Неслучайно лятото е безкрайно на най-големия гръцки остров – Крит, където активният туристически сезон започва от месец април и приключва късен октомври. Всъщност самият Крит е олицетворение на лятото – топъл, солен, изтъкан от край до край от дантелени вълни. Бреговете му са лазурни, сърцевината му с вкус на смокини, а философията му е по Зорбас.

 

Тук не се бърза, мотото е лежерност, на което неспокойната ми душа се противеше, докато… атмосферата на Крит не се разля в мен като някакъв магичен еликсир, който прогонва всяка нервност и отваря сетивата за насладата от нищонеправенето. Или по-скоро за небързането.

Крит обаче е капризен и в замяна изисква едновременно да му отделиш достатъчно време, но без да бързаш. Да се насладиш на всяка стъпка в мекия пясък, на всяка случайна сянка, сякаш е оазис под жаркото слънце, на всяка неволна целувка от маслинова клонка по рамото.

 

Тази древна земя, изникнала насред морето като спасение, е дом на изумрудени плажове, пясъчни дюни, скалисти върхове, стръмни склонове, дори алпийски зони, зелени планини, дълбоки клисури, сухи земи, бълбукащи реки, живописни езера, средиземноморски гори, мочурища, лозя, маслинови и палмови гори. Големите географски „противоречия“ и специфичните метеорологични условия създават уникалните и разнообразни природни дадености на острова. Това разнообразие благоприятства развитието на различни екосистеми, значително увеличавайки биоразнообразието на острова. А най-хубавото е, че жителите на Крит умело пазят природните си богатства – 1/3 от територията на Крит е защитена с цели 53 зони, с ограничен и/или регулиран достъп.

#бюлетин

#да попътуваме

Една от най-красивите лагуни – Балос, се намира на известния полуостров Gramvousa (гръцки: Γραμβούσα). Красотата си крие зад трудно проходим път, който свършва в нищото, а след него стръмно изкачване и спускане – т.е. за да й се насладиш, трябва да си го заслужиш. Нетипичните розови пясъци на Елафониси са част от друга, не по-малко красива лагуна, която е защитена територия под Натура 2000, както и микрорезерват за защита и проучване на Androcymbium rechingeri (много рядко критско ендемично цвете, вирее само на остров Елафонисос и по западния бряг на Крит, вписано в Гръцката червена книга като застрашен вид.)

 

Геопаркът Сития (Sitia Global Geopark) се намира на най-източния край на Крит и предлага изобилие от фосили на бозайници от епохата на плейстоцена (датиращи от 2.6 милиона години до 11.700 години). През 2015 г. е добавен в списъка с геопаркове на ЮНЕСКО, Националният резерват Лефка Ори (Lefka Ori или Бялата планина) представлява един от най-старите национални резервати в Гърция и е обявен за парк през 1962 г., а от 1981 г. е включен и в Global Reserve Network of Biosphere. В планинската верига се намират над 50 красиви клисури, от които най-известната е Самария. Говори се, че е една от най-дългите в Европа, около 16 км.

Вай е най-голямата естествена палмова гора в Европа, разположена в долина, която завършва със спиращ дъха пясъчен плаж. От дълги години плажът на Вай ежегодно е награждаван с т.нар. „Син флаг“, потвърждаващ, че той е един от най-добре организираните и чисти плажове на Гърция.

 

Richtis Gorge е ждрело в Lasithi и е защитен парк, който започва от традиционното село Exo Mouliana и завършва на уединения плаж Richtis. Пешеходната пътека е с дължина около 4 км. Заради разнообразния си релеф, флора и фауна, ждрелото се смята за едно от най-разнообразните туристически преживявания в Крит. Езерото Курнас (Kournas) е единственото сладководно езеро на остров Крит. Езерото и неговите околности са защитени от Натура 2000. Язовир Самария е Световен биосферен резерват, а дефилето на Ричити е защитено заради ландшафтното си разнообразие.

Ядрото на критската кухня се състои главно от естествени храни, докато храната от животински произход е по-периферна. Сезонни продукти, с минимална или липсваща обработка – пресни и сушени плодове, бобови растения, ароматни диви билки и зърнени култури, чието култивиране е облагодетелствано от регионалния климат, са типични за острова.

 

От историческа гледна точка Крит е претърпял немалка външна „намеса“. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) и падането на Византия, Крит е продаден на венецианците за 100 сребърни марки. Връзката с Венеция неминуемо води до преплитане на критските и венецианските култури, но критяните не губят гръцката си православна природа. По-късно островът попада и под османско владичество. Интересно е, че 1878 г. е годината, в която се случва Критското въстание като опит за постигане на независимост от Османската империя.

 

Културната антропология, природните дадености, както и историята на острова го отличават като феномен – част от Гърция, но със свои културни измерения, със специфична атмосфера и собствена единица време – безвремие.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This