фотограф: Radu Marcusu @Unsplash

При мисълта за оперни книги повечето хора си представят безкрайно дебели томове, пълни с неразбираеми термини и скучни лекции. Обяснения за това какво е операта, как се пише музика, какво означава „белканто“ и защо пеенето е висш пилотаж, за който малко са призвани. Успокоявам ви, че не всички книги за операта са толкова дълги и скучни. Уверявам ви, че дори и да не сте фен на операта, и никога да не сте посещавали оперен спектакъл, тези книги ще ви накарат да се влюбите в изкуството на музиката и пеенето. Те ви въвеждат в неподозирано красив и магичен свят, за който ще се питате: Защо не го познавах по-рано?

 

„Верди“ – Карло Гати

 

Започвам с книга за Джузепе Верди. До ден-днешен той си остава най-стойностният и най-изпълняваният оперен композитор, създал огромно по обем и изключително в своето проникновение творчество. Няма друг с подобно музикално творчество и с такъв широк обхват на теми и сюжети. Интересно е, че композиторът е пишел опери само по либрета по действителен случай. Например някои от Шекспир, Шилер, Юго и винаги е търсел баграта – термин, който той въвежда. Освен композитор, Верди е бил и сълибретист на оперите си.

 

Наричат го „бащата на операта“, а за италианците Италия е Верди и Верди е Италия. Неговите основни и най-важни теми в живота и творчеството са – Библията, Историята, Родината и приятелството. А неговата, може би най-изпълнявана, най-музикална опера „Набуко“ е по библейски сюжет. Премиерата на „Набуко“ превръща Верди в най-популярния композитор на Италия само за една седмица. Той е извикан 33 пъти пред завеса на финала на операта, а половината номера са бисирани. В цялата страна се говори само за него: всички мелодии на „Набуко“ се качват на латерни и звучат от сутрин до вечер, прави се хляб „Верди“, ръкавици „Верди“, шапки „Верди“, палта „Верди“. И до днес, когато Хорът на евреите от „Набуко“ е изпълнен от добър хор, задължително е бисиран. Това се случва непрекъснато със Софийския оперен хор, в неговите гостувания по големите сцени до края на 80-те години на миналия век.

 

Книгата на Карло Гати може да стресне читателите с обема си, но уверявам ви – четенето минава бързо! Не затормозява мисълта и окото със сложни музикални термини, заради които се налага непрекъснато „тършуване“ из речниците. Езикът, който използва автора, е достъпен за всеки, независимо дали се е занимавал някога с музика и пеене или не. Тя е и най-изчерпателния том за живота и творчеството на Верди. Проследява всяка негова стъпка – от раждането му в село Ронколе, през първите му произведения, до големите успехи на оперите му в „Ла Скала“.

 

От книгата разбираме, че в Италия няма малък оперен театър, както и че според Верди, „Ла Скала“ е бутик, който се превръща в дюкян, ако няма „хубава стока“. И когато театърът стига до фалит, заради лошо ръководство и репертоар, депутация от най-видни граждани на Италия, между които министър-председателя и кмета на Милано, молят Верди да възвърне славата на „Ла Скала“. Той го постига по невероятен начин.

 

Книгата съдържа личната кореспонденция на Верди с големи личности на епохата – музиканти, диригенти, композитори, както и множество тънкости, относно изпълнението на неговите произведения и изкуството наречено пеене.

#класическа музика

#бюлетин

„Книга за операта“ – Иван Камбуров

 

Книгата има за цел да запознае читателите с оперното изкуство. Разгледани са хронологично оперите от ранната историческа епоха, отразени са всички най-известни композитори в света, с биографията и творчеството им. Обяснени са най-важните понятия от изкуството и са представени големите оперни театри у нас. Тя е основата, върху която се гради оперознанието, защото книгата представлява история на Операта – много точна и професионално написана.

 

Камбуров е един от най-добрите европейски музиковеди. Книгата напомня приказките от „1001 нощ“, само че с истински истории. Абсолютно автентична и библиографски точна. С тези разкази са заспивали всички големи наши певци. Те са били за тях като пътеводител из оперното изкуство. Запознавайки се с най-известните опери и техните либрета, певци, диригенти и бъдещи композитори придобиват знания, без които не биха могли да творят и да се изградят като музиканти. Защото операта е най-истинското, най-всеобхватното изкуство, обединяващо всички останали изкуства в себе си – музика, поезия, драма, живопис, балет, пантомима, вокално изкуство и т.н.

 

Книгата е написана безкрайно интересно, а лекотата, с която читателят преминава през страниците, е пленителна. Дори и да не разбирате нищо от музика и светът на операта да ви е чужд, тази книга ще ви накара да обикнете оперното изкуство. Ще научите безкрайно важни факти и от българската оперна история.

 

„Моят живот и моите успехи“ – Марио дел Монако

 

Още една блестяща и увлекателна биографична история за един от най-големите певци и тенори на XX век – единственият и неповторим Отело. Дел Монако разказва за живота си още от рождението и музикалното училище, през консерваторията… Разказва и за пеенето си по време на Втората световна война, когато в продължение на тези цели 6 години война, той е винаги на сцената. Един разказ, чрез който читателят разбира силата и величието на операта. И като малък пример от биографията му, предлагам следната история.

 

По време на спектакъл на „Мадам Бътерфлай“ започва страхотна бомбардировка и публиката изскача бързо навън. Там, на площада, облечен в сценичния си костюм, дел Монако бива озарен от светлината на избухващите бомби. Виждайки го в този вид, публиката решава, че той е американски офицер и се нахвърля върху него, готвейки се да го разкъса. Тя не може да съобрази, че певецът е облечен в оперния костюм на американски морски офицер попаднал в Япония. На прага на смъртта и под акомпанимента на бомбите, той запява, а на финала на арията изпява безкрайно дълго високо „До“ с пълни гърди. Публиката аплодира: „Нито един американец не може да пее така!“

 

Друга интересна случка, описана в книгата, е за пътуването му из джунглите на Латинска Америка. Марио дел Монако е вече световна звезда. След един спектакъл в Рио де Жанейро той се разхожда с жена си Рина Филипини с кола из джунглата. Арестуван е по подозрение, че е бунтовник избягал от армията и той отново запява (пеенето многократно е спасявало живота му), този път „O, sole mio“. Военните му искат автограф и му казват, че ако отново го спрат, да попее и на другия пост, защото нито един бунтовник не може да пее така.

 

Дел Монако описва в книгата големите си партньорства с Мария Калас, Борис Христов, Елена Николай, както и най-значимите спектакли по сцените на „Арена ди Верона“, „Ла Скала“, „Метрополитен“. Изпълнена с много хумор и невероятни истории зад кулисите и от сцената, книгата представлява един искрен и достоен автобиографичен разказ, който трогва и най-отдалечения от това изкуство човек.

 

„Един миг на фона на вечността“ – Иван Бенчев

 

Един стогодишен разказ за българското оперно величие и за една звезда, за която България не подозира – Софийския оперен хор, в който са пели почти всички велики български певци. Описва европейската и световна гласова хегемония, която трае от началото на 50-те, до края на 70-те години на XX век. Авторът включва и четири глави за неоспоримите български величия, заели достойно място на оперния връх – Елена Николай, Тодор Мазаров, Люба Велич и Борис Христов. Книгата представлява най-пълната и най-точна история на българската опера. Започва от създаването ѝ, до началото на демокрацията, с която се слага край на златните ѝ години. На практика се унищожава един колектив, изграждан толкова години с огромна любов и отдаденост.

 

„Един миг на фона на вечността“ представлява не просто разказ за операта, тя разглежда онези сто години на създаване и възход на българското оперно пеене. То е част от българската и световната история, без да отделя музиката от историческите събития, на чийто фон тя се развива. Операта оцелява, въпреки войната, въпреки ужасяващата политика, която се води за унищожаване на най-талантливите български артисти, дръзнали да не се съгласят с т.нар. Партия, за сметка на други, които покорно са ѝ служили. Главен герой е Софийският оперен хор, чието величие умишлено се омаловажава и се скрива от музиковеди и критици. А този хор стои не по-ниско от Борис Христов, световно признатия бас и единствен „крал Филип II“ – роля, за която мечтаят всички баси, но малко могат да изпеят така, както ролята изисква.

 

В книгата Иван Бенчев разговаря с читателите, сякаш седят приятелски на масата. Обсъждат в отсъствието на време най-великите моменти от оперното изкуство в България, с които всички ние трябва да се гордеем. Хумор, любопитни истории от сцената, комични случки и гафове, както и много дълбоки проникновения са събрани в страниците на тази книга. Смея да твърдя, че нито един музиковед не е способен да напише толкова искрен и толкова точен разказ. Защо? Защото нито един от тях не е стоял от 3-годишен на сцената, както автора на книгата, не е мечтал и не е страдал с героите, за които пише, и не ги е обикнал.

 

Книгата спокойно може да се нарече учебник по история на българската опера, а и по пеене и създаване на музикален вкус. И може би е време да заеме своето достойно място в учебната програма на българските академии и консерватории. Защото няма по-изчерпателен разказ за това, което представлява родната ни Опера.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This