Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Неофит Бозвели.

 

Специалисти посочват, че след „История славянобългарска“ и „Житие и страдания грешнаго Софрония“ произведението на Неофит Бозвели „Мати Болгария“ е третото най-влиятелно, най-възпитателно и родолюбиво четиво. За Паисий и Софроний се говори и пише доста – познати са като личности и съдбини, докато Неофит Бозвели е по-непопулярен. Затова в списание „Българка“ ще ви разкажем повече за него – този доблестен страдалец с могъщ дух.

 

#бюлетин

#изтрити пътеки

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях...

Отдавна е посочено, че в български мащаби Неофит Бозвели е съизмерим с Левски. Архимандрит Неофит Петров Котленец, както е предпочитал да бъде наричан Неофит Бозвели, е първият измежду българите, който е възприеман като политически противник на Империята. Въпреки декларираното верноподаничество, Неофит Бозвели е всеизвестен като дързък реформатор и бунтар срещу религиозната власт на Вселенската патриаршия. Да познаваш и да дружиш с вироглавия Неофит Бозвели – това е злепоставящо пред османската власт.

 

Определян като типичен представител на българския дух, Неофит Бозвели е въплъщение на желязната упоритост. Той изразява „не твърдоглавието и своенравието на българина, не онази тъпа упоритост, която е повече едно отрицателно качество, а съзнателната, смислена, от нищо ненадвиваната упоритост на характера, което се проявява в обществени борби.“ Бунтовният владика Неофит Бозвели изиграва историческата роля на върл османски противник. В този смисъл Васил Иванов Кунчев е негов най-достоен и ненадминат приемник. Боян Пенев се възхищава от неукротимия дух на великия страдалец Неофит Бозвели. Петко Р. Славейков благоговее пред него – този дрипав и намръщен монах, осъден в живота на вечно скиталчество.

Неофит Бозвели е роден около 1785 г. в Котел. Учи при Стойко Владиславов (бъдещият Софроний Врачански) в родния си град, след което се покалугерява в Хилендарския манастир на Света гора. За кратко е дякон в манастира, а после е изпратен на служба в Свищов. В град Свищов ще свърже завинаги съдбата си Н. Бозвели, тук се калява неговото родолюбие. След края на Руско-турската война 1812 г. градът е изпепелен, а населението му – прокудено във Влашко. Неофит Бозвели се заема с мисията да върне българите обратно у дома. „Собираше ни от Влашката земя като овцете, които нямаха пастир.“ – пишат свищовлии в едно колективно послание. През 1827 – 1829 г. е проводен със същата мисия и в Сливен – да разубеждава българското население да емигрира след поредната руско-турска война.

 

Неофит Бозвели помага с различни средства за духовното въздигане на Свищов. В този град той работи като учител и проповедник близо 25 г. Заедно с възрожденеца Емануил Васкидович издават учебници под общото име „Славянобългарско детеводство“. В предговора към „Детеводството“ Неофит заявява пламенния си патриотизъм.
„Всеки има долг неотменнен, и от бога определен, да люби неговото отечество, и да има велика грижа, колкото може, за неговите ползи. Защо общата любов на отечеството, донася всеобщи ползи; и когда ся грижим за общите ползи, не се лишаваме и от сущата наша полза.“. „Гдето е отеческая любов, тамо цафтят много честни добродетелства.“ – заявява Н. Бозвели. Целта на „Детеводството“ е народът да се „изцели от многогодишното слепотно невежество“ и да се възпоменават нашите „преславнии древни славеноболгарски праотци“.

 

Ето как Бозвели описва положението с народното просвещение в последните десетилетия на османското владичество. „Болгарите общо са простосердечни – в науката никак несклони, и нерачителни, обаче странолюбци, благоговейни, трудолюбиви, спокойни и мирни, добросклонни и остроумни. Но неучението ги прави совсем диви, невежи и посмеваеми от другите искусни и учени Европейски народи“. Чрез просвета трябва веднъж завинаги да се прекрати това „безбожно, безчеловечно и бедно и окаянно, уничиженно и хулно состояние“.

