Две знаменити събития в българското изкуство отбелязваме тази година – и двете повод за национална гордост. Балетното изкуство у нас празнува своите 90 години живот, а Марин Големинов – един от най-добрите родни композитори навършва 110 години, макар сега да ги празнуваме без него. По този повод Операта в Стара Загора възкачва на сцената си първият български балет „Нестинарка“, отдавайки почин на нейния музикален автор – Големинов.
На 23-ти и 29-ти май от 19 ч. зрителите ще имат възможност да гледат възстановка на танцовата драма от 1942 г. по едноименния разказ на Константин Петканов. Хореограф е Маргарита Арнаудова, а постановката – на Олеся Пантикина. За спектакъла се използва запис от оркестъра на БНР, под диригентството на Росен Миланов.
Марин Големинов е роден на 28-ми септември 1908 г. – Кюстендил, в семейството на страстни радетели на музиката. Баща му свири на цигулка, а майка му е изключителна изпълнителка на народни песни и руски романси. Големинов още от малък заживява с музиката и това определя бъдещата му артистична кариера. Той свири на няколко инструмента – цигулка, виолончело и кларинет. На 18 години написва първата си композиция – „Есен“ по текст на Пол Верлен. За себе си композиторът казва:
„В ученическите си години бях увлечен от литературата и философията. Развивах обширни литературни теми, пишех стихове и се опитвах в участие в драматични пиеси. Свирех в камерни ансамбли, дирижирах камерни оркестри и пишех някаква музика.“
На 21 години постъпва в Музикалната академия. Учи цигулка при професор Торчанов, музикална теория при големия български композитор Добри Христов и камерна музика при проф. Андрей Стоянов – все колоси. Две години по-късно свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на Саша Попов – впоследствие световен български диригент, а също и диригент на Филаделфийската филхармония. От 1931 до 1934 г. учи в Париж и посещава курс по композиция при Пол Дюка – голям френски композитор. През 1938 г. специализира в Мюнхен композиция при проф. Хаас, пиано при Пфайфер и диригентство при проф. Кнапе. Там започва работата си върху танцовата драма „Нестинарка“, която завършва 1940 г.
В основата на сюжета на „Нестинарка“ е използвана интимната драма на нестинарката Демна, влюбена в другоселски момък. Танцовата драма е синтез от пластика, музика и драма. Пръв Големинов в България реализира този синтез в хореографското изкуство. Народният обичай (нестинарството) е опоетизиран чрез музиката и движенията, за да се създаде този типично български и единствен по рода си балет. Премиерата е на 4-ти януари 1942 г. в Софийска опера (по това време в сградата на Народния театър), под диригентството на Асен Найденов и пожънва изключителен успех. След това се играе в Германия, Полша, СССР.
Марин Големинов е свързан дълбоко с България, с българската земя и традиции, с автентичните и старопластови образци на българската музика. „Какво правя ли? Копая дълбоко в земята, за да чуя тон от мой далечен пра-прадядо. Пък макар и само стон. Събирам градивен материал. Искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красотата и посяха в нея зърното на изкуството. Това зърно аз отглеждам с любов. Искам по-скоро да предизвикам едно преживяване, отколкото да ги смая с някакви сложно премислени звукови построения, които могат да ги учудят, но не и да ги развълнуват.“
„Нестинарка“ шества по света и навсякъде е посрещана с изключителен интерес и възторг, заради своята самобитност и невероятната музика на Големинов. А днес, благодарение на балетния колектив на Старозагорската опера – Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Ивайло Янев, Станко Танев, балетът, музиката и българската традиция живеят и ще продължават да живеят, докато споменът трепва в душите на публиката.
