Молиер – големият провокатор в литературата

рисунка/въглен: Cheng Yen Lin

Нека разкажем историята на един велик писател, от когото са се учили всички големи майстори на словото. Той създава художествени образци, към които съществува нестихващ интерес векове наред. Литературното майсторство превръща талантливият французин Жан-Батист Поклен, нарекъл себе си Молиер, в знаменитост.

Въздействието му върху езика и литературата на Франция е ненадминато. Същото, което прави Иван Вазов с българския език, изваждайки на показ могъществото му и „мелодията“ на неговите „звуци сладки“, постига и Молиер със своя роден език. Затова до днес наричат френския „езика на Молиер“, както немският пък е „езикът на Гьоте“, италианският – „езикът на Данте“, а испанският – „езикът на Сервантес“.

За огромното влияние на Молиер в културния живот на Франция се носят легенди. Една такава гласи, че когато най-великият владетел в историята на Франция, Кралят Слънце Луи XIV, запитал писателя Боало: „С какво бъдните поколения ще запомнят управлението ми?“ Никола Боало му отвърнал в една дума: „Молиер!“ Молиер е един от духовните обновители не само на Франция, но и на Европа. Творчеството му се откъсва от религиозния корен, от който неизменно израстват произведенията на неговите съвременници. Молиер роптае срещу религиозните догми, срещу превзетостта на парвенютата и срещу набожното лицемерие, които майсторски изобличава в „Тартюф“, своето най-популярно произведение.

В онези времена да критикуваш Църквата се тълкува като крайно дръзка постъпка. Молиер предизвиква постоянни спорове и скандали, налагани са му забрани, бива преследван, гонен и дори арестуван. По молба на архиепископа на Париж постановката на „Тартюф“ е забранена. Молиер е най-скандалната фигура на XVII в., той е големият провокатор на Франция от епохата на Краля Слънце.

Творби на Молиер

Жан-Батист Поклен е роден в Париж през януари 1622 г. Произхожда от семейство на потомствени тапицери и търговци на мебели. 

През 1631 г. баща му откупва почетната и много доходна длъжност „тапицер при кралския двор“. В същата година почива майка му. До 14-годишна възраст Жан-Батист е неизменно в работилницата край баща си. Не получава никакво начално образование, едва се научава да чете и пише вкъщи. Баща му смята, че за бъдещ тапицер елементарната грамотност е достатъчна. Младежът обаче се увлича по книгите. Желанието му е да се занимава с изкуство, а не със занаятчийство. Жан-Батист си дава сметка, че ако иска да успее – това ще трябва да стане въпреки еснафски настроеният си родител и без неговата помощ.

Младежът обожава да посещава театрални представления заедно с дядо си, който единствен в семейството има интереси в изкуството. Тъкмо дядото подкрепя желанието му да учи. Съдейства му да се запише в едно от най-елитните учебни заведения на времето – йезуитския колеж Клермон в Париж. Там бъдещият писател се сдружава с принц Конти, който ще стане финансов благодетел на театралната му трупа след време. Жан-Батист прекарва в колежа между 1636 – 1641 г. Не е сигурно обаче доколко редовно той посещава въпросното учебно заведение, известно със строгата дисциплина и религиозни порядки. Все пак се сдобива с диплома, а и вероятно се запознава с някои от прототипите на безсмъртния му герой – лицемерно набожния Тартюф.

След напускане на колежа получава диплома по право от университета в Орлеан, която се предполага, че е купена от баща му. Жан-Батист така и не работи като адвокат, нито името му е вписано в някоя адвокатска колегия. Вместо това заема за кратко длъжността на баща си и придружава монарха в една негова обиколка из Южна Франция през 1642 г. По време на пътешествието решава да се отдаде на страстта си към театъра и да зареже всичко останало. Молиер е волен дух, почитател на нежния пол и бунтовник по душа, подчинението на правилата не е в характера му. Той смята, че природната интелигентност ще му помогне да компенсира липсата на системно образование.

