Неповторимата Грейс Кели

Грейс Кели винаги е била възхитителна актриса. Знаела e отрано какво иска от живота и е била определена за кариера в киното. Отраснала е в семейство, което знае как да се бори и да печели. Баща й Джак е трикратен олимпийски златен медалист, който със заем от 7000 долара изгражда строителна компания на стойност 18 милиона долара. Майка й Маргарет е била шампионка по плуване и модел, единия й чичо спечелил наградата „Пулицър“.

Но Грейс била срамежлива и различна. Единственото, което й допадало било киното. Срамежливото момиче успяло, само след 18 месеца в Холивуд, да направи 9 филма, печели „Оскар“ и се жени за принц. Сякаш животът й е приказка. Въпреки това за баща си тя остава „семеен провал“ и предпочита по-голямата си дъщеря Пеги. Тя също има роли в киното, макар и да не е постигнала успехите на сестра си.

След като започва да играе във филми, стига до роля във филма „High Noon“, а след това става любимата актриса на Алфред Хичкок и участва във филмите „Задния прозорец“ и „Да хванем крадеца“, когато е само на 23 години. Списание „Таймс“ я определя като „звездата, която никога не е била звезда“. Успява да запази доброто си име и семейната репутация, като отказва предложение да захвърли дрехите и да се снима за новото по онова време списание „Плейбой“.

Легендарният режисьор Алфред Хичкок я описва като жена от „неръждаема стомана“. Винаги е знаела как да отреже журналистическите въпроси и не се поддавала на провокации.

Като красива жена често й преписвали любовни романи. Особено упорит бил слухът за връзката й с актьора и режисьор Рей Миланд, за който се твърди, че имал връзка с актрисата, но това никога не остава потвърдено и от двамата. Независимо от славата в киното, Грейс се отказва от него на 26 годишна възраст, заради любовта си с принц Рение III, за който се жени на 32 години.

И тук отново репортерите се свързват с бащата на актрисата, който запитан какво мисли за този брак, заявява кратко и ясно: „Не съм впечатлен от роклята!“. За роклята ще разкажа по нататък.

Тяхната любов се заражда по време на филмовия фестивал в Кан през 1955 г. Докато присъства на фестивала, е поканена за фотосесия в двореца в Монако с принц Рение. Но това, което със сигурност не е знаела, че по онова време, макар и княжество, Монако било почти разорено. Принцът се опитвал да се справи с проблемите в държавата. И точно в този момент срещата му с Кели оказва влияние върху живота и на двамата.

Mожело и да не се срещнат. По време на един от приемите, принцът закъснява и за малко да изпусне Кели. Той нарушава поговорката: „Принц или принцеса никога не закъсняват“. Принцът елегантно се извинява за закъснението и развежда Кели из градината. По време на разходката Рение изявил желание да я посети в Америка, по време на някое от пътуванията му. Актрисата определено не възразила.

След като се прибрала в САЩ, случайно или не, Кели започва работа по филм озаглавен „Лебедът“, в който тя играе принцеса. Може би това било посланието, че тя най-после е срещнала мъж, който няма да бъде заслепен от славата й. Само 3 дни след срещата си с принца, двамата се женят. Важна роля за брака изиграла католическата вяра на Грейс. Но семейството на принца не мислело толкова лесно да приема бъдещата снаха. От нея изискали 2 милиона долара гаранция, за да могат да се оженят. Въпреки че парите не били платени, сватбата се състояла.

Сватбата прекратила кариерата на актрисата, но за сметка на това Кели станала горда майка на 3 деца. Макар и понякога да се изкушавала да се върне в киното, тя решила да стане принцеса, а както самата тя се иронизирала: „Принцесите нямат време да се занимават с филми“. Когато Кели обявила на майка си, че ще се жени за принца на Монако, майка й била толкова шокирана, че първоначално чула, че зет ще и става „принца на Мароко“.

Влиянието на Грейс Кели върху модата е огромно. И не само, че парфюмът „Флора“ на Гучи бил предназначен специално за нея, а дизайнерът Хермес кръщава един от вечните модни артикули – легендарната „Kelly bag“ (Чантата на Кели) на името на актрисата. За нея се казва, че умеела да направи от всяка една дреха нещо елегантно. Грейс Кели била наясно, че трябва да бъде стилна, защото е звезда от Холивуд. Холивуд продава филмите, чрез звездите си, образа им, блясъка на светкавиците от фотоапаратите и най-важния елемент от всяка церемония – минаването по червения килим.

Звездата успяла да популяризира „скромния“, но усъвършенстван и стилен начин на обличане. Тя била една от първите звезди, която създала стил, дори и при подписването на документи. Прост, но същевременно толкова изящен и елегантен, както и самата Грейс. Тя била една от първите звезди, които усъвършенствали „стила на подписване“.

