снимка: Милен Славов

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. Поезията по начало има силата да въздейства по много и най-различни начини, в зависимост от целта на автора. При някои (особено при по-младите) автори обикновено се търси елемент на изненада, на скандалност, понякога и на жестокост, дори отвращение от страна на читателя при сблъсъка с истинността и откровеността на текста.

 

При Даниела обаче въздействието е на друго духовно равнище. Стихотворенията в книгата излъчват такова всеобхватно спокойствие на духа, че създават усещането за всеобщ мир на цялото човечество. Това са стихотворения, писани в края на лятото на тази трудна за всички година, и то за необичайно кратко време – между 29-ти август и 10-ти септември. Трудно е човек да си представи, че само за 13 дни у един поет могат да възникнат толкова много моменти на проникновение, че от тях да бъде съставена цяла книга. Но фактът, че мястото на писане е Созопол, този така необикновен крайморски град, в който душата като че ли попада в друго измерение, обяснява тази свръхконцентрация на вдъхновението.

И за да ви убедя във всичко, което казвам, споделям няколко стихотворения от книгата. Но преди това ви каня на премиерата, която ще се случи онлайн на 6-ти декември от 21 ч. българско време тук.

 

#бюлетин

#поезията днес

Даниела е подготвила изключително проникновен музикално-поетичен пърформанс заедно с композитора Людмил Крумов, който е написал музика специално за стиховете, превръщайки ги в музикални истории. Ще чуем гласът на Даниела, който сякаш твори тук и сега стиховете, вместо да ги рецитира. А ето и няколко късчета от „В града на спасението“.

 

Всяко стихотворение има своя собствена музика, която някак повлича читателя и го кара да се носи в ритъма му, попадайки в един красив паралелен свят, в който мигът става вечност, а вечността се превръща в блаженство. Вълни, ефирно нежни изгреви, недокосвани миди, среднощен рок в съседния бар, ритуално потапяне в морската вода – всички тези елементи на перфектната почивка носят още по-голямо значение, когато са изписани на листа. И изведнъж времето се скрива някъде, тялото и духа са в неопределена възраст, ако се опитам да я назова, със сигурност ще допусна грешка, но във всеки случай, носещи лекотата на едно най-сетне щастливо битие, достатъчно, за да засити всички сетива. Това са стихове за всички малки, едва забележими чудеса в света и краткото ни съществуване, които някак убягват на погледа, а тъкмо те са бисерите, за които си струва да се живее.

***

 

Самото море
Самото потапяне на пръстите на краката
Самото потапяне
в един свят на приливи-отливи
мини човешки живот
Сизиф хоризонтален
е вече пролог към стих
или най-малкото
ведро начало
на един слънчев ден
в края
на лятото.

 

 

***

 

Септември
Изгрев
Снощен рок
В Jinny Bar
Прясно кафе
Едно истински свежо
Начало
Ритуално топване
Без да влизам навътре
И молитви да се справи света
С това дето е
И онова
Което ще бъде

 

Всъщност стихът дойде по-напред
Сега го дописвам
Щастлива
И мокра.

 

 

***

 

Това място ме храни
със смокини и стихове
вече толкова много години
И така съм свикнала
с аполонските дарове
И така ги искам
че през септември
сама море съм
жадуващо
своя прилив.

 

 

***

 

За да кацне при теб стих
трябва да станеш рано
да отвориш прозореца
да се огледаш
за тънките сребърни крила
пеперудени
да се полюбуваш…

 

А дали ще дойде при теб нов стих
или крила докосвали други
си остава тайна
Неразгадано чудо.

 

Даниела Иванова-Найберг е родена в София през 1963 г. Завършила е  българска филология, философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има хореографска специалност от Института за музикални и хореографски кадри в София, а докторска степен (етнохореология) от Института за изследване на изкуствата – БАН (2010 г.). Автор е на стихосбирките „Мирис на вода“ – на български и английски език (2004 г.; 2005 г.), „Последната неделя на септември“ (2011 г.) и „В ухото на раковината“ (2016 г.), както и на изследването „Съставът за народни танци като културно явление в България“ (2011 г.). От 2010 г. живее  в САЩ, където работи активно с българските културни организации в Сиатъл и Портланд. Изнася лекции в различни институти, участва в международни научни форуми, публикува статии, есета и стихове. Създател е на „Глаголницата“ – общество за поезия и литературна проза.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This