При четенето на повестта „Изгубена Станка“ някога се проливали реки от сълзи. В „Немили недраги“ Иван Вазов разказва как хъшовете участват в театрално представление на „Изгубена Станка“. Македонски изпълнява ролята на Желю хайдутина.

 

Представлението се очаква с огромно нетърпение. „Залата шумеше от размесени глъчки на зрители, нетърпеливи да видят вдигането на завесата. Мнозина тълкуваха за пиесата, която във вид на роман беше извлякла досега много сълзи и много въздишки.“ Спектакълът завършва с грандиозен успех. „Ръкоплясканията бяха неистови и бесни… Публиката изпрати последния си гръм от ръкопляскания, като извика три пъти актьорите, и шумно се измъкна из вратата.“

 

Книгата „Изгубена Станка“ претърпява цели дванадесет издания само до 1939 г. Тя е първата творба от роден автор, която става популярна и обичана от всички българи. Иван Богданов пише, че „Изгубена Станка“ се ползва дълго време със славата на първа българска книжовна гордост. „Тя е вдъхновителка, развлечителка и образец за подражание. По език, предмет и идеи допада твърде добре до чувствата на поробения и жаден за светлина българин.“

#бюлетин

#литература

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Има свидетелства как тази повест навремето се предава от ръка на ръка, от семейство на семейство. „За нас е невъзможно да си представим дори колосалния успех на „Изгубена Станка“ за онова време, невероятните ѝ тиражи сред неграмотното море.“ (Тончо Жечев) Тончо Жечев дава хубаво сравнение. Хайнрих Хайне пише за „оня плачльо“ Жан-Жак Русо, че тайно в своя рев е изковал гилотината на Френската революция. Всичко туй благодарение на сантиментализма, който извира от творбите на великия Русо.

 

Та по същия начин действа и Илия Блъсков. Неговата сила също се корени в бурните страсти, които разпалвал у читателя. Блъсков създава една уж сантиментална повест, чийто сюжет е достоен за съвременен „сапунен сериал“. Неангажираща като детска приказка, пък вълнува чак до сълзи възрастните. Защо?

 

„А „Изгубена Станка“? Тая народна драгоценност, скромен труд на заслужившия Блъсков? Нейните герои Желю и Кольо, с дългите ножове и колчаклии потури, тяхната отчаяна битка не с въображаеми печенеги и гърци, но с голи татари и турци, живи угнетители на народа, тия живи и действителни типове от новия български живот, техните съвети и планове да спасят една млада християнска душа от зверски ръце са трогвали твърде дълбоко простата младеж; мнозина знаеха наизуст тая народна драма; който играеше ролята на Желя и Никола, така му оставаше името, той се сочеше с пръст и от младо, и от старо.“ (Захари Стоянов)

 

За какво се разказва в „Изгубена Станка“?

 

Действието се развива през 1854 г., по време на Кримската война. В разгара на военните действия добруджанските татари подлагат на опустошение български села. В едно такова село, Таш-Авлъ (Кюстендженско), живее семейството на дядо Иван. Неговата дъщеря Станка е прочута навред с хубостта си. Татарите отвличат нея и снаха ѝ (братовата съпруга) Неда и ги повеждат със своя керван. При това татарите подпалват къщата им и убиват майката на Станка. Старият дядо Иван е съкрушен. Само чудо може да върне децата му обратно. Годеникът на Станка Петър, чието семейство е избито от татари, и съпругът на Неда Васил се заклеват да спасят жените и да отмъстят за всички злини.

 

Отначало се обръщат за помощ към владиците – гърци във Варна и Шумен. И двамата им отказват. Такива отвличания се случват постоянно в Турско, така че няма какво толкова да се направи. Това обяснение разгневява българите: „Малко ли бедни българи лежат невинно в тъмници, само за едно ваше гнъсно отмъщение! А сега като се иска от вас помощ, за да се спаси някоя душа, вие си умивате ръцете: вас ви няма там! О свети отци, вие сте само за зло способни, само за разрушение…“ В тези думи на героя си Илия Блъсков влага своята лична неприязън към гръцките владици (фанариоти) в българските градове, които не само че не помагат на поробените българи, но гледат как да се възползват от унизителното им положение.

 

След като официалната турска власт не съдейства на Петър и Васил, те се свързват с двама храбри народни хайдути – Желю и Никола. И тук е едно от големите достойнства на творбата. Посредством Желю и Никола за пръв път в българската художествена литература е представен образът на хайдутина. „Хайдутинът“ у Блъсков не е народен водач и народен освободител, но е народен закрилник.

 

Когато уговарят двамата хайдутите да помогнат за освобождението на „клетите робинки“, им казват:
– Вървете и не мислете при това, че отивате да се напиете с кръв, но че отивате да освободите две клети, които секи час погледват за помощ!
– О, стига, господю! – извика Желю почти разтреперан. – Аз съм готов, и знайте, че или ще загина под татарския нож, или ще ги отърва! Никола, сговорен ли си ти?
– Сговорен, брате, сговорен, – човещината го изисква и трябва да се потрудим!

 

Двамата хайдути, тайно подпомогнати от Петър и Васил, влизат в кърваво сражение с татарския керван. След героична борба накрая успяват да освободят „двете клети робинки“ и да ги върнат у дома при щастливия дядо Иван. Злото е наказано, доброто възтържествува.

 

Иван Богданов посочва, че повестта има в основата си опростенческите тезиси на българската белетристика от онова време: накърнена добродетел – наказан порок – тържествуваща добродетел. Най-въздействащите образи в „Изгубена Станка“, хайдутите Желю и Никола, са описани като сурови и безстрашни, „по очите им се познава, че живеят в горите“. Същевременно са набожни и с добри сърца. Страдат за своите братя – българи и се жертват за тяхното добруване.

 

„Изгубена Станка“ е качествена творба, защото тя не просто третира мотива за „нещастната фамилия“ в българската възрожденска литература. Освен това в нея Блъсков описва нерадостната участ на нашия народ, угнетяван от турци, татари и гръцко духовенство, надяващ се единствено на закрилата на българските хайдути.

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето

Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и облекло Коко Шанел и Елза Скиапарели – две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и облекло на твърде консервативното по онова време общество. И не само...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This