Не обиденото, запазеното, онова черното, без бетона, такова, каквото го оставихме преди 10 години. Едно такова море, мечтано, мокро, истинско, българско…
Без торбичките, без пияните, без проститутките и мутрите. Нашето море, дишащо, свободно…
Ах, море, море!…
Намерихме снимките на Надя, уловила тези моменти на истинност и решихме да ги публикуваме. Ще ви заредят и напомнят за онова време, в което всички живеехме все още там, на час и половина от морето…
Иракли
Калиакра
Карадере
Карадере
Дълбока
Обзор
