търговски център. Проектът е на японеца Миноро Ямасаки. Целият отдел на арх. Димитър Агура е изпратен да реализира строителството. Архитект Агура, внук на историка Димитър Агура, умира през юни 2001 г. от левкемия, три месеца преди „Ал Кайда“ да взриви делото на неговия живот. Синът му Едуард е лекар по лъчеви болести и дълго време работи в университетската клиника в Сиатъл. По време на аварията в Чернобил голяма част от пострадалите работници са лекувани от него, но по ирония на съдбата той не може да спаси болния си баща.

Братът на Димитър, арх. Атанас Агура, е един от най-известните български архитекти. Роден е през 1926 г., завършва ВИАС и още като студент участва в различни архитектурни конкурси. Демократичните му възгледи обаче дразнят властта, след 9-ти септември 1944 г., и за две години е интерниран в комунистически лагер край Тутракан. „Веруюто ми беше, че щом така или иначе започвам от дъното на социалните пластове, трябва да намеря творчески сили да изплувам и да развия таланта си. Архитектурата за мен не е професия а съдба. Работех неуморно само за да стана архитект, а не за награди и облаги“ – споделя Атанас Агура.

С арх. Никола Николов работи по проектирането на курортния комплекс „Слънчев бряг“. Печели конкурс за изграждане на центъра на Велико Търново, а през 1969 г. е избран за главен архитект на София. Най-големите му постижения са с арх. Александър Баров – Народният дворец на културата (1977 г.) и центърът на Благоевград. Заедно с брат си Константин Агура се запалват по рали състезанията. Започват като аматьори през 1962 година с „Шкода Октавия“. Печелят на шега няколко републикански титли в своя клас. Константин се отказва, но Атанас продължава. През 1968 година става европейски шампион.

Най-малкият син Константин Агура завършва инженерство и педагогика. Основател е на техникума „Вилхелм Пик“ в София. Той е бил учител, заместник-директор, директор. Автор е на учебници и книги по неговата специалност.

Дървото на живота на академик Димитър Агура е пуснало дълбоки корени в родната българска земя, а многобройните клони са се устремили като птиците високо в небето. Неговите достойни наследници не забравят до днес бащините заръки и вярват, че корените дават сила и устойчивост, а клоните – криле.

къде и кога да отидем

предстоящи събития