снимка: thesinkingofsozopol.com

Созопол, като от картина на художник-маринист! С води, развети от нахлуващия дъх на бурята и плиснали се далеч извън отредената им рамка. Синьото е по-скоро сиво. Тъмните багри вещаят катастрофа – катастрофа и носталгия. А познатият мирис на неизбежността се стеле навред. Нима морето плаче? Ридае ли то за своите отминали моменти? Сякаш усеща тази невъзвратимост на епохите, която ни отдалечава все повече от времето когато сме били. Морето се бунтува срещу неумолимия ход на дните и поглъща сега, за да ги съхрани – хора и улици и всичките техни сюжети на битието.

 

Такъв Созопол рисува Ина Вълчанова в първия си роман „Потъването на Созопол“, който е номиниран в конкурса на корпорация „Развитие“ през 2006 год. Историята обаче не спира да печели признания и дори след като минорната живопис е пренесена на кинолента. Ина Вълчанова написва, заедно с режисьора Костадин Бонев, сценарий по книгата, който получава „Златна роза“ за драматургия на фестивала във Варна. Филмът, носещ същото заглавие и показващ Деян Донков и Снежина Петрова в главните роли, от своя страна пък взима награди от множество международни кинофестивали. В Ню Йорк, Прага, Брашов, Берлин, Делхи и Бали е отличен за най-добър филм.

Чаво е мъж на 50 години, чиято житейска история е съвсем драматична. Такава, каквато може да се случи на всеки човек. Сложни взаимоотношения с бащата, два развода и накрая самота. След като майка му и баща му са починали, а брат му загива още като младеж, двете му бивши жени са забегнали в чужбина, той се връща в опустялата семейна къща в Созопол. Там сякаш се е случило всичко. Къщата е била сцена за всички етюди, поднесени им от съдбата. Там бащата, не художник-маринист, а народен художник, е възлагал надеждите си големият му син Чаво да тръгне по неговата пътека. Онази задушаваща свръхамбиция на родителите децата им да въплътят техните собствени изгубени мечти. Бащата до толкова се улисва в стремежа си, че дори той прави училищните рисунки на Чаво и го кара да ги представи като свои в клас. Като са малки той дори изрисува стените на детската им стая като морското дъно, а години след това по-малкият син се удавя и отива именно на това същото дъно. Тази метафора показва как онова, което родителите си мислят, че ще ощастливи децата им, всъщност често ги убива.

снимка: thesinkingofsozopol.com

Конфликтът на сина, който отчаяно се моли за одобрението на баща си, но все пак не е склонил да стане негово продължение, а дерзае за това одобрение като бъде себе си, продължава и в зряла възраст. Чаво не успява да превъзмогне критиките на баща си задето е напуснал първата си жена и се е залюбил с Нева, която той лично не харесва. Това рефлектира върху отношенията на двойката и накрая те се разделят.

#бюлетин

#кино

  „Възвишение“-то – като най-чистата форма на свобода

  „Възвишение“-то – като най-чистата форма на свобода

„Възвишение“, режисиран от Виктор Божинов, излиза на кинолента през 2017 год. и мигновено се превръща в един от най-успешните български филмСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥„Възвишение“, режисиран от Виктор Божинов, излиза на кинолента през 2017 год. и мигновено се превръща в...

снимка: thesinkingofsozopol.com

Спомените от миналото се преплитат със сцени от настоящето. Чаво е сам в къщата и си спомня. Отишъл е там, за да изпие десет бутилки водка и след това да се случи нещо. Може би да се самоубие или може би просто да се случи нещо, което да го извади от печалния му делириум. От време на време на различни места из дъждовния град го среща странна жена, която той не познава, но пък тя знае всичко за живота му.

В тази история никъде не става ясно кое е спомен, кое реалност и кое фантазия. Мистериозната жена се оказва призракът на самоубилата се най-добра приятелка на Нева. Сивеещите варосани стени на празните стаи се наслагват на сивото на бурята и всичко се слива в обща аморфна маса. Созопол явно потъва. Морето е обгърнало цялата действителност и я отнася към безкрая.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях...

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат...

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.

Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.

Елица Наумова е родена в гр. Троян през 1992 г. Един от полуфиналистите в първия сезон на музикалния формат „Гласът на България“. Има редица награди в областта на музиката, както и авторски самостоятелни авторски парчета. Занимава се предимно с музика, но едновременно...

Лучо Пиколо и неговата поезия на самотата

Лучо Пиколо и неговата поезия на самотата

Съдбата или някаква щастлива случайност ме срещна с поезията на Лучо ПиколоСъдбата или някаква щастлива случайност ме срещна с поезията на Лучо Пиколо в това бавно, почти спряло време на изолацията. И то не за друго, а за да ми покаже, че този начин на живот, колкото...

Печено с картофи (веган)

Печено с картофи (веган)

Печено с глава от целина.    Рецептата, която предлагам днес е магическа и ни кара да се замислим колко невероятни са зеленчуците, когато се готвят с любов. Това печено от целина може да бъде поднесено за обяд в неделя, на мястото на печеното месо. Едрите глави от...

Pin It on Pinterest

Share This