Остров Крит – единица за безвремие

Неслучайно лятото е безкрайно на най-големия гръцки остров – Крит, където активният туристически сезон започва от месец април и приключва късен октомври. Всъщност самият Крит е олицетворение на лятото – топъл, солен, изтъкан от край до край от дантелени вълни. Бреговете му са лазурни, сърцевината му с вкус на смокини, а философията му е по Зорбас.

Тук не се бърза, мотото е лежерност, на което неспокойната ми душа се противеше, докато… атмосферата на Крит не се разля в мен като някакъв магичен еликсир, който прогонва всяка нервност и отваря сетивата за насладата от нищонеправенето. Или по-скоро за небързането.

Крит обаче е капризен и в замяна изисква едновременно да му отделиш достатъчно време, но без да бързаш. Да се насладиш на всяка стъпка в мекия пясък, на всяка случайна сянка, сякаш е оазис под жаркото слънце, на всяка неволна целувка от маслинова клонка по рамото.

Тази древна земя, изникнала насред морето като спасение, е дом на изумрудени плажове, пясъчни дюни, скалисти върхове, стръмни склонове, дори алпийски зони, зелени планини, дълбоки клисури, сухи земи, бълбукащи реки, живописни езера, средиземноморски гори, мочурища, лозя, маслинови и палмови гори. Големите географски „противоречия“ и специфичните метеорологични условия създават уникалните и разнообразни природни дадености на острова. Това разнообразие благоприятства развитието на различни екосистеми, значително увеличавайки биоразнообразието на острова. А най-хубавото е, че жителите на Крит умело пазят природните си богатства – 1/3 от територията на Крит е защитена с цели 53 зони, с ограничен и/или регулиран достъп.

Ядрото на критската кухня се състои главно от естествени храни, докато храната от животински произход е по-периферна. Сезонни продукти, с минимална или липсваща обработка – пресни и сушени плодове, бобови растения, ароматни диви билки и зърнени култури, чието култивиране е облагодетелствано от регионалния климат, са типични за острова.

От историческа гледна точка Крит е претърпял немалка външна „намеса“. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) и падането на Византия, Крит е продаден на венецианците за 100 сребърни марки. Връзката с Венеция неминуемо води до преплитане на критските и венецианските култури, но критяните не губят гръцката си православна природа. По-късно островът попада и под османско владичество. Интересно е, че 1878 г. е годината, в която се случва Критското въстание като опит за постигане на независимост от Османската империя.

Културната антропология, природните дадености, както и историята на острова го отличават като феномен – част от Гърция, но със свои културни измерения, със специфична атмосфера и собствена единица време – безвремие.