Иван Коцов – докторант към Националния археологически институт с музей при БАН

Разговор с Иван Коцов – докторант към Националния археологически институт с музей при БАН. Негов научен ръководител е чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов (НАИМ-БАН). Бакалавърска и магистърска степен по археология е придобил във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където е бил дипломант на доц. д-р Стефан Чохаджиев. Участвал е като стажант и част от екипа в археологически разкопки на селищна могила Хотница, Великотърновско, на селищна могила Сушина, Шуменско, на неолитните селища в местностите Герена и Деве боаз при с. Мурсалево, Кюстендилско, на височинния обект в местността Калето, гр. Мездра и др. Работи по проблемите на икономическата и социалната структура на халколитното общество в днешните български земи.

Когато стане дума за българска археология и български археолози, любителите на историята и археологията у нас, обикновено първо се сещат за „българския Индиана Джоунс“ – Николай Овчаров, за вече покойния откривател на „Долината на тракийските царе“ – Георги Китов, за откривателя на мощите на св. Йоан Кръстител – проф. Казимир Попконстантинов. Към праисториците и праисторията, областта, в която са твоите професионални интереси, като че ли интересът не е толкова голям. Прав ли съм? Знам, че не липсват големи и значими находки от праисторическите времена по българските земи.

Би ли разказал малко повече, защо тази епоха е толкова важна и интересна за учените от цял свят?

За не толкова голямата популярност на праисторията, може би е отговорна по-слабата запазеност на паметниците от това далечно време. Липсват и писмените сведения оттогава, защото това е предписмения период от човешкото съществуване на земята. През каменно-медната епоха (V хил. пр.Хр.) в българските земи за първи път хората започват да добиват и обработват металургично метали – мед и злато. През 70-те години на XX век на Балканите, археологически са проучени два праисторически медни рудника. Единият – в местността Ай Бунар в близост до Стара Загора, а другият – при сръбското село Рудна глава, намиращо се в близост до град Бор. Експлоатацията и на двата е започнала в началото на петото хилядолетие преди Христа. Други толкова ранни рудни разработки на мед в Европа не са известни. В днешните български земи са открити и най-ранните свидетелства за металургична обработка на злато в света! Използваните тогава по нашите земи технологии са най-модерните за времето си. През каменно-медната епоха обитателите на нашите земи заемат централно място в културното развитие на света! Това е и основната причина покойната вече чл. кор. Хенриета Тодорова да счита, че през V хил. пр.Хр. за Европа важи формулата „Ex Balcanae Lux“.

За да се ориентират читателите, за колко отдалечено време става дума, трябва да отбележим, че културата, развила се през каменно-медната епоха (халколита) по нашите земи, предхожда построяването на Стоунхендж и най-ранната пирамида в Египет (на фараона Джосер) с над 2000 г., а шумерската цивилизация – с около 1500. С други думи, по българските земи се е развила значително по-рано самобитна култура с изключително високи образци: плочките с протописменост от Градешница (Врачанско) и Караново (Новозагорско), най-стария европейски производствен и градски център до гр. Провадия, най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол, най-старото златно съкровище в света от с. Хотница, Великотърновско, първообразът на античните и средновековните европейски градове, намиращ се до с. Юнаците, Пазарджишко… И тази култура е по-древна от всички други, познати ни от уроците по история на Древния Изток – Древен Египет, Шумер, Асирия и пр.

Какво повече може да се каже за хората, създали тази култура? С какво са се занимавали, какви са били вярванията им, какъв тип общества са изградили?

Хората, оставили ни тези изключителни паметници, не са били много по-различни на външен вид от нас. Според изследванията на антрополозите, обитателите на българските земи през каменно-медната епоха се отнасят към две раси: протомедитеранска и протоевропеидна, които са предшественици на съвременните медитеранска и северноевропеидна раси. А те са основните раси, разпространени днес в Европа. Характерно е, че протоевропеидната се среща в по-ограничена зона, предимно в днешна Североизточна България (Лудогорието и Добруджа).
Изхранвали са се предимно със земеделие и скотовъдство. Отглеждали са различни зърнени (лимец, ечемик, пшеница), и бобови култури (грах, нахут). За прехрана са гледани говеда, овце, кози и свине, а за охрана и борба с гризачите – кучета и котки. Широко практикувани са били ловът, риболовът и събирачеството на плодове и билки. За момента имаме данни за вътрешни за селищата специализации в различни производства: на костни, каменни и кремъчни сечива, на текстилни произведения, на предмети от духовния живот и др. Тези дейности обаче не могат да бъдат наречени занаяти, в класическия смисъл на това понятие, защото нямаме сведения прехраната на практикуващите ги, да е пряко свързана с печалбата от продажбата на продукцията. За занаятчии могат да бъдат приети единствено заетите в т.нар. от В. Николов специализирани производства. Това са производства, които създават предпоставки за търгуване с готовата продукция и за отделяне на групи население от традиционните поминъци. Такива са производство на сол и металургията на медта и златото.

