Нуркан Нуф е роден в гр. Разград. Завърша ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „Рисуване и интермедия“. Има редица общи и самостоятелни изложби в страната, както и редица награди. Последната, от които е за видеоклип от студентски видео артфестивал в Шумен.

 

Съвсем скоро завършихте ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „Рисуване и интермедия“. Дипломната Ви работа представлява един доста интересен проект. Разкажете повече за него?

 

Самият проект представлява българска шевица, която е направена чрез арабска калиграфия. Проектът е интересен не за друго, а заради това, че проблемът е актуален. Всъщност е такъв не за друго, а само заради евтината гордост, тъй като самият аз съм против хората да бъдат горди от каквото и да било, освен, разбира се, от самите себе си. Така че не е за друго, моята работа е за самите хора, които трябва да оставят излишните гордости и да се насочат към това да бъдат по-добри, да бъдат по-добри и за самите себе си. Това всъщност е коренът на моя проект. По никакъв начин не се стремя към провокация или нещо подобно, тъй като ако тя беше такава, то ще е евтина в своя си вид. Единственото, към което се стремя с тази творба е толерантност и любов към ближния.

 

Вашата специалност има едно съвременно и модерно звучене за технологичния статус на нашето общество. Къде и как виждате пътя на изобразителното изкуство в едно толкова технологично време, което до голяма степен е лишено от сетивност именно заради компютъризацията?

 

Тази ера на „компютъризация“ стигна своята кулминационна точка и от сега нататък следва само разпад. Не мисля, че хората са лишени от своята сетивност, просто живеем в такъв период на свобода, в която всеки може да бъде всичко, но не и да бъде нещо. Ако Ви дам всичко, Вие ще се чудите от кое да започнете… А относно нашата специалност по-скоро вземаме това, което представлява света и го хвърляме обратно към лицето му.

#бюлетин

#интервю

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

А какво следва сега – магистърска програма, нови проекти или идеи за изложби или „пърформанси“?

 

Предпочитам идеите ми за бъдеща реализация да си останат просто идеи, тъй като не знам какво ще ми се случи утре, но пък каквото и да е ще го очаквам с търпение.

 

Характерно за един художник е търсенето и изграждането на собствен стил. Това е и един от значещите маркери за добрия художник. В картините Ви се наблюдава вече спецификата на собствения почерк. Наричате стила си „ремодернизъм“. Разкажете повече за него и за мястото му в историческите контексти на приложните изкуства?

 

Преди бях „горд“ с това, че си имам собствен стил, но сега търся почерка на всичко вътре в себе си. Да си добър художник означава да живееш в един краен и лесен ум, но въпреки това няма добра картина, няма добър художник, няма го дори и самия статив, тъй като няма смисъл да рисуваме картина в картина.

С оглед на горния въпрос е редно да Ви попитам и за имена на други творци, които са Ви повлияли, които Ви вдъхновяват и са оставили определена следа във Вас, може и различни течения? 

 

Този въпрос не за първи път са ми го задавали и не за първи път ще отговоря по следния начин: Аз не съм повлиян от никого, както и не желая да повлиявам на никого, тъй като аз съм си аз. Мога да не бъда перфектен, но съм преди всичко и само себе си. Никой не е като мен, както и никой не е като теб, всички сме оригинални по собствен начин. Това се отнася и за въпроса относно стила.

Имате вече доста изложби зад гърба си, самостоятелни и общи… Разкажете ни повече за тях! Коя или кои оставиха запомнящ се белег във Вас?

 

Тази, която беше в Търново, тази, която си нямаше име… Не за друго, просто успях да си взема пица преди откриването. Дали харесвам пица? Не. Дали имам любима изложба? Не.

 

Наскоро бяхте започнали една интересна инициатива, а именно създаването на портрети на български писатели, които дарявате на различни училища в страната. Разкажете повече за идеята и какво Ви провокира?

 

Мен ме провокира любопитството ми. Исках да видя какво ще стане, тъй като съм винаги ентусиазиран да дарявам каквото и да било, но беше странно, защото една част от хората изобщо не го приеха като нещо особено. Спрях тази инициатива не заради неблагодарността, а по-скоро, за да изскочат от дъното проблеми, които са скрити за повечето хора. Този проблем ме остави с много смесени чувства. Дори и сега все още нямам отговор, но е трагично, а аз по никакъв начин не искам да си цапам сърцето с тази кал. Извинявам се на училищата, които не получиха портрет, както и на училищата, които са…

Често дарявате свои творби, което е повече от прекрасно, защото ако перифразираме знаменитата и добре позната фраза на Достоевски: „Красотата ще спаси света“, може да кажем, че изкуството е това, което пречиства света, а защо не дори и „спасява“. Това ли е Вашият път, за пречистване и за създаване на повече „красота“ в света навън?

 

Не изкуството пречиства света, а хората правят това. Не знам защо толкова много хвалим изкуството, но не е на добре. Аз дарявам не само картини. Целта на дарението е да дадеш нещо, което е важно за теб самия. Вместо да даваш скъсаното и старо одеяло на някой бездомник, дай си своето, с което се завиваш нощем. Разликата между това, което не ти трябва и това, което цениш е огромна. А когато дариш хубавото и се завиеш със скъсаното, тогава, повярвайте ми, ще Ви бъде много по-топло.

 

Макар че правя всички тези „добрини“ медалът има и друга страна. Аз невинаги съм добър, невинаги съм и лош, но това, което съм е… че съм жив. Свят, в който има само красота е обречен на гибел. Между красивото и грозното няма разлика, както и между полюсите на света.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This