 

През 1839 г. Неофит Бозвели отива в Цариград, където оглавява борбата за Независима българска църква – неговото най-паметно дело. През 1840 г., с помощта на цариградските българи, се опитва да оглави Търновската митрополия, но му е отказано. Измамен от гърците, той е проводен в Търново като протосингел (помощник) на митрополита – грък. Пламенният му патриотизъм не се харесва никак на гърците, затова скоро е наклеветен и изпратен на заточение на Света гора през 1841 г. Това заточение прекарва в много тежки условия, които увреждат здравето му. Успява да се измъкне през 1844 г. и заедно с Иларион Макариополски наново да поведе борбата за българска църковна независимост.

 

„Аз, окаяний, съм затворен,
Но пак е в мене дух храброборен.“
Имам „плът немощна, но дух бодър“. – Неофит Бозвели

 

Няма друго по-ясно обяснение за безстрашието на Н. Бозвели, за неговия дух „храброборен“, от неговата абсолютна убеденост в правотата на българското патриотично дело. Българите не са с нищо по-лоши от гърците, че да търпят гръцкото духовно иго. Трябва да се действа. Такава е позицията на Неофит Бозвели. „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“ – както ще заяви по-късно Бенковски.

 

Гърците успяват отново да пратят на заточение вироглавия Неофит Бозвели. Този път завинаги. По време на последното си заточение Неофит ни завещава венеца на своето творчество – „Мати Болгария“. В нея изобличава вредата, която нанасят гръцките духовници на българщината. Гръцките духовници са „очарователни убайници, претворящи черното в бяло, кривдата в правда, лъжата в истина и срамното в равно“.

 

В „Мати Болгария“ майката (Майка България) пита сина си как гърците успяват в намеренията си да погърчат българите. На което синът отговаря, че причината е в патриаршията, която натрапва гръцки владици на българското население. А те преследват българския език и българската книга. Синът казва: „Гръкобесовитите прочее почнаха да горят по славянобългарски език книгите – с намерение да погърчат твоите рожби… Най-первом всячески, всякогаж, по всякъде в горката ни България, по манастири, по церкви и по гдето се намерят стари ръкописни на кожи всякоразлични български книги е изгорило, досега колкото намери – изгаря, и да се вадят нови по български език не разрешава.“ Единственият изход от това „разбойническо злодейство“ остава българската просвета. Майка България: „Училища и учители, милии ми рожби! Тамо щат да ви се отворят зажумените ви очи!“. „Колкото можете се старайте и просветителни книги по матерния си език изваждайте!“

 

Неофит Бозвели почива на 4-ти юни 1848 г. Изгасва един вечно неспокоен дух. Умира бунтовникът – предшественик на революционерите Левски, Ботев и Бенковски. Неофит Бозвели ще бъде вечно помнен със своето величаво дело, с мъченичеството и страдалчеството, с патилата, които тегли в името на българския род. За него Раковски ще напише: „Той първи почна явно да проповядва по България и да възбужда народа, за да иска историческите си права. Той дойде в Цариград и се улови първи в явна борба с фанариотите, пострада много от тях, а най-сетне принесе в жертва и живота си за народа“.

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Българинът Райко Жинзифов – първият възрожденски поет на Македония

Българинът Райко Жинзифов – първият възрожденски поет на Македония

Малко хора знаят кой е Ксенофонт Дзиндзифи, а на още по-малко им е известно, че този човек е заслужил видно място в българската културно-историческа памет, възрожденската ни история и литературата. В „Изтрити пътеки“ на списание „Българка“ ще ви разкажем за този...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

Книгите, с които ще запомним 2020 година

Книгите, с които ще запомним 2020 година

Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене, което трябва да се отчете като приятен неочакван подарък. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно...

Печено с картофи (веган)

Печено с картофи (веган)

Печено с глава от целина.    Рецептата, която предлагам днес е магическа и ни кара да се замислим колко невероятни са зеленчуците, когато се готвят с любов. Това печено от целина може да бъде поднесено за обяд в неделя, на мястото на печеното месо. Едрите глави от...

Pin It on Pinterest

Share This