Получил част от майчиното наследство, Жан-Батист бърза да се изнесе от бащината къща през 1643 г. На 30-ти юни същата година пред нотариус, младият Поклен и деветима негови приятели основават собствена театрална трупа, наречена „Прочут театър“. От тази дата буквално до сетния си дъх той ще се отдаде на театъра, сцената и творчеството си. Началото на новия живот е поставено, когато Жан-Батист Поклен приема творческия псевдоним „Молиер“. Съществуват различни версии за произхода на името „Молиер“: възможно е да го взема по предложение на негов познат, музиканта и танцьора Луи дьо Молиер, да се нарича по името на известния по онова време писател Франсоа дьо Молиер или просто, каквато е била модата тогава – избира сценичен псевдоним, произхождащ от някакво феодално владение във Франция („дьо Молиер“).

Молиер се влюбва в колежката си от „Прочутия театър“ Мадлен Бежар и така започва една дълга поредица от неволи и приключения. Молиер е едновременно автор на театрални постановки, актьор, режисьор и основен акционер в театъра си. Трупата му обаче не се изявява никак успешно и последва бърз фалит. Молиер, който залага цялото си състояние в нея, е пратен в затвора за дългове. Оттам след два дни го измъква баща му, който се разплаща от негово име. Дори това не го сломява, той продължава да пише и крои планове. Следва 13-годишна одисея на трупата из провинцията (основно Южна Франция), от 1645 до 1658 г.

Заслужената литературна слава застига Молиер, когато той е на 36 години. Трупата се завръща триумфално в Париж, където има честта да изнесе представление пред самия крал. До края на живота си Молиер ще остане в столицата, изявявайки се с променлив успех на сцената, забърквайки се в множество интриги, печелейки на своя страна влиятелни приятели, но и големи недоброжелатели и врагове. Пиесите му твърде често са посрещани „на нож“ от критиците, а името му умишлено е оклеветявано. През 1662 г. Молиер влиза в интимна връзка, а после се жени за Арманда Бежар, дъщеря на бившата му любима Мадлен, която е двайсетина години по-млада от него. Злите езици пускат слухове, че Арманда е негова дъщеря и настоява Църквата да се намеси в тази кръвосмесителна връзка. Молиер преборва нападките. Успява да се издигне до кралски комедиограф при Луи XIV. Впоследствие е заменен на високата длъжност, но поне има спокойствието да твори и да изнася представления – нещото, което най-добре умее и най-много обича.

Защо е важно творчеството на Молиер за нас днес, каква поука ни носи то? Дръзките слова на героите от комедиите на Молиер имат за цел да уязвят властимащите и да изобличат обществените пороци. Молиеровите герои „живеят“ във всяко едно общество, има ги и сред нас днес, само че с други имена. Преди Молиер никой творец не успява да създаде такива шедьоври, с толкова запомнящи се образи-типове. Тартюф на Молиер е образ-тип на лицемера и мошеника, както Дон Кихот на Сервантес е образ-тип на идеалиста-мечтател, а Коробочка на Гогол е образ-тип на скъперницата. За да създаде подобен ярък образ, писателят трябва да е надарен с голямо художествено майсторство. А Молиер е едновременно и много талантлив, и предизвикателен към околните. Настанявайки сред кралското общество на благородници – царедворци, той изобличава престорена им изисканост и се подиграва на вирнатите им носове. Особено любим на зрителите образ от неговите комедии става „мосю Журден“ – „Буржоата-благородник“. Журден е типичното парвеню, решило да се настани на всяка цена в средата на аристократите, сред светското общество. Журден има абсурдно смешни намерения – въпреки липсата на талант и напредналата си възраст, той започва да се занимава с музика, защото „така правели и другите аристократи“. Докато престорено набожният Тартюф извинява постъпките си с „небето“ – твърди, че заради „вечното небе“ ще премълчи всеки упрек. И мълчи, въпреки че го укоряват съвсем справедливо, а неговата доброта е престорена.

Комедиите на Молиер със сигурност „повишават градуса“ на вълнение сред почитателите на театралното изкуство. Вълнуват ни и днес, тъй като Молиер се играе постоянно на сцена. Обичан и мразен от съвременниците си, в наши дни той получава заслуженото признание – първият велик френски писател на Новото време.

къде и кога да отидем

предстоящи събития