Списание БЪЛГАРКА

„Нереална реалност – онова кътче в съзнанието ни, което ни спасява и носи свобода, закрила и спокойствие. Стоейки на едно и също място, всеки от нас го възприема по различен начин. Често то ни дава сигурност и увереност да разгърнем вътрешния си свят, терзания, радости. Това е мястото, в което сме съвсем сами, но не се чувстваме самотни. Мястото, което може да е тъжно, но ние далеч не сме тъжни…“

Гергана Димитрова

Гергана Димитрова е родена през 1993 г. в град София. Завършва живопис в художествената гимназия, а впоследствие и сценография при проф. Светослав Кокалов в Националната художествена академия. Работи в сферата на живописта, колажа и рисунката. Член е на СБХ с няколко самостоятелни изложби зад гърба си и редица участия в съвместни проекти, конкурси и пленери.

#бюлетин

#събития в България

„КУХНЯ“ превзема София

Анелия Чалъкова | арт & дизайн, ново, събития в България

“КУХНЯ” е авторски танцово-театрален спектакъл, които пресича традиционните граници и докосва...

ИЗЛОЖБИ:

2018 г. – Самостоятелна изложба в Български Културен Институт в Берлин.

2017 г. – Самостоятелна изложба „Вълшебният пътешественик“, галерия „10“, гр. София.

2017 г. – Участие в изложба „70 години специалност Сценография“, галерия „Академия“, гр. София.

2016 г. – Самостоятелна изложба в галерия „Дега“, гр. София.

2015 г. – Участие в конкурс за съвременно българско изкуство на галерия „Нюанс“, за което получава награда на публиката.

2015 г. – Участие в изложба на галерия „Аспект“ по случай Нощта на галериите и музеите в гр. Пловдив.

2012 г. – Самостоятелна изложба в галерия „Дебют“, гр. София.

2011 г. – Самостоятелна изложба в галерия „Алтера“, гр. София.

Куратор на изложбата е Елиза Младенова. Ето какво каза тя за картините на Гергана Димитрова

„Те са плод на ярката ѝ емоционалност и следствие на процес, при който съзнанието се намира в постоянен диалог със заобикалящата го среда. Едно цветно напомняне за субективното и пълноценно преживяване на всеки отломък от живота и търсене на вътрешна хармония с италианското dolce far niente – сладкото безгрижие и време за съзерцание. Въздействащи и наивистично сюрреалистични, те ни отвеждат в пространствата на мисълта и личните усещания, където човек е най-близо до себе си и където случайните мигове и обекти се превръщат в богата палитра от възможности.“

още за четене