Вярванията на хората от каменно-медната епоха са свързани основно с представите за плодородието на природата, което било от изключителна важност за тяхната прехрана. Култът към плодородието е въплътен в образа на жената, защото, също както земята, тя ражда живот. В научната литература е възприето многобройните керамични фигури на жени да се приемат за олицетворение на женско божество, символизиращо плодородието: богиня -–майка. Сходни представи са характерни за всички земеделски народи. Например в древногръцката митология богинята на плодородието също е жена – Деметра. Култ е съществувал и към оплождащата сила – мъжкото начало. Според изследователите, това вероятно е било въплътено в многобройните фигурки на бикове, откривани при археологически разкопки. Те са символ на мъжката сила и плодовитост и в други по-късни земеделски общества. За култа към мъжкото говедо са изграждани и светилища. Такова беше разкрито неотдавна от Георги Ганецовски (РИМ – Враца) при разкопките на халколитното селище в местността Калето в гр. Мездра.
Връзка с религиозно – митологичните представи на халколитните хора имат и споменатите от теб идеограми с протописменост, врязани върху плочките от Градешница и Караново.

Обществото през каменно-медната епоха се характеризира със своята егалитарност. За това свидетелства факта, че липсват резки разлики в имуществото на обитателите на изцяло проучените до момента селищата от това време. Къщите са наземни. Направени са чрез обмазване на дървено скеле с глина. Имат сходни размери и начин на разполагане в селищата. Известни са, както едноетажни, така и двуетажни, но инвентарът е сходен и при двата типа. Не е така обаче в „градовете на мъртвите“ – некрополите. В тях се наблюдават, както гробове без никакъв или съвсем малко инвентар, така и изключително богати. Това кара учените да считат, че въпреки липсата на големи имуществени различия, обществените отношения са били подчинени на определена йерархична система.

Очевиден пример за нея ни представя световноизвестният Варненски халколитен некропол, открит случайно през есента на 1972 г. и впоследствие проучван от археолога Иван Иванов. Това е най-богатият некропол от каменно-медната епоха в Европа! В него са открити множество медни и златни предмети, редки минерали, черупки от очевидно ценени високо тогава миди, донасяни от Беломорието. Всички тези ценности обаче са концентрирани в около 20% от гробовете на имащите висок социален статус. В тази група ярко изпъква гроб на мъж, който се отличава от всички останали по своя изключително богат гробен инвентар: гривни от черупка на беломорска мида, медни сечива, мъниста от редки минерали и около 1,5 кг златни накити. Това са около ¼ от златните предмети, познати от некропола. Изключителното му богатство кара учените да мислят, че мъжът е бил един от най-успешните вождове на общността, погребана в некропола, а може би и неин жрец.

снимка: bestbgtrips

Концентрацията на богатства в единични гробове и липсата на големи имуществени различия, в изцяло проучените до момента селища, са основание, днес в праисторическата наука да се е наложило становището, че различията в гробния инвентар на некрополите отразяват придобито приживе признание в общността, изразено в престижни знаци – ценности, а не са следствие от целенасочено натрупване на богатство. Причините, поради които един човек придобива по-висок престиж в обществото от друг, са различни: по-добри умения в лова, по-голяма сръчност, смела постъпка, високи познания и умения в различни области на всекидневния или пък духовния живот и пр. Следователно тези причини са комплексни, а не като днес, когато разликите в социалния статус са следствие от притежанието на „финикийски знаци“, пари. Като „комплексни“ са определяни и този тип общества в етноложката и археоложката литератури.