В гардеробa й присъствали предимно класическите американски облекла тип „колежански“, но въпреки това тези дрехи я правели да изглежда елегантна и спретната, независимо дали е с рокля на Edith Head (Едит Хед) или с бяла риза. Толкова стилно се е откроявала актрисата, че на нея е посветена статия в „The Telegraph“, в която авторката Winefride Jackson отбелязва, че актрисата е лицето на „безупречната линия“. Наричали я „барометър“ на модата – била е еталон за класическата елегантност. И сякаш името й се залепвало като модна марка – „Грейс Кели“. Авторката съветвала жените, които искат да са в крак с модата, или по-точно в крак с Кели, да съчетават дрехите с фини и незабележими малки бижута и гривна. Също така съветва аксесоарите да бъдат безупречни, каквато е и самата актриса, без изтъркани и скъпи ръчни чанти, без подгъви и гънки по дрехите. Красотата според авторката се крие именно в акцентирането на „гладкия“ ефект, който може да се види в линията на Кели. Но най-красивото в цялото излъчване била лъскавата и гладка прическа на актрисата. Благодарение на нейния магнетичен и заучен поглед се дало тласък на американската модна индустрия.

Актрисата осъзнала огромното значение, което оказват дрехите носени от нея и така дала тласък на модната индустрия в Америка. Макар и да се усещало, че европейските дизайнери били на върха на индустрията, Кели предпочитала да носи облекло на американски дизайнери, като така „рекламирала“ американската модна индустрия. Например при посещение в Монако тя била облечена в тъмносиньо палто и рокля без ръкави от американския дизайнер Бен Зукерман.

Тя била една от звездите, които популяризирала и носенето на чанта, като на нейно име известния дизайнер Хермес кръстил една от чантите в колекцията си. Чантата е била закупена от магазина на Хермес през 1954 г. от актрисата и дизайнерът на костюми Едит Хед, докато са търсили аксесоари за филма с участието на Кели „Да хванеш крадеца“. Чантата често била носена от актрисата и дори папараците споделяли, че по този начин тя криела бременността си. Кристина Хоуланд обяснява, че чантата започнала да се свързва със стила на актрисата, защото била заснета с нея, след завръщането й от Калифорния.

Грейс Кели може и да се е чувствала като принцеса, особено като се има предвид, че е била в досег с великите Гучи и Диор, но самата тя никога не се е обличала небрежно и носила десетилетие любимите си дрехи. Актрисата не била любителка на скъпите дрехи, а е предпочитала онези, които вдъхват стил. Можела е да го намери, дори в старото кожено яке и протритите дънки, независимо, че хората не са го одобрявали. По време на „Оскарите“ през 1955 г., актрисата била облечена в същата сатенена рокля „Edith Head“ от премиерата на филма „The Country Girl“ предната година в Ню Йорк. Грейс се е откроявала по онова време от останалите звезди на премиерата на филма, които са били с кожени палта и това не е останало скрито от репортерите. Макар в Монако да било забранено на жените да носят панталони и шапки, актрисата отново проявява характер. Дори е била заснемана по този начин и благодарение на стила си, скоро княжеството отменило забраната за носене на панталони от жените.

Въпреки това актрисата се съобразявала с имиджа си на принцеса на Монако и се придържала към официалния стил.
За сватбата с принца, тя е имала две сватбени рокли – едната за гражданската церемония, а другата за религиозната. Те са били подарък от студиото на „Метро Голдуин Майер“ и са създадени от главната дизайнерка на костюмите Хелън Роуз. Самата Роуз помага за оформяне на облика й като актриса и жена сред висшето кралско общество. Роклята използвана за религиозната церемония била ушита от 30 шивачки за шест седмици и имала висока яка, стилни дантелени ръкави ушити от 125-годишна брюкселска дантела. Вместо тиара, актрисата носела златна флорирана шапка с 82 м. воал и фин букет от момина сълза.

За гражданската церемония Кели носела розов костюм на Хелън Роуз и деликатна т.н „жулиетска шапка“ (малка мрежеста шапка украсена с перли, мъниста или скъпоценни камъни). Според статия в „The Telegraph“ от 1956 г. работата по ушиването на роклята била трескава, а скиците били пуснати дни преди церемонията от страх да не бъдат копирани от друг. Церемонията била елегантна и много от гостите били облечени по подобие на стила на Грейс Кели. Жените носели шарени шапки, подобни на тази носена от Кели, но били учтиво помолени от принца да избягват носенето на черно-бели, сини, розови, сребристосиви или с цвят на орхидея цветове.

И въпреки че родният и баща я смята за провал, актрисата успява да се докаже като талантлива актриса, да наложи собствен моден стил и да сбъдне мечтата на всяко едно малко момиченце – да срещне своя принц и да стане принцеса.