Нуркан Нуф: „…няма добра картина, няма добър художник, няма го дори и самия статив, тъй като няма смисъл да рисуваме картина в картина“

Нуркан Нуф е роден в гр. Разград. Завърша ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „Рисуване и интермедия“. Има редица общи и самостоятелни изложби в страната, както и редица награди. Последната, от които е за видеоклип от студентски видео артфестивал в Шумен.

Съвсем скоро завършихте ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „Рисуване и интермедия“. Дипломната Ви работа представлява един доста интересен проект. Разкажете повече за него?

Самият проект представлява българска шевица, която е направена чрез арабска калиграфия. Проектът е интересен не за друго, а заради това, че проблемът е актуален. Всъщност е такъв не за друго, а само заради евтината гордост, тъй като самият аз съм против хората да бъдат горди от каквото и да било, освен, разбира се, от самите себе си. Така че не е за друго, моята работа е за самите хора, които трябва да оставят излишните гордости и да се насочат към това да бъдат по-добри, да бъдат по-добри и за самите себе си. Това всъщност е коренът на моя проект. По никакъв начин не се стремя към провокация или нещо подобно, тъй като ако тя беше такава, то ще е евтина в своя си вид. Единственото, към което се стремя с тази творба е толерантност и любов към ближния.

Вашата специалност има едно съвременно и модерно звучене за технологичния статус на нашето общество. Къде и как виждате пътя на изобразителното изкуство в едно толкова технологично време, което до голяма степен е лишено от сетивност именно заради компютъризацията?

Тази ера на „компютъризация“ стигна своята кулминационна точка и от сега нататък следва само разпад. Не мисля, че хората са лишени от своята сетивност, просто живеем в такъв период на свобода, в която всеки може да бъде всичко, но не и да бъде нещо. Ако Ви дам всичко, Вие ще се чудите от кое да започнете… А относно нашата специалност по-скоро вземаме това, което представлява света и го хвърляме обратно към лицето му.

Имате вече доста изложби зад гърба си, самостоятелни и общи… Разкажете ни повече за тях! Коя или кои оставиха запомнящ се белег във Вас?

Тази, която беше в Търново, тази, която си нямаше име… Не за друго, просто успях да си взема пица преди откриването. Дали харесвам пица? Не. Дали имам любима изложба? Не.

Наскоро бяхте започнали една интересна инициатива, а именно създаването на портрети на български писатели, които дарявате на различни училища в страната. Разкажете повече за идеята и какво Ви провокира?

Мен ме провокира любопитството ми. Исках да видя какво ще стане, тъй като съм винаги ентусиазиран да дарявам каквото и да било, но беше странно, защото една част от хората изобщо не го приеха като нещо особено. Спрях тази инициатива не заради неблагодарността, а по-скоро, за да изскочат от дъното проблеми, които са скрити за повечето хора. Този проблем ме остави с много смесени чувства. Дори и сега все още нямам отговор, но е трагично, а аз по никакъв начин не искам да си цапам сърцето с тази кал. Извинявам се на училищата, които не получиха портрет, както и на училищата, които са…

Често дарявате свои творби, което е повече от прекрасно, защото ако перифразираме знаменитата и добре позната фраза на Достоевски: „Красотата ще спаси света“, може да кажем, че изкуството е това, което пречиства света, а защо не дори и „спасява“. Това ли е Вашият път, за пречистване и за създаване на повече „красота“ в света навън?

Не изкуството пречиства света, а хората правят това. Не знам защо толкова много хвалим изкуството, но не е на добре. Аз дарявам не само картини. Целта на дарението е да дадеш нещо, което е важно за теб самия. Вместо да даваш скъсаното и старо одеяло на някой бездомник, дай си своето, с което се завиваш нощем. Разликата между това, което не ти трябва и това, което цениш е огромна. А когато дариш хубавото и се завиеш със скъсаното, тогава, повярвайте ми, ще Ви бъде много по-топло.

Макар че правя всички тези „добрини“ медалът има и друга страна. Аз невинаги съм добър, невинаги съм и лош, но това, което съм е… че съм жив. Свят, в който има само красота е обречен на гибел. Между красивото и грозното няма разлика, както и между полюсите на света.