Нека да припомним на читателите някои изказвания на колегите ти – праисторици, които звучат направо сензационно. Доц. Явор Бояджиев (НАИМ-БАН), например казва, че: „Халколитните хора от с. Юнаците, всъщност са построили първия акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през Античността и Средновековието.“ И че „реално можем да говорим за цивилизация в Европа. И тази първа цивилизация се е развивала не къде да е, а по нашите земи.“

Първата европейска цивилизация да е точно в българските земи, смяташ ли това за достоверно?

На фона на вече казаното, думите на доц. Бояджиев никак не звучат сензационно. Селището при с. Юнаците, Пазарджишко е едно от най-големите в България, имащо дебела крепостна стена в централната си част (цитадела), построена в някакъв момент от съществуването му. През халколита то се е намирало в контактната зона между две големи културни общности: едните, населяващи Източните Балкани, а другите – Централните. Обитателите му са имали засилени контакти и с района на днешна Северна Гърция, осъществявани вероятно по долината на р. Места. Селището се е намирало на търговски кръстопът. Това води до неговото „забогатяване“ – придобиване на висок социален статус на някои от жителите му. Поради богатството и ключовата позиция на селището е логично, то да е било обект на завоевателен интерес от близки и по-далечни племена. Вероятно това е основната причина за построяване на цитаделата и отделянето на част от населението в нея. Доказателство, че селището е било обект на чуждо завоевание, е факта, че е загинало вследствие на военен конфликт.

Селищна могила с. Юнаците
снимка: idi.bg

Селищна могила Юнаците, Пазарджик

Селищна могила Юнаците, Пазарджик

Като заговорихме за богатство, да обърнем внимание на находките в Провадия – Солницата, от проучванията на чл. кор. проф. Васил Николов (НАИМ-БАН). В интервю пред БТА от миналата година той казва, че: „Провадия – Солницата би могло да бъде наречена монетния двор на Европа по това време.“ Хората от този праисторически град са се занимавали с производство и контрол върху разпространението на солта. Професорът подчертава, че „този, който държи производството на сол, той държи парите. Защото солта – това са първите пари.“ Значи ли това, че в Провадия са живеели най-богатите хора в Европа от онова време?

Провадия – Солницата е археологически паметник, нямащ аналог в света! Голямата селищна могила е била защитена с масивна, каменна, крепостна стена, а в близост до нея е съществувал единственият за сега известен производствен център на сол през праисторията в Европа. Солта се явява жизненоважна суровина за съществуването на хората и животните. Необходимостта от нея е била най-голяма през зимата, когато отглежданият добитък не е можел сам да си я набавя, а това е било грижа на човека. Затова солта е била силно ценена. Именно заради това е вероятно да е служела за разменно средство – паричен еквивалент. Така живеещите в Провадия – Солницата, са натрупали голямо богатство от търговията със сол. Затова и селището е защитено с тази солидна отбранителна система: за да предпазва хората, контролиращи солените извори в региона. Производството на сол създава необходимостта от ангажиране на големи групи хора, специализирани в различните дейности на производствения процес, т.е. става дума за създаване подобие на манифактура. Както отбелязва проф. Васил Николов, това е най-ранното производство в Европа, имащо „промишлен“ характер. Именно наличието на промишленост, характерен белег за градовете, е основната причина поради, която професорът приема Провадия – Солницата за град – един от най-ранните в Европа!

Провадия-солницата / Праисторически солодобивен и градски център Провадия – Солницата

Провадия
снимка– БНР

Златно бижу открито в най-стария град на Европа – Провадия / проф. д.и.н. Васил Николов / снимка: БНР

Казваш, че Провадия – Солницата е една от малкото каменни крепости от халколита. Кои са другите? Има ли връзка между тях? Част от такава крепост ли се явява разкритата от доц. Стефан Чохаджиев каменна стена с кула до с. Сушина, Шуменско? Ти си участвал в разкопките. Сподели повече за този обект!

Други такива праисторически селища по българските земи, защитени с каменни крепостни, са споменатият от теб обект при с. Сушина, Шуменско и при с. Аврен, Варненско. Вероятна е връзката между Провадия – Солницата и Аврен – Бобата. И двете селища се намират по поречието на р. Провадийска и са били част от маршрут по нейното поречие за търговия на сол и срещания на Балканите единствено в Лудогорието висококачествен жълт кремък. Не е без основание предположението на някои учени, че каменните крепости, заедно с други укрепления, са част от добре организирана система за контрол на търговията на сол, кремък, мед, екзотични предмети и др. Такива системи са характерни и стоят в основата на ранните държавни образувания – Шумер, Египет. Следователно, може да се каже, че обитателите на нашите земи се намират „на прага“ на цивилизацията! За съжаление те не успяват да достигнат до държавна организация. Една от основните причини за упадъка на тази високоразвита култура по нашите земи, е настъпилото в последната четвърт на V хил. пр.Хр. засушаване в източната част на Балканите.

Селищната могила до с. Сушина се намира на малък полуостров в язовир Тича, който при покачване на водите се превръща в остров.
Проучва се от доц. Стефан Чохаджиев с екип от студенти по археология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Уникалното при селището до Сушина е, че въпреки по-малките си размери от Провадия – Солницата, каменните му стени са по-добре запазени – около 4 м височина! Толкова добре запазени крепостни стени се срещат много рядко. Даже и известните от по-късни епохи се броят на пръсти! Цялостното разкриване на стената при Сушина обаче е доста трудоемко. То би било и нерационално, защото няколкократното годишно покачване водите на язовира сравнително бързо би разрушило този забележителен паметник. Естествено цялостното разкриване на стените би било оправдано, ако се предприеме консервация на обекта, която обаче би струвала не малко средства.

Могилата при с.Сушина

Къснохалколитен обект Аврен – Бобата снимка: flybuzzer.com / aerial photography

Има ли връзка с тази търговска система селищната могила при с. Хотница, Великотърновско, откъдето произхожда т.нар. Хотнишко златно съкровище? Ти си бил участник в разкопките по време на твоята студентска практика под ръководството на доц. д-р Стефан Чохаджиев (ВТУ) и Александър Чохаджиев (РИМ – Велико Търново).

Как би коментирал твърденията, че намерената през 2006 г. на по-голяма дълбочина от съкровището, златна спирала, е най-ранното обработено злато в света?

Да, има връзка между праисторическото селище при Хотница и другите коментирани дотук. В селищната могила до с. Хотница преди две години се разкри колективна находка на дълги пластини от висококачествен лудогорски кремък, които са рядко явление в селищен контекст. Във вид на пластини кремъкът бил доставян от добивни центрове при селата Камено и село Равно в района на днешен Разград. Селищната могила е важна част от обменната верига на тази ценна суровина. Вероятно това е и основната причина в Хотница да са открити такова голямо количество златни предмети, непознати за други селища от същото време. Що се касае до т.нар. Хотнишко златно съкровище, всъщност то не е същинско съкровище. Съкровищата са укривани, докато тук става въпрос за открити в сграда златни накити. Тя е била обществена или храмова постройка, защото в нея липсва отоплително съоръжение, каквото е характерно за нормалните къщи. А накитите вероятно са били притежание на човек, имащ ръководни или жречески функции в общността. Колкото до откритата през 2006 г. златна спирала, за момента не може да се каже със сигурност дали тя е по-ранна от златните предмети от Варненския халколитен некропол, поради полемиките по прецизната датировка на последния. Сигурно обаче е, че произходът на златото от двата обекта е различен, а това е основание да си говорим за две отделни почти синхронни ателиета, произвеждащи независимо едно от друго най-ранните златни предмети в света! Не къде да е, а в днешните български земи!

Какво е бъдещето на българската праисторическа археология, свързана с проучването на ключови обекти от халколита (каменно-медната епоха)?

Проучването на халколита по българските земи е изключително перспективно. Основна цел на съществуващите в момента международни научни проекти е проучването, появата и развитието на най-ранната металургия в Европа и на материалната и духовната културата на обитателите на нашите земи. Проучванията на халколита имат бъдеще и защото все повече млади колеги насочват научните си интереси към това време. Някои колеги се занимават с проучване архитектурата на периода, други с материалната и духовна култура на отделни региони, с изясняването структурата на някои културни явления, а аз разглеждам икономическата и социалната структура на халколитните общества. Надявам се, с подкрепата на нашите научните ръководители, да успеем да станем достойни техни наследници, които успешно да нищят тайните на тази далечна